Реклама

петък, 7 март 2008 г.

Малко философия - Субстанцията?

СУБСТАНЦИЯТА


"Под субстанция разбирам това,което съществува в себе си и се схваща чрез себе си,т.е. чието понятие не се нуждае от понятието за нещо друго,от което да може да се образува." Бенедикт Спиноза
"Под субстанция ние можем да разбираме само онази вещ,която съществува,без изобщо да се нуждае за своето битие от друга вещ." Декарт

Древните философи били убедени,че всички причудливи явления и материални образования произтичат от някакво общо начало,характерът на което те се стремили да изяснят. Въпросът,който си задавали йонийските философи,може да се нарече въпрос за веществото,образуващо света,и за начина по-който от него са възникнали различните стихии.Според Талес Милетски единна първооснова на света била водата,т.е. течното състояние на веществото,което било безкрайно и променяло свойствата си.Анаксимен сочел за начало на света въздуха,Питагор-числата.Материалната първоснова на всичко според Хераклид Ефески е огънят,а целият Космос/така той нарича света/ е реалност, изменение на материалното първоначало-огъня.Левкип и Демокрит от Абдера твърдели,
че първооснова на света са атомите и пустотата(празното пространство).Не по-малко интересни са и хипотезите на останалите гръцки философи,но за сега ще се спра на Аристотел,тъй като той пръв обобщава размишленията на своите предшественици, като фиксира шест различни значения на понятието субстанция:1)конкретна индивиду-
ална вещ 2)ядка от съществени свойства 3)способното за независимо съществуване 4)субстрат 5)център на промените 6)логически субект.
В стремежа да доведът до краен предел всемогъществото на бога,христианските философи решили да прибавят нови идеи към схващанията на древногръцките философи. Според Августин Блажени бог сътворил света не от определена материя,а от нищо.За разлика от античните мислители,според които бог е създал само формата и порядъка в универсума,схоластите(средновековни философи,които се въртели само в кръга на силогизмите/умозаключения/ и диалектическите тънкости) са убедени,че той е сътворил и самата материална субстанция,т.е. веществото,изграждащо всички заобикалящи ни същества и предмети.

Философите рационалисти/Декарт,Спиноза и Лайбниц/ смятали субстанцията за основно понятие,и се стремели да намерят логически съвършенно определение за нея.Рационалистите се различавали съществено по-между си в едно отношение-броя на субстанцийте,чрез които обяснявали наблюдаваното многообразие.Поради това първият от тях се нарича дуалист,втория-монист,а третия плуралист.Напрактика обаче,Декарт допускал съществуването не на две,а на три субстанции,а именно:бог,ма-
терия и дух.При него бог е в известен смисъл "по-субстанциален",отколкото духът и материята.Като изключим отношението им към божественото всемогъщество материята и духът са две независими една спрямо друга същности,дефинирани чрез атрибутите "протяжност" и "мислене".
Тази непоследователност в разсъжденията и позициите на Декарт накарала Спиноза да доразвие някои от идеите му.Като изхождал от определението на Декарт,че субстанцията е нещо,което съществува по такъв начин,че за своето съществуване се нуждае единствено от самото себе си,за Спиноза не било трудно да докаже,че е налице само една такава субстанция-целият универсум.
Изобщо,Спиноза вижда главната задача на своята философия в разработването на етическа теория,основаваща се на учението за вечната и безкрайна природа или субстанцията,която действа съгласно само собствените си вечни и необходими закони,и за "модусите",каквито според Бенедикт Спиноза,са всички неща на материалния свят и всички души на хората.Той разглежда у човека тялото и мислещата душа,като една и съща същност,само че представяни или откъм протяжността,или откъм мисленето.Свежда сложността и цялото многообразие на психическия живот,до две според него прости начала,а именно:разума,който той отъждествява с волята,и страстите/афектите/.Всички първични афекти /а Спиноза различава три вида-радост, печал и въжделение/и много производни от тях възникват според Спиноза от стремежа на всяко нещо да запази своето съществуване.Той разяснява,че понятито за свобода не противоречи на понятието за необходимост:това,което необходимо съществува,може в същото време да бъде свободно,ако съществува само по необходимостта на своята собствена природа.В този смисъл е свободна и субстанцията/бог или природата/,тъй кто нейното съществуване е обусловено само от собствента и същност.
Заради тези свои разсъждения Бенедикт Спиноза бил отлъчен с проклятие от сингогата,но той оставил дълбока следа във философията.Доказал,че нищо в
иниверсума не е съвършенно независимо от своето обкръжение,макар че някои неща с по-самостоятелни от други!
Подходът пък на Лайбниц е коренно различен.Немският философ си поставил за задача да обясни необозримото многообразие в действителността.За целта той допуснал,че съществуват безкрайно количество прости субстанции-"монади",които по своята същност са нематериални.Лайбниц зпазил идеята на Декарт,че субстанциите не могат да взаимодействат по-между си.
С една дума,рационалистите се опитвали да обвържат идеята за многообразието с идеята за единството.Това обаче съвсем не попречило на философите емпирици да се усъмнят в подобен род разсъждения.Например,според Джон Лок, субстанциата не е нищо друго освен предполгаема,но неизвестна основа на тия качества,за които смятаме,че съществуват и че не могат да съществуват,без нищо да ги крепи.
С течение на времето се оформили различни мнения,засягащи броя,качеството и строежа на субстанцийте.Рационалистите се опитвали да предложат логическо определение за това фундаментално понятие/субстанцията/,докато привържениците на емпиризма се стараели да демонстрират неговата безполезност.
Проблемът за субстанцията групирал философите в основни групи:монисти,дуалисти и плуралисти.От самият термин-субстанция става ясно,че в него се съдържа изискването за уникалност!От тук изниква въпросът-как е възможно да съществуват привърженици на останалите две направления?
Всички,които се опитват да открият действителното единство на света,признават наличието на абстрахираща способност у човека.С нейна помощ например,монистите допускат,че:когато търсим общото между пръстта,камъка и водата,ние успяваме да стигнем до философското понятие-тяло.Обработвайки по същата схема усещанията,сънищата и мислите,лесно бихме получили и понятието-дух.Действайки по същия логичен начин,монистите са убедени,че ще стигнат до идеята за субстанцията.
Понякога обаче,логичността не винаги ни дава гаранция,че ще стигнем до истината!Ето как действа дуалиста:абстрахирайки по един и същ начин общото на ,да кажем два различни класа от явления,в края на краищата той стига до понятия,които напрактика взаимно се изключват/ако за предметите винаги можем да посочим техния обем,маса, размери,то мисълта по принзип е неосезаема/!От тук следва,че съществуват две различни субстанций-дух и тяло!
В разсъжденията на дуалиста има и съществена непоследователност!Защото,ако е вярно,че у човека существува абстрахираща способност,то ние бихме могли да намерим общото между
две толкова различни неща,каквито са да кажем слънцето и
водата.Тогава какво ни пречи да направим същото и с духа и тялото?
Отчитайки подобен род въпроси,плуралистът започва да твърди,че всяко нещо е отделна субстанция,монада!Отказвайки се от абстрахиращата способност,той се изправя пред една доста конфузна ситуация-ако тази способност наистина липсва,как ще обясним процъфтяването на науката,и голямото количество научни закономерно-
сти?
Преценявайки дотук ситуацията,монистите предлагат следния компромисен вариант:
те признават абстрахиращата способност у човека/за да не засегнат науката/;съгласяват се с ясната противаположност между дух и тяло:запазват единството на света/като естествено посочват коя от двете същности е независима,и коя има производен характер/.

Авторът

Няма коментари: