Реклама

петък, 7 март 2008 г.

Глигани във Витоша!

Утрото на този юлски ден бе хладно,но не се забелязваха никакви облаци.С една дума
времето беше идеално за туризъм.От нашия балкон се виждаха "Комините".Решихме
да се изкачим от там на "Платото",да го пресечем, да се спуснем към Боянския во-
допад,и да се върнем през Боянското езеро и Драгалевския манастир.Взехме малко хра-
на в една раница и с баща ми поехме към планината.Нашите две малки кучета ни по-
следваха.
Минахме край преливащите симеоновски езера,отбихме се към сградата на хотел "Мон-
тана",а от там,по една мъничка пътечка се заизкачвахме нагоре.
Залисани в приказки за красивата българска природа,и след доста ходене,стигнахме
все още мократа от роса поляна,намираща се непосредствено преди извора "Желяз-
на врата".Тук и направихме първата краткотрайна почивка.
Свежият,с аромат на бор и горски цветя въздух,ни ободряваше и развеселяваше.Ле-
кият ветрец нежно поклащаше листата.На около започнаха да жужат множество
насекоми.Нашите домашни любимци като ни видяха,че сядаме си помислиха,че това
е крайната цел на пътешествието,и започнаха луда гонитба по широката поляна.След
десетина минути,когато се готвехме да продължим пътешествието,те легнаха изто-
щени,поради което се наложи до удължим почивката.
Излязохме на пътя за "Алеко",под "Бай Кръстьо",а от там,по една трудно забележи-
ма от шосето алея,се запътихме към "Комините".
Още отдалеч се чуваше шумът от реката./Когато за първи път минавах от тук,имах
чувството,че пред мен се намира голяма река,но останах излъган.Това бе "просто" един
планински поток/.Пред нас се откриваше великолепна гледка!Това бяха "Комините",с ця-
лата си величественост!По тези внушителни скали се катерят много алпинисти.Стана
ми тьжно,като видях отново онази паметна плоча.Не ми се искаше да повярвам,че на
едно толкова красиво място във Витоша е загинал човек!
Започнахме бавно и зиг-заобразно да се изкачваме по наклона.Изморени седнахме да си
починем на билото.Пред нас се откриваше широка панорама-на хоризонта се извисява
Стара планина,а от София-ни помен!Виждаше се само сиво-черна мъгла/смог/,която е
забулила цялото софийско поле.При по-добри дни,т.е. при по-силен вятър,градът се виж-
да великолепно,но сега...Не е за учудване,че напоследък толкова често се срещат болести,свързани с дробовете!За това по-често трябва да се излиза сред природата!
След направената лека закуска,се запасихме с вода от изворчето на Платото.Поехме
към в."Камен дел".
Пред хижа "Бор",по-малкото от нашите кучета,забеляза някакъв котарак,който
сладко похапваше до едно дърво необезпокояван,въпреки многото хора наоколо.Бенджи
бързо се устреми към него,и съвсем логично бе,че котката ще отстъпи,но стана нещо
съвсем неочаквано!След мигновено спречкване,кучето изцвичя жално,и побягна много уплашено към нас,преследвано от напористия,и оказал се доста голям котарак.Хората
наоколо "паднаха" от смях-друг път явно на бяха виждали подобно нещо-куче да бяга от
котка/котаракът беше малко по-дребен от кучето/!Джина се втурна да помага на из-
падналия в беда Бенджи.Естествено,при това съотношение на силите котката сметна,
че е по-добре да не се прави на герой,ами да се оттегли,и бързо се покатери на най-близ-
кия бор.Малко се засрамихме,но важното е,че нямаше сериозно пострадали.
Продължихме надолу през "Тинтява" и "Средец" към хижа "Есперанто",а оттам към во-
допада.Оказва се,че все още има места,които макар и да са често посещавани,са запа-
зили своята красота!
Разположихме се непосредствено до него-Величествения водопад!Наоколо се носеше
приятен аромат,шумът от разбиващата се вода ни унасяше,наблизо пееше птичка-
това беше една неповторима горска мелодия!Слушахме в захлас,и не можехме да по-
вярваме,че сме толкова близо до София!


Дълго се любувахме на тази,колкото хубава,толкова и трогателна "картина".Да!Българската природа е неповторима по своята красота
и величественост,и единствено от нас-българите зависи,за колко време природата ни
ще запази своята обаятелност.
Обядвахме и тръгнахме надолу по-течението,след което свихме към Боянското езеро,което е много спокойно,тихо и приятно.Място,където човек наистина може
да си почине.
На около километър от езерото спряхме за малко върху едни валуни.По едно време
нашите питомци наостриха уши и станаха твърде неспокойни.След малко се долови
шум,причинен от счупването на клони,който ставаше все по-ясен.На около двадесетина
метра пред нас премина за броени секунди цяло стадо глигани,заедно със своите малки.
Всички стояхме вцепенени.Никога,никой от нас не е предполагал,че ще види глигани,още
пък по-малко във Витоша!Но и това се случи,за което сме много щастливи!
Няколко часа по-късно пристигнахме в къщи,изморени,но и радостни.Този излет няма
да го забравя никога!


02.1996г.

Няма коментари: