Реклама

понеделник, 14 април 2008 г.

Влъхви на изток (книга на Григорий Петров), част 2

ги изучи, — тия науки, всичката тъхна мжд-рость и важность, паднаха въ неговите очи. „Та нима, наистина, азъ съмъ проста детска играчка за никакви звезди, които азъ не зная? почна да се т змущава въ себе си Таблитъ. Нъма съмнение, че движението на звездитъ е наредено много умно, но всич­кото това движение не се отличава ни най-малко отъ движението на колелетата на коя да е машина. Всичко върви тъй, както е нагласено. А азъ, азъ съмъ съвършенно сво-боденъ. Никой и нищо не може да ми запо-въдва какво да правя и какъ да го правя. Отивамъ, кждето искамъ и правя, каквото искамъ. Добро ли е това, което правя, или не, това е другь въпросъ, но азъ самъ съмъ господаръ на своитв действия и самъ отго-варямъ за тъхъ. Туй още повече може да се каже за живота на народа. Каква голъма лъжа и глупость е, да се поставя сждбата на милиони хора въ зависимость отъ една или друга звезда".* *Когато Тилбитъ изказа своитъ съмне­ния предъ учителите си, тв се ужасиха:— Моли се на Ормузда, да ти очисти и просвъти ума. Ти си предъ гибель. Твоятъ младъ и силенъ умъ може да те погуби — казваха му тъ.Но младиятъ Таблитъ не само се съмни въ магията и звездитъ, но постепенно започ-33на да се съмнява и въ самия Ормудзъ и Ариманъ.— Нима и азъ съмъ играчка въ тъх-нитъ ржце? Както двама глупави овчари си вадятъ очитт» за едно ягне, единиятъ държи и дърпа главата, а другиять опашката, тъй ли Ариманъ и Ормуздъ дърпатъ човъка, па-родитъ и ц-Нлия свътъ, сега насамъ, после нататъкъ ? Ето до какво довежда учението на нашитт. жреци. Та умно ли е такова учение?По нататъкъ той мислъше :— Когато запалимъ огънь, става топло и свътло. Изгасне ли огъньтъ, веднага стане и студено и тъмно. До като краката ми еж здрави, силни и яки, азъ вървя здраво и право. Когато отслабнатъ, азъ залитамъ и падамъ. Где е тукъ борбата между Ариманъ и Ормуздъ? Тукъ нЪма нищо друго освенъ моята сила или моето безсилие. Ако моятъ здравъ умъ стои твърдо на мъстото си и държи въ ржцетъ си юздитъ, тогава и мо­ятъ животъ тече по правъ пжть. Сжщо тъй, когато изпусна юздитъ изъ ржцетъ си, или когато не съмъ билъ кадъръ никога да ги стегна, тогава всичко върви както дойде, а не така, както тръбва.Веднъжъ цЪла нощь Таблитъ прекара въ подобни размисли. Сутриньта той стана още при първитъ лжчи на слънцето и, като се обърна на изтокъ, увърено извика:— Ормуздъ и Ариманъ, вие не съще­ствувате ! Не вие сте ме създали и не вие334те разполагате съ живота ми. Вие сте само творение на слабия и люшкащъ се човъшки умъ. Измислило и съчинило ви е човешкото лековт>рие. Вие сте само излишни вериги на свободната човешка мисъль, единъ тиранинъ повече между тиранитъ- на хората — роби.— Стига толкозъ! каза той на баща си, следъ това. Не ми тръбватъ мене никакви магии, никакви пророчески науки. Пусни ме да тръгна по свъта, самъ да потърся исти­ната.— Кжде искашъ да отидешъ и какъ искашъ пакъ да живъешъ, когато въ нищо не вървашъ, нито въ науката, нито въ ре­лигията? ужаси се баща му.— Лъжешъ се, татко, отговори му спо­койно Таблитъ. — Азъ имамъ най-силната вЪра, която е възможна на тоя свЪтъ. Азъ вЪрвамъ въ себе си, вЪрвамъ въ човешкия умъ и въ човешкото стремление къмъ исти­ната. Нищо по-силно отъ тая вЪра нЪма. Азъ не съмъ невЪрващъ, татко. А вие всички, които сте около мене, сте именно страшно невърващи. Вие не вървате въ човека. Вие го вързвате и сковавате. Него и цълото чо­вечество държите въ паяжината на свои­те измислици и тия измислици сте обявилиЗа ОСНОВНИ, ВЪрХОВНИ И В"БЧНИ ИСТИНИ. ВЪЧНИистини, татко, нъма, и не може да има. Помисли колко страшно би било, ако веч­ната истина 6Ъ дадена напълно и изведнъжъ? Защото, може ли човЪшкиятъ умъ да схване изведнъжъ вечното и безграничното? Човъ-35чеството оше не е развито, съвсемъ не е стигнало до съвършенство. То още расте — растатъ силитъ му, а заедно съ това расте и неговата способность да разбере истината. Тръбва да се стремимъ да постигнемъ по-следнат I истина, а истината въ всъко време е друга. ВсЬко време има своя временна ис­тина. Вашитъ дъди еж дораспали до Ор-муздъ и Ариманъ и до магията, а ние сме надрастнали всичко това, прекрачили сме го и вървимъ по нататъкъ. И какво ти, наис­тина, искашъ? Азъ да стоя на едно мт.сто, да не мърдамъ отъ тамъ, дето вие отданна сте стигнали, стоите и сте почнали да плесенясвате? Не, татко, азъ не съмъ изгу-билъ истината, нито съмъ я погазилъ, а само се отказвамъ отъ онзи водачъ, който обе­щава да ни доведе до истината безъ самъ да знае, нито какво е истина, нито где е тя. И споредъ мене, по добре е, самъ да отида да търся истината въ живота, откол­кото с.тгбпо да вървя следъ лъжливъ водачъ, който и самъ не знае пжтя.Таблитъ напусна башина кжща и ро­дина и отиде въ далечна и тайнствена Ин­дия. Мина той презъ много градове, запозна се съ живота на много народи, научи тЪх-нит-б езици, разбра слицината на различни религии и вероучения, и на вевкжде намЪри една и сжща гръчнка36— Всички религии, вмгъсто да тър-сятъ Бога въ хората и въ тгьхния жи-вотъ, вмгъсто да раздухватъ божестве­ната искра въ човгьшкитгь сърца, гри-жатъ се само да дадатъ на хората го­тови формули на вгърата, . . .Тт> не говорятъ на хората това, което е нужно:— Растете и се издигайте духовно все по-нагоре и по-нагоре, ставайте все по-добри и по-добри. Истината е винаги предъ васъ.Вместо това, жрецитт. казватъ на хо­рата :— Всичко е открито на насъ. Ние всичко знаемъ. Бждете послушни къмъ насъ — и повече нито не ви тръбва!И тъй, вместо човъшката душа да търси истината и Бога, на хората е наложено да слушатъ жрецитъ. Хората, затова, не се изправятъ, а се свиватъ и сгърбюватъ. Сгър-били еж се до земята, свикнали еж да пъл-зятъ по земята, въ кальта и да лижатъ чуж-дитъ- крака.„Мракъ, мракъ и мракъ на всъкжде! въздишаше Таблитъ, като ходъше, ту при единъ, ту при другъ народъ. Хората не мо-гатъ да си представятъ животъ безъ робски хомотъ, и, когато не еж въ вериги, тъ се чувегвуватъ изгубени и изоставени.* * *Минаха вече нъколко години откакъ Таблитъ напусна Персия, и единъ день при-37стигна до полигб на Хималаитъ. Тукъ гой искаше да поговори съ ученицит-Ь на мждрия царски синъ — сиромахъ Сидартъ, който отсетне бЪ нареченъ Буда. Много отдавна той бъ- чувалъ за кротостьта и чистата на­ука на тоя князъ, кой го още на млади го­дини напусиалъ бащиния си царски дворецъ, отказалъ се отъ хубавата си жена и училъ така:— Не прави никога и никому никакво зло. Зло и така, безъ тебе и преди тебе, е имало и има достатъчно между хората. И не губи живота си за зло, за дребулии, или за ненужно служене на боговетЪ съ празни думи и формули. Богове нт.ма, а има само божествена сила въ всекиго отъ насъ и въ всичко около насъ.На Таблита най-напредъ се поправи на­уката на кроткия Сидартъ — бедния царски синъ. Той б"Ь трогнатъ и въодушевенъ въ началото отъ кротостьта, благостьта и незло-бивостьта на науката, която проповЪдвалъ царскиятъ синъ, който доброволно напус-налъ царския дворецъ и тръгналъ по свъ-та съ просяшка тояга като последенъ си­ромахъ.— „Да, силна и дълбока мждрость"! думаше ТабЛитъ. Князътъ е разбралъ, че дворецътъ съ неговия разкошъ и блъсъкъ е една залъгалка и играчка на брадати хора съ детски умъ и не е искалъ да остане въ него, да мине живота му въ красиво без­действие. Той се отърсилъ като отъ непри-38ятна паяжина, отъ всичкия фалшивъ блъсъкъ на тоя безсъдържателенъ прахоснически жи-вотъ, зарадь който милиони хора аргату-ватт, едни като роби продаватъ съвестьта си и ставатъ подлеци, а други насилватъ и губятъ живота и щастието на народа.„Хиляди години милиони хора въ ста­рите царства еж гледали съ омраза и за-висть на силата и богатствата на своите владетели, размишляваше Таблитъ, а кня-зътъ казва:— Властьта, владението, постоянното веселие и разкошътъ — всичко това е окови за ржцетк и краката на мждрия чов"бкъ, заразно блато по пжтя му.Азъ се отърсвамъ отъ тая блатна каль и вървя напредъ радо-стенъ и свобобень. Не само външно свобо-денъ, но и вжтрешно. Азъ вече не съмъ робъ, нито на дрехите, нито на красивите коне, жени, нито на виното, нито на глупавите развлечения и властолюбие.„Да, да, да! той е мждрецъ, въодуше­вяваше се Таблитъ. И неговото учение е сж-щинска мждрость. Харата и народите, като зверове, не еж знаяли никога друго яче да си въздействутъ едни на други освенъ съ насилие: съ запрещения, съ страхъ или съ принуждение.Родителите запрещаватъ на децата. Би-ятъ ги и ги наказватъ. Те мислятъ, че съ принуждение и съ страхъ могатъ да напра-вятъ децата си умни, добри и благородни. Мжжетв насилватъ волята на жените. Мис-39лятъ, че съ заплашвания, страхъ, съ бой и дори съ убийство може да се развие въ же­ните честность, срамежливость, чистота и семейна върность.Учителите съ помощьта на страха въз-питаватъ своите ученици. Царетъ и князете крепятъ своята власть върху страха отъ на­силието и наказанията.И народите въ своите отношения не знаятъ нищо друго, освенъ пакъ насилие, страхъ, войни и принуждение.Навсвкжде само насилие и насилие, — въ семейството, въ училището, въ законит-в, въ политиката.Насилие, насилие и насилие, мислъше съ огорчение Таблитъ. Какъ ще се отървемъ отъ него? А тукъ князъ Сидартт. говори на хората, народите, на царетв и поданиците:— Вие не само че сте глупави деца, но сте и лоши деца. Ц-влиятъ ви животъ е сплетенъ отъ зло, омраза и насилие. Оста­вете най-сетне въ живота си малко мтзсто и за любовьта. Укротявайте въ себе си зло­бата и насилието. Вие сте хора, а не зве­рове. Не минавайте презъ живота съ остри зжби, копита и рогове. Укротявайте звер-щината въ себе си. Не влизайте въ живота съ тояги и камшици, а влезте тихо, кротко, съ любовь.— Престанете да бждете, най-сетне, ти­рани! училъ Сидартъ. Родители, не тирани-зирайте своите деца. Мжже, не бждете тира­ни на своите жени. Жени не мжчете "своите
40мжже. Учители, не бждете тирани на своите ученици. Господари, — на своите слуги и роби. Началници, на своите подчинени. Царе и управници, не бждете тирани на своите народи !— Вие дигате хайки и изтребвате зве­ровете въ горите около вашите ниви и жи­лища. А какъ тогава търпите и развивате звврското въ себе си? Гледате на зверството, насилието, на страха и заплашванията като на нъкоя сила, като основа на живота. Всич­ки, безъ разлика, дивеете духовно, загрубя-вате, а въ сжщото време се оплаквате: — тежко се живее : никой никому не иска да помогне. Всички еж като зверове.— Та вие, наистина, сте звърове! него-дувалъ Сидартъ. И то лоши и пакостни звърове.— Учете се, да бждете хора!- Именно това е нужно за насъ, рад­ваше се Таблитъ. Да бядемъ хора. Хората не искатъ да разбепатъ, че еж хора.И» Таблитъ, като прежеднълъ въ пусти­нята пжтникъ, жадно поглъщаше всека дума, всъко нъщо, което му казваха за бедния князъ и за неговата наука.— Може би, тоя князъ-просякъ ще даде на хората богатство на духа и ще основе на земята царството на правдата, мина презъ ума на Таблита и вече искаше да стане и той сиромахъ, ученикъ на Буда, да проповяд­ва на хорага, да се отрекатъ отъ всички световни блага и съблазни.41Но като мислеше така, Таблита го спре думата „ отричане".„Отричане"! мислъше той, и то не само отъ глупави съблазнителни игри, но и отъ самия животъ. .. Какво правя азъ? ... До какво стигнахъ ? . . .Таблитъ бъше не само човъжъ съ умна глава, но и съ добро сърце. Той беше и духовно силенъ. Обичаше хората и народа. Обичаше човешкия умъ. Не се отказваше отъ любовьта, Обичаше да се радва и дру­гите да радва. Обичаше творчеството, под-вижностьта, борбата. Обичаше топлината и светлината Обичаше да гледа какъ реката тече, какъ морето се вълнува, или колко е красиво полето, когато нивите се раззеле-нятъ или пожълтъятъ. Обичаше да гледа птиците, когато хвърчатъ, цветята, когато цъвтятъ, плодовете, когато зръятъ и децага, когато играятъ. Радваше се, когато види майка да прегръща и милува детето си. Въо­душевяваха го подвизите на гръцкия герой Херкулесъ, който убилъ страшния лъвъ, от-ръзалъ девете глави на страшната хидра и който отбилъ цъла река презъ Авгиевитт, обори, за да ги очисти и измие отъ натру­паните нечистотии.— Херкулесъ не избъгалъ отъ вонещи-тт> обори, мислъше Таблитъ. Херкулесъ не станалъ просякъ и не тръгналъ по сввта да про­повядва : — Бждете чисти. Пазете чистотата си и бътайте отъ нечистотиите!42А наопаки, отишълъ на най-нечистото мъсто и намърилъвъзможность, да го очисти, не се оплашилъ отъ работата, а съ потоци чиста йода очистило, нечистотиите, трупани съ години. — И човъшкиятъ животъ не е друго, освенъ еж що такъвъ грамадеиъ оборъ, въ който еж натрупани ц-бли планини лъжи, гру­бости, злоба, насилие и какъвъ ли не раз-вратъ, размишляваше Таблитъ. Значи, тръбва, не да се бЬга отъ живота, както е кзбъгалъ князъ Сидартъ изъ двореца. Туй би било боязливость, дезертьорство, бъгство отъ ра­бота. Ако придворнитв на бащата на Си-дарта живъли развратно и управлявали на­рода като ограбници и разбойници, то негова длъжность е била, да очисти тоя дворцовъ оборъ. Да очисти царската власть и двореца отъ живото гюбре, а той, вмъсто това, бъга отъ тоя дворецъ, като отъ съблазънь, облича се като просякъ и почва да учи хората: — Бъгайте всички отъ живота. Животътъ е оборъ, пъленъ съ гюбре. Бъгайте отъ него. Житейска мждтость е, да бъгаме отъ свъта, да се откажемъ отъ него, да задушваме въ себе си всички живи желания ! Гасете въ себе си огъня на своя личенъ животъ 1- Да го гася ли? почна да се бунтува духътъ на Таблита. - Не искамъ, не съмъ съгласенъ! Азъ искамъ да горя и да правя и другитъ да горятъ. Животътъ и така сега е тъменъ. хМалко еж свътлигъ ог­ньове въ него. А този князъ казва, че мжд-ростьта е въ нирвана. Въ унищожението на43моя личенъ животт. Тогава, защо съмъ се родилъ на свъта ? Защо живъя ? Може би е по-добре да умра?..Туй наистина и значи, вмъсто да бж-дешъ князъ въ тоя животт, да станешъ по-следеиъ саромахъ и просякъ, засмъ се гор­чиво Таблитъ.Не, добрий, но малодушмий княже—про­сякъ, каза решително Таблитъ. Твоята „мжд-рость" води къмъ смърть, а азъ искамъ да се уча да живъя, търся учитель, който би ме нау-чилъ, какъ да строя и реда живота. Търся учитель, който би ме, научилъ, какъ да на­правя хората-звърове да бжцатъ мждри и благородни изпълни!ели на волята на оного­ва, който е създалъ красотата на вселената и който и насъ е пратилъ на тая земя да съемъ мждрость, радость и красота.А може би, помисли Таблитъ, може би, тия хора тукъ, които живЪятъ далечъ отъ отечеството на Сидарта, еж разбрали криво неговото учение ? Добре ще е, да отида въ Индия, гдето живъе иародътъ, между който е расналъ и проповъдвалъ своето учение Си­дартъ, нареченъ отсетне „Буда", —■ „про-свътепь".* * *— И Таблитъ отиде на родното мъсто на Була. И тукъ той видъ, че народътъ, когото Буда бъ" училъ да не върва въ боговетъ, е обявилъ него самия за богъ. Направили му злат­ни статуи и картини. Издигнали съ ржцетъ44на^гладния народъ разкошни храмове и всич­ката имъ вЪра е, да се служатъ „служби" и да се пренасятъ жертви отъ жрецитъ. Религията обърнали въ износна търговия, а Буда — въ предметъ на търговията. Търгуватъ съ не­говата милость и чудотворна помощь. Отъ простото учение на Сидарта натрупали пла­нини отъ неясни догми, и, което е още по­лото, обърнали еж го въ грубо суевърие.Таблитъ се опита да отвори очигв на проститъ народни маси. Говори имъ, че освенъ обикновенитъ окови, съ които върз-ватъ ржцетъ и краката иа хората, има и други окови, съ които вързватъ ума и сърцето имъ, но народътъ тогава почна да се бунтува.Оплакаха се на властигь, че той е без-божникъ, че хули боговетъ и развращава на­рода. Водиха го по затвори, измъчваха го и го биха и най-иосле го изгониха изъ отечеството на Буда...Таблитъ обиколи Индия, Китай, върна се пакъ въ Персия, мина презъ Сирия, дето се приготви да замине за Гърция и Римъ. . . * * * — Глината още е сурова, говоръше Таб­литъ, когато вече стана на преклонна въз-расть. Наистина, много еж я месили и я ме-сятъ, но съвсемъ още не е изпечена. Хората, още не еж годенъ еждъ, въ който да се държи мждростьта. Какво да се прави? Ни­що. Тръбва яа се остави тоя еждъ, да се пече .и добре да се изпече, а до тогава, ние, кои­то търсимъ истината, да събираме и пазимъ за бждащето виното на мждростьта.45На минаване презъ Дамаскъ, Таблитъ чу за Адразара и отиде при него. Когато Ад-разаръ разбра кжде е намислилъ да отиде Таблитъ, започна да го придумва да остане при него. — Азъ бихъ искалъ, казваше му той, нашето познанство да не бжде случайна среща. Такива срещи въ живота биватъ една— две най-много. При това, скоро ще дойде при мене, като да съмъ го викалъ, другъ гостъ отъ Гърция и Римъ. Той е младиятъ мждрецъ Тиглакъ, етиопъ, родомъ отъ да­лечния Египетъ. Той е училъ своята мжд-рость въ Александрия, а следъ това е пжту-валъ няколко пжти въ Римъ, Коринтъ и Ати­на. Оттамъ азъ и получихъ отъ него извес­тие, че пжтьомъ ще се отбие при мене. Ос­тани затова и ти у мене, за да можемъ ние тримата да изплетемъ въ едно мждростьта на всички страни на земята.Таблитъ се съгласи и остана.ТИГЛАКЪТиглакъ б"Б родомъ негъръ, потомъкъ на-известна етиопска династия, която нъжога ца­рувала въ Египетъ. Следъ време родътъ на Тиглака се връща отново въ Етиопия, но младите членове на бившата династия отъ време на време все пакъ дохождала въ Еги­петъ и се възпитавала въ средата на алек­сандрийските аристокрация. И Тиглакъ пре­кара младитъ си години въ Александрия. Той бъ даровитъ и надмина много своитъ учи­тели. Неговитв учени учители се гордъяха.
46съ него, а върховниятъ жрецъ треперяше за него като свой любимецъ. Предсказваха му бляскаво бждаше като очакваха само Тиг­лакъ да прикипи, да стигне по-голт.ма зръ-лость и сериозность, защото той по харак-теръ бъше буенъ, дори жестокъ. Между туй-отъ време на време той създаваше много без-спокойства на своитт, учители.Тъй като той б"Б посветенъ въ жречес-ката мждрость, той не можеше да не види, че жрецитт» и висшитъ чиновници играятъ известна двулична роля. Тъ учиха народа на най-грубо идолопоклонство, учиха го да дава божески почести на крокодила, на коткитт,, на змиигв и маймунитв, а отъ друга страна — именно за това—презираха народа. Прези­раха го за неговото невежество и неговата простотия.Въ своитк учени кржгове т"Б стигаха до върховетъ на научните истини, а винаги дър­жаха работния народъ въ пълно невежество. „Защо правите така?" питаше Тиглакъ свотъ учители. Народътъ има своя особена азбука, особено писмо, за да не може да чете науч-нитъ трудове на жреческата мждрость. Каква е тази тайна ? Защо криете мждростьта отъ народа ? Защо това е така ?"— Тъ не еж способни да разбератъ това, което ние знаемъ и изучаваме, отговаряха жрецитъ. Ти си негъръ и не знаешъ, че хо­рата еж животни съ два крака. ТЪмъ е до­статъчно да иматъ религия и наука, каквато приляга за животни.47На Тиглака не се нравиха такива мисли и думи за милиони хора, които се трудятъ и измжчватъ. Той почна все по-често и по-често да влиза въразговоръ съ работниците, съ матроситъ, селенитъ и рибаригв и дойде до заключение, че много отъ т-Ьхъ, разбира се, еж останали назадъ, че всички, вследствие на тежкия животъ, еж измжчени и убити, но между тъхъ има и много такива, които иматъ усетъ къмъ висшата правда, стремятъ се къмъ нея и които не могатъ да търпятъ своята тежка еждба и роптаятъ противъ нея. Той говорвше това на жрецитъ при всъки удобенъ случай, но т-б не даваха сериозно зна­чение на думитт. му, дори го заплашваха:— Ако дадемъ на народа знание, той би ни изтрилъ отъ лицето на земята, събо-рилъ би всичката наша култура, която съ въжове еж създали най-добритъ човъшки умове.Тогава Тиглакъ разбра, че народътъ ни­кога нъма да получи просвета отъ тая страна, и че нему е нуженъ учитель, роденъ отъ нисшитъ народни слоеве, който да научи на­рода, да вЪрва въ себе си и да почита себе си и който да му даде апостоли на правдата изъ средата на роботницитт> и ри­баригв.„Туй вече не може да се нарича мжд­рость, каза решително Тиглакъ, а мамене и затжпяване на народа. Да вземешъ на на­рода работната сила, да му отнемешъ прав­дата и свободата и на това отгоре да48криешъ отъ него и чистата истина ! Всичко отъ народа, а нему — нищо! Благодаря. Та­кава мждрость не ми е нужна.* * *Тиглакъ почна да се интересува отъ ев­рейската въра. Евреитъ имаха въ ржцетъ си голъми богатства. Гордъяха се съ своята об-разованость и всички свои свещени книги бЪха превели на гръцки езикъ, за да се за-познаятъ съ тъхъ и другитъ народи.Тиглакъ почна да ходи при равинитъ, прочете внимателно на гръцки езикъ библията, която силно го заинтересува. Но когато, по­сле, почна да изучава еврействого, той не можеше да търпи дребнавостигв въ обря-дитъ на вЪрата, а сжщо многото и разнитъ-правила и закони на вЪрата.„Много е чудно, почна той да се въз­мущава, хората все говорятъ, че имъ е нужна истината, а сами себе си оплитатъ съ соб-ственигь си измислици и тъй много отруп-ватъ истината съ паяжини и дреболии, че чов-вкъ не може да се доближи до нея. Хо­рата искатъ да видятъ Бога, а равинитъ- от-вличатъ вниманието на себе си и казватъ:— Гледайте насъ! На насъ гледайте!На всякжде жрецигв поставятъ въ свнка Бога, въ собствената си сЪнка.Следъ това Тиглакъ реши да отиде въ Римъ и Гърция, за да слуша тамошнитв по­ети, философи и хората, които се посветя-49ватъ да служатъ на народа и народното благо.Сърцето му треперъше, като се готвъше на пжть за Римъ и по-нататъкъ, — въ стра­ната на философигв и художницитЪ. Ма-каръ, че въ Египетъ 6Ъ прекаралъ дълги го­дини въ дълбоки размишления и въ изучване на разни науки, все пакъ Тиглакъ, като по-мис.твше за Римъ и Гърция, се чувствуваше като н-вкой простъ селенинъ предъ вратата на го.твма и светла палата на мждростьта.„Азъ, египтянинът-!-, синъ на африкан­ските пустини, искамъ да отида въ Римъ, столица на всесвЬтската власть, въ земята на Сократа, Фидия, Есхила и Херодота. Ще бжда ли азъ въ състояние да разбера всич­кото величие на културата на гърци и рим­ляни"? мислъше съ страхъ Тиглакъ.Най-сетне дойде въ Римъ, видя го и го опозна. После отиде въ Атина. Приказва съ министри, съ поети, съ учени и военоначал-ници. Пешъ изходи Италия, отъ Неаполъ до северната италиянска граница къмъ Галия. Вид"Б блъсъка на дворцитъ на римската ари­стокрация и стотина хиляди зрители въ цир-коветъ и колизеума. Вид-ь прекрасни шосета и дълги водопроводи. Вид-Ь войски съ же-лъзна дисциплина. ВидЪ много площади, хра­мове и още повече бани, въ които и по които имаше сума художествени статуи.Въ Гърция Тиглакъ вид-Ь грамадни кра­сиви градове, гдето въ онова време живвяха
50и работеха стотини художници и изкусни майстори. Оттукъ ходеха въ Римъ стотини пъвци, играчи, музиканти, артисти и други хора на изкуството.Тиглакъ видъ всичко това и, колкото по­вече гледаше, толкозъ по-тежко и по-мжчно му ставаше. Той бъ разочарованъ. Въ ду­шата му все повече и повече се повдигашевъпросътъ :— Нима това е всичко? Нима нъма нъщо по-възвишено? . . Дали не е това причина за застоя и упадъка въ държавата и народа ?Въ Коринтъ Тиглакъ вид-в какъ бляс­каво играятъ артиститъ талантливо написа­ната комедия : „Много огънь за нищо". И помисли тогава за даровитостьта на мисли­теля и за даровитостьта на артиститъ и каза : „И тукъ сжщо така има много огънь за нищо", и тукъ много таланти се губятъ на­празно.Като размишляваше за Римъ и Гърция, той добавяше:— Мене ми се струва, че изобщо много огънь се прахосва напразно. „Мжчи се го­рата, че ражда мишка".По тоя начинъ, Тиглакъ се повече и по­вече започна да уважава и обича Диогена, духовния внукъ на Сократа. Спомняше си неговата гениална шега.Случило се веднъжъ, презъ време на скитанията си, Диогенъ да посети една малка страна. Жителитъ й току — що се завър­нали отъ война. Презъ тая война гб изгу-51били половина отъ населението си, а вме­сто това взели много плънници. Този малъкъ народъ билъ пиянъ отъ гордость, ималъ ви­соко мнение за себе си. Мислилъ да стигне величието на Египетъ, поставялъ се на една нога съ богатия Вавилонъ, сравнявапъ се съ огромната Ниневия и силния Римъ. И тоя народъ отъ плинински овчари и дървари, на­родъ, чийто богатство било само няколко малки каменни кариери, не използвалъ своитъ пленници, за да облекчи и подобри живота си и хала си, а напротивъ, впрегналъ ги да изградятъ необикновено голъми, високи и широки градски стени, стотини гиздави кули и градски порти. И тия стени ограждали сж-щото, което било и по-рано, т. е., стотина скромни жилища, отъ които нъкои били дори безъ покривъ. Населението съ гордость, свой­ствена на довчерашни голтаци, а днешни бо­гаташи, показвало на чужденцитъ своигЬ склши градски стени и казвало:— Нима тв не еж величествени ? Нима нашиятъ градъ не напомня Тива съ нейнитъ сто врати ? Нима не могатъ да се сравнятъ съ висящитъ градини на Семирамида? Тия самохвалци завели и Диогена, когато той до-шълъ въ тъхната страна, около града, да види стенитъ и после го попитали :— Е, какво ще кажешъ?— Затворете по-скоро тия сто врати, отговорилъ иронично Диогенъ, защото се боя, че вашигв малки и бедни жилища ще избътатъ презъ тъхъ !52А после прибавилъ:—Струва ми се, че вие сте направили ка-фезъ за мишка като за лъвъ. Направили сте голЪмъ коприненъ човалъ, а сте сипали въ него само шепа грахъ. Изнесли ст«" на гра­мадно, художествено направено, блюдо кора мухлясалъ хл-Ьбъ.Сжщото е и съ „великия" Римъ, и съ „велика" Гърция, мислеше отчаяниятъ Тиг-лакъ. Грамадни стени около малкитъ- и си-ромашки кжщи! Навсвкжде чувашъ, да при-казватъ и да викатъ за великъ Римъ, за „великъ" народъ, за „велика" култура, а заедно съ това виждашъ все дребнави хора,. бедни и нещастни. Или еж честолюбци и властолюбци и въ сжщото време грабятъ дър­жавата и провинциите, или еж грабливи и ненаситни търгаши, или еж различни увесе-лители на заможните и безделниците, а подъ дебелия пластъ на тая жива плъхень въ „великия" Римъ тънатъ въ мизерия мно­го милиони покорени и развратени отъ роб­ството хвра.Връхъ на всички желания въ Римъ е Рапет е! агсепзез! ХлЪбъ, да живЪятъ, а забави и увеселения, да забравятъ своята бедность и душевните си терзания.Н/Ьма хора ! гНма чов-вкъ ! НЪма чове­щина ! оплакваше се Тиглакъ. Има разкошни циркове, прекрасни храмове, безплатни бани съ статуи на герои и богове, но въ цвлин имъ животъ нЪма нито единъ богъ, нито единъ герой.53И той си спомни мждригв думи на рим­ския робъ Епиктетъ: „не стройте големи здания, а развивайте величието на душата на вейки чов-вкъ. Вашата земя да бжде земя на велики хора, а не земя съ големи здания.— И тоя Епиктетъ, сжщо тъй както и Диогенъ, търсилъ между хората човека, размисляваше Тиглакъ. И азь търся човека. Търся величието на душата и правдата. Тър­ся жива и красива човешка душа. Търся ! .. И всички най-добри хора я търсятъ. Но, ко­га ще я намЪрятъ ? . . Кой ще каже на хо­рата и ще научи човечеството, где и какъ требва да се търси правдата, любовьта и доброто ? Кой ? Где да го търсимъ ?По тоя начинъ Тиглакъ, като ходи отъ градъ на градъ, като преброди пешъ земите на много народи, престоя няколко години въ Римъ и Гърция. Но отъ тамъ, още по-недоволенъ, се приготви да замине за Пер­сия, а после за Инция и за стария Китай. Въ Гърция той чу, да се приказва много за мждрин Адразаръ отъ Дамаскъ. И Тиглакъ намисли да го посети пжтьомъ и му извести за това.Когато Адразаръ, получи това известие, при него дойде Таблитъ, и Адразаръ си по­мисли :„Единиятъ отива за мждрость отъ Пер­сия, Индия и Китай въ Римъ и Гърция, а друтиятъ тръгва отъ Римъ и Гърция и оти­ва да търси мждрость въ Индия и Китай — защо да не се срещнатъ у мене ?54И наистина, единъ день те се събраха тримата заедно.— Е, какво има въ великия Римъ и въ славната Елада ? попитаха Тиглака другите двама мждреци — Адразаръ и Таблитъ.— Какво ли ? сви рамена и се усмихна Тиглакъ. Хората тамъ еж бели, а животътъ имъ е черенъ. Дворците еж пълни съ про­чути поети, дълбоки философи и красноре­чиви оратори, които увличатъ съ своите ре­чи, а милиони хора гниятъ въ робство, ста­нали еж крайно груби и еж се озверили. Намиратъ утех 1 и развлечение въ глу­пави каламбури, или въ гладиаторски игри въ цирка. Сто милионенъ народъ е обърнатъ въ торъ, за да може да расте на него гра­дина съ отровни и болезнотворни цветя и треви. Не зная, кои еж по-страшни и по-нещастни — робите или господарите, ония ли, които потъвагъ въ тъмнината на неве­жеството, или ония, които се ползуватъ съ най-префинена просвета 1— Какво да се прави? Кжде да се оти­де ? Где да се търси изходъ? въздишаха два­мата мждреци, които слушаха.— Требва да се даде правда на целия св-втъ, на всички народи, на последния робъ! каза Тиглакъ.— Каква правда и какъ да се даде ? попитаха пакъ старците младия Тиглакъ и му разказаха, какъ гЪ б-вха се опитвали да говорят^ за нея на народа, но какво си из­патиха. Нищо не можахме да направимь.55Всичко требва да си остане така, каквото си е, каквото е било.— А чули ли сте, че евреитъ вьрватъ, че ще дойде Месия, учитель и спаситель на ония, които носятъ хомота на робството и нъ\матъ никакви права ? попита Тиглакъ.— Чували сме и сме чели това въ тех­ните свещени книги.— А ето азъ ще ви кажа, некои каз-вагъ, че вече Месия се родилъ. Когато сли-захъ въ Бейруть отъ кораба, азъ чухъ не­решителни и неясни разговори, че въ нЪка-къвъ еврейски градецъ вече се родилъ очак-ваниятъ избавитель на трудищите се и обре­менените и че при него идвали отъ далечъ никакви мждреци, за да му се поклонятъ — и засвидетелствуватъ своите почести. И азъ сега мисля, какъ да разпитаме затова и да узнаемъ нещо по-иодробио.— А защо ни е нужно това ?— Та ако не за друго, то поне да се надяваме. Да живеемъ поне съ надежда . . .Следъ тия думи Адразаръ и Таблитъ се спогледаха, запитаха още това онова Тигла­ка за Месия и се решиха да отидатъ, да го търсятъ.* * *Следъ два дена тв бвха вече на пъть' Минаха реката Фарфаръ, оставиха вдесно снежните върхове на Ермонъ и стигнаха въ пределите на Галилея, въ Кесария Филипова.56Оттукъ тт> се спуснаха въ Капернаумъ, где­то тъхни хора ги напжтиха за Назаретъ:— Питайте, казаха имъ, где е новороде-ниятъ сииъ на Мария отъ Назаретъ?Огъ Назаретъ ги пратиха въ Витлеемъ: „Мария, казаха имъ, отиде съ годеника си Иосифъ въ Витлеемъ, а какво станаха по-нататъкъ ние не знаемъ. Хората разказ-ватъ много чудни работи. Идете и вижте сами".Нашитъ пжтници вървеха още нт.колко дни, до като стигнаха въВитлеемъ. По пжтя още т-б чуха какви ли не чудни работи, и не мо­жаха точно да разбератъ, кое е истина и кое е лъжа, която въ народната мълва взема фантастични размъри. Разказваха, какво еж видъли овчаритъ, за подаръцитъ, които до­несли магитт> отъ изтокъ, и пжтницигв го-ръха отъ желание по-скоро да видятъ дете­то и родителитъ му. Но когато нашигБ пжт-ниди стигнаха въ Витлеемъ, тъ- свариха цЪлия градъ въ голъма тревога. Чуваха се вредъ плачове и клетви. Улицитъ бт>ха окървавени и ония малко хора, които се движеха по тЪхъ, въ знакъ на трауръ, бЪха облъчени въ раздрани дрехи.— Какво се е случило? питаха нашитъ пжтници.— Войниците на Ирода ни избиха де­цата.— Защо ?— Защото по тоя начинъ искаха да убиятъ нъкакъвъ бждашъ царь на правдата.57— Та нима го убиха ? питаха развъл­нувано нашитъ пжтници.Мислимъ, не. Царь на правдата, ве­роятно, ще да е синъгъ на Мария, а Мария съ детето и своя старецъ успт.ха на време да избътатъ.— Кжде?— Не знаемъ. Преди двайсеть, или трий-сеть дни бЪха дошли други, като васъ, пжт-ници. Донесоха на детето подаръци. Може би, Мария, Иосифъ и детето да еж замина­ли съ тт>хъ. Но кжде еж отишли, никой не знае. Пъкъ да знае нъкой, нъма да каже. Всички се боятъ отъ джелатитв на Ирода.— Закъснъли сме I каза съ въздишка Тиглакъ.— Стига само да се е родилъ онзи, който е нуженъ на свъта! каза Адразаръ.—■ И стига той, спасительтъ на при-тъхтненитъ - да е останалъ живъ огъ ония, които прит1>сняватъ спъта, добави Таблитъ, своитъ дарове ние ще му щ атимъ въ неиз­вестната далечна страна . . . „Ето учителю, продължи той, азъ ти слагамъ предъ крака­та всички нещастия, страдания и обиди на угнетенитъ: всичката тъмнина на ума и на сърцето на милионитъ наши братя, които се давятъ въ блатото на живота. По­гледни това море отъ сълзи и го изсуши. Развържи веригитъ, отвори заключените вра­та на тъмницитъ и ги пусни на свобода".„А азъ ти принасямъ всичката лъжа на потисниците, — това, което тъ даватъ на58народа вместо истина, плявата, която даватъ вместо жито, ония облаци отъ прахъ, които те хвърлятъ въ очите на тия, които търсятъ ис­тината,—извей всичко това и го издухай съ духа на твоята правда!" викна Адразаръ. А Табликъ завърши :— Приеми и отъ мене очакванията на наоода, надеждите на ц-Ьлото човечество, пламенните и горещите негови надежди, че ще види единъ день земята чистъ братски животъ и, вместо царството на злото, наси­лието и робството, ще дойде Божието царст­во, царството на свободната и обща правда.— Аминъ, аминъ, дано по-скоро да бж-де! молеха се тримата.АРТАБАНЪ (отъ английски)Когато най-сетне въ бедната витлеемска пещера се роди Спасительтъ на света, на далечния изтокъ, на небето се яви една не­обикновено голЪма и невиждана до тогава звезда. Тая звезда пръскаше силна и ярка светлина и бавно, но постоянно се движеше по една посока ■—■ къмъ еврейската земя. Звездобройците, или както ги наричаха въ отечеството имъ магит1>, или. още вълхвитъ, бъха обърнал и внимание на това небесно светило. По гвхното мнение, туй бе знакъ отъ Бога, че се е родилъ некжде отдавна пред-сказаниятъ въ еврейските книги великъ царь. избавительтъ на хората отъ злото, учительть и носительтъ на новъ и пргведенъ животъ„59Нъкои отъ техъ, които тъй много бъха жадували за правда Божия на земята и скър-бъха, че между хората царуватъ беззакония, се решиха да потърсятъ новородения царь, за да му се поклонятъ. Где ще го намЪрятъ, те, разбира се, не знаеха. Може би, ще требва да пжтуватъ дълго, а пжтищата въ онова време беха опасни, затова те решиха най-напредъ да се събератъ всички въ опре-деленъ день на уговорено место, а отъ тамъ заедно да тръгнатъ, да търсятъ великия царь, ржководени отъ звездата.Заедно съ другите вълхви се приготви за пжть и великиятъ персийски мждрецъ Артабанъ. Той продаде всичките си имоти, богатата си кжща въ столицата и съ парите си купи драгоценни камъни: сапфиръ, ру-бинъ и бисеръ. Тия камъни имаха много ви­сока цена : цЬлъ имотъ беше даденъ за техъ, но затова и красотата имъ беше необикно­вена. Единиятъ светеше като частица отъ ясно синьо небе при звездна нощь. Другиятъ блещеше по ярко отъ пурпурна зора предъ изгревъ слънце. Третиятъ съ белината си надминаваше и снежните планински върхове. Всичко туй, отъ сърце пълно съ гореща и мскренна любовь, Артабанъ мислеше да сло­жи предъ краката на новородения царь на истината и доброто.Събра Артабанъ въ бившата си кжща за последенъ пжть близките си приятели, про<ти се съ техъ и тръгна на пжть. Да сборния пункъ требваше да се пжтува не-пОколко деня, но Артабанъ не се боеше, че ще закъснее. Коньтъ му беше силенъ и бързъ. Добре пресметна колко време му е потребно. Пресметна всеки день да измина­ва толкозъ, че на определеното време да се намери на сборното место.Въ последното денонощие му оставаха още няколко десетки километри и той иска­ше да пътува ц-Ьла ношь, да не закъснее. Верниятъ му конь твърдо и бързо крачеше. Духаше ношенъ възстуденъ вътъръ. Надъ главата му — въ безкрайната ширина на небосклона — ярко, като лампа предъ бо­жия престолъ, б^ увиснала новата явезда.— Ето го пакъ Божиятъ знакъ, помисли Артабанъ, като не откжсваше очите си отъ звездата. Великиятъ парь иде при насъ отъ небесата и азъ скоро ще го видя. Но бър­же, верни ми приятелю! Ускори своите крачки! ободряваше той коня си и галено го тупаше по гривата.И коньтъ бързаше. Често и шумно ко­питата му удряха по плтя средъ палмова гора. Бе почнало да се развиделява. Тукъ тамъ се чуваха чуруликанията на пробуди­лите се пойни птици. Чувствуваше се, какъ утрото настжпва. Но изведнъжъ коньтъ спре, запрухте и се дръпна назадъ. Артабанъ се вгледа напредъ по пжтя и забеляза, че у самите крака на коня, разпростренъ, лежи неподвиженъ човекъ. Бързо той слезе отъ коня, приближи се до лежащия и го разгле­да. Това бе единъ евреинъ, изтощенъ съв-6Гсемъ отъ върлуващата по тия места треска, падналъ посредъ пжтя. Човекъ би го взелъ за мъртЕецъ, ако не беха слабите му едва чувани въздишки и охкания. Артабанъ се замисли : да го отмине, да побърза за сбор­ното место, да остави болния — съвестьта му не позволяваше, а да остане при евреина, да му помогне, да го изправи на крака, требва да изгуби много време — ще закъс­нее за уреченото место, ще отидатъ безъ него.— Какво да правя? запита се Артабанъ. Ще вървя •— реши той и даже си бе сло-жилъ крака на стремето, за да се хвърли на седлото, но болниятъ, види се, почувствува, че и последната помощъ го оставя и така силно и жално изохка, че сърцето на въл-хва се сви отъ жалость.— Великий Боже, каза Артабанъ. Ти знаешъ моите мисли. Знаешъ, какъ се стремя къмъ тебе, покажи ми правия пжть! Дали твоятг гласъ на любовьта не говори въ мо­ето сърце? Азъ не мога да го отмина. Азъ не мога да оставя този нещастенъ евреинъ.Оь тия думи мждрецътъ се приближи до болния, разкопча му дрехите, донесе отъ близкия изворъ хладна вода, освежи му ли­цето и засъхналите устни, свали отъ диса­гите некакво лекарство, смеси го въ чаша вино и му даде да пие. Следъ това разтри гърдите и ржцете на болния, даде му да мирише нещо и тъй цели часове се разправя съ него. Зората отдавна бе залез-62ла. Слънцето високо 6Ъ се издигнало надъ планината. Пладне наближаваше. Евреинътъ, свестенъ, бъ- се изправилъ на краката си и не знаеше какъ да благодари на добрия не-познатъ човъкъ.— Кой си ти ? питаше спасениятъ ев-реинъ Артабана. Кажи, за кого, азъ и цялото ми семейство ще се молимъ иа Бога до по­следните дни на живота си ? И защо твоето лице е угрижено ? Какво ти тежи на душата? Артабанъ съ разбито сърце разказа кой е, кжде отива и че сега вече е сигурно за-КЖСН"ВЛЪ.— Моитъ другари, разбира се, еж за­минали безъ мене, казваше той. и азъ нъма да намеря, нъма да видя желания царь.Лицето на евреина просия отъ радость.— Не скърби, благодътелю мой. Азъ мога макаръ колко годе, да ти се отплатя за твоята добрина. Въ нашити свещени книги е казано, че обещаниятъ отъ Бога царь на•правдата ще се роди въ юдейския градъ Витлеемъ. Нищо, че таоитъ приятели ежзаманали. Ти ще идешъ самъ въ Витлеемъ и,ако Месия се е родилъ, ти ще го нам^ришътамъ.Евреинътъ си взе сбогомъ, благодари още веднъжъ и продължи пжтя си. Артабанъ се върна назадъ. Самичъкъ той и не можеше да мисли да пжтува презъ пусти пжтища. Тр-вбваше да вземе съ себе си слуги, да го пазятъ, да купи камили, да си вземе въ за-пасъ, и провизии, и вода. Измина се така63ц-вла недъля. Стана нужда той да продаде ■единия камъкъ, за да приготви кервана, но Артабанъ не се загрижи отъ това много, зашото му оставаха още два камъка. Глав­ното за него бъше да не закъснъе. Самъ бързаше и стоеше надъ главитъ на слу-гитъ си да бързатъ и тъ. . .Свърши се, най-сетне, дългиятъ и те-жъкъ пжть. Стигна Артабанъ въ Витлеемъ уморенъ, упрашенъ, но щастливъ и весел<ъ се затича къмъ първата кжщичка, влъзе бързо вжтре и отрупа " домакинята съ въ­проси: — Не еж ли дохаждали тукъ, въ Витлеемъ, чужденци отъ изтокъ ? Защо до­хождаха ? Къмъ кого се обръщаха и кжде еж гв сега ?Домакинята, млада жена, въ туй време кърмъше детето си. Въ първата минута тя се смути отъ влизането на непознатия човъкъ, по-иосле се успокои и разказа, че преди ня­колко деня дохождали н-вкакви чуж­денци, търсили Мария отъ Назаретъ, и при­несли на детето й богати дарове. Кжде еж отишли следъ това, не се знае. — Но въ сжщата ношь каза тя, изчезна отъ Витлеемъ Мария съ детето си и Иосифа. Мълви се, че еж заминали за Египетъ, че Иосифъ ималъ сънь, че Господъ му казалъ да избъта отъ тука.До като майката говоръше, детето сладко заспа на гърдитъ й, и една чиста усмивка64се изписа по неговото прекрасно и невинно ли­це. Артабанъ още не бъше намислилъ, какво дз. прави, когато изведнъжъ на улицата се раз­несе шумъ, чуха се диви викове, дрънкане на оржжия и сърцераздирателни женски пи­съци. Полуоблъчени, гологлави жени съ обе­зумели отъ ужасъ лица, тичаха коя кжде свърне изъ селото, всъка пригърнала своето дете и викаха презъ сълзи:„Спасение! Избавете ни! Хората на Ирода избиватъ нашитъ деца".Лицето на младата жена преблъдне, онъ-ме отъ уплаха. Тя притисна заспалото си кърмаче и можа само това да каже: — Спаси, спаси ми детето! Спаси го и Богъ тебе щеспаси.Артабанъ забрави себе си и се затече къмъ вратата. Тамъ вече предъ прага стоеше началникътъ на отряда, а задъ него се виж­даха озвЪренитъ лица на Иродовитъ хора съ окървавени отъ невиннитъ деца ножове. Ар­табанъ нъкакъ безсъзнателно протегна ржка къмъ пазвата си. Той извади кесията си, взе единия драгоцененъ камъкъ и го подаде на началника на отряда:— Вземи тоя камъкъ и си върви отъ тука 1 Остави тая жена и детето й на мира.Началникътъ икога не бъ видълъ та­кава драгоценность и бързо поведе своитъ хора за друго мЪсто, да продължатъ възло­жената имъ страшна работа. Тогава жената падна предъ Артабана на колене и съ гласъ,65който се изтръгваше право отъ сърцето й, говор-вше:— Богъ да те благослови за моето дете. Ти търсишъ царя на правдата, любовьта и доброто. Нека св-втне предъ тебе неговиятъ ликъ и да погледне той на тебе съ такъва любовь, съ каквато азъ гледамъ на тебе.Артабанъ грижливо й помогна да стане, и сълзи отъ радость и скръбь течеха по ли­цето му. Боже и царю на истината, прости ми I За тая жена и за нейното дете азъ да-дохъ приготвения за тебе камъкъ. Ще видя ли никога твоето лице ? И тукъ азъ закъс-н1>хъ. Ще ида подиръ тебе въ Египетъ.И горкиятъ вълхвъ дълго ходи да търси царя на правдата. Много страни обиколи той, много народи видъл но не можа да намъри търсения царь. Сърцето му се свиваше отъ болки и не веднъжъ проливаше горчиви сълзи. „Господи, мисл-вше си той, колко много еж скърбитъ, мжкитъ и нещастията на всъкжде! Скоро ли ти ще се явишъ да облекчишъ жи­вота на хората, които те очакватъ"?Каквото можеше тойсамъ правъше: болни лъкуваше, на бедни помагаше, (отъ първия продаденъ камъкъ бЪха му останали още много пари), нещастни утешаваше, затвор­ници посещаваше. Годинитъ му върв-Ъха бързо и незабелязано. Последниятъ скжпоцененъ камъкъ той грижливо пазеше до сърцето си съ твърдо решение, да го принесе въ даръ на царя, когато го намъри.66Тридесеть години бт>ха изминали, откакъ Артабанъ остави родното си мт>сто. Тялото му се бъ" пригърбило, коситЪ му б'Ьха по-бъчггвли, очитт> му вече слабо виждаха, рж-цет-в и нозете му не го слушаха, но въ сър­цето му продължаваше да гори любовьта къмъ оногова, когото той търсеше отъ тол­кова време. Най-сетне до престаралия вълхвъ стигна известие, че въ Юдея се явилъ ве-ликъ божи пратеникъ, който върши чудни работи, възкресява мъртви, обръща закора­вели престжпници къмъ добро и ги прави светии.Радостно затупгЬ умореното сърце на Артабана.— Сега, мислеше си той, азъ те го на-мт>ря и ще му послужа.Отиде той въ Юдея. Ц-блъ народъ се събира въ Иерусалимъ на празника на пас­хата. Тамъ е и пророкътъ Исусъ, когото вълхвътъ иска да види. Заедно съ множество поклонници, Артабанъ пристига въ свещения градъ и вижда по улицит-в гол-вмо движение. Всички тичатъ, едни други се надпреварватъ.— Клде бързатъ тия хора ? пита Ар­табанъ.— Къмъ Голгота! Тъй се нарича ей онова м'всто, вънъ отъ града. Тамъ днесъ, заедно съ двама разбойнци, разпъватъ Исуса отъ Назаретъ, който се наричаше Божи синъ и царь на Юдея.Артабанъ паана на земята и горчиво за­плака.67- Пакъ закъснвхъ. Не ми е сждено, Господи, да те видя. Не можахъ и да ти пос­лужа. А, впрочемъ, може още да не е късно. Ще отида при неговитъ- мжчители, ще имъ предложа своя скжпоцененъ камъкъ, и може би, тт. ще му повърнатъ живота и сво­бодата.Артабанъ се изправи и тръгна бързо следъ тълпата къмъ Голгота. На единъ кржс-топжть му препречиха пжтя група войници. Той се спръ- развълнуванъ. Войницитъ- вла­чеха една хубава мома къмъ затвора. Като видя вълхва, по дрехигв го позна, че е пер-сиецъ и веднага се обърна къмъ него:— Смили се за мене, моля ти се. Спаси ме 1 Азъ виждамъ, че ние съ тебе сме отъ една страна. Баща ми бъдпе дошълъ тука по търговия, доведе ме съ себе си, но тука се разболъ- и умр-Ь. Той остави дългове, за които мене искатъ да опозорягъ и поробягъ. Спаси ме! Избави ме отъ това безчестие! Моля ти се, спаси ме!Стариятъ вълхвъ се разтреперя. Борбата, която нт>кога ставаше въ него въ палмовата гора съ евреина и въ Витлеемъ при избива­нето на децата, отново се запали въ сърцето му : дали да запази камъка за великия царь, или да го даде да помогне на тая нещаст­ница ? И Артабанъ не се колеба дълго. Той извади последния драгоцененъ камъкъ и го подаде на момата.-— На ти гуй, да се откупишъ, мила девойко. Тридесеть и три години азъ пазихъКакво съдържатъ книгитЪ на Григорий ПетровъИзкуство и животъ е най-важната книга на Григорий Петровъ отъ научна страна. Тя е ц-вла история на човешката култура въ примгьри и образци. Показано е, психологически и исторически, какъ жи-вотътъ на народигв и на цЬлото чов-вчество се е развивалъ и издигалъ все на горе, и на горе, какви пречки е срещалъ въ своето развитие и какъ той се е отразилъ и запе-чаталъ въ творенията на великигв художни­ци, скулптори, архитекти отъ всички време­на — отъ Сфинкса до сиктинската мадона н чакъ до наше време.Смисълъ и ценность на живота.Своя свътълъ погледъ на живота Гр. Пет­ровъ е изложилъ най-добре, може би, именно въ тая книга. Тя е сжщински химнъ на жи­вота изобщо и на семейния животъ частно. Павелъ Берсие, IV идание, Лудъ про-фесоръ, IV издание, Пророкъ на болшевиз­ма, III издание, Черниятъ Мойсей, III из­дание — тия четири книги еж характери­стики и поеми на велнкитт, възпитатели на човечеството.71Къмъ тЪхъ може да се отнесе книгата „Великитп> хора", а сжщо и „Философия на труда" и „Гениаленъ романъ".Въ тия книги се даватъ живи примъри, какъ може да се живъе на тоя свътъ съ смисълъ и съ полза за ближиитъ. Не еж само условията, които правятъ човъжа щаст-ливъ, или великъ. Повече е въ волята и въ ржцетъ- на човька. Това се потвърждава отъ живота на поменатитъ велики възпитатели на човечеството, който Гр. Петровъ излага картинно и убедително въ примери и дЖенскиятъ въпросъ е поставенъ отъ Григорий Петровъ на чисто морална почва и се решава тъй, както единъ баща може да го реши за своята дъщеря, или единъ братъ — за своята сестра. Гр. Петровъ на­рича жената — майка, жената — съпруга, жената сестра слънце. Предвижа и иска за нея ролята на елннце въ живота.Къмъ българската младежь е пос-леднето писмо—заветъ на Григорий Петровъ къмъ България и нейната младежь. Въ него Гр. Петровъ е вложилъ всичкото си любяще сърце къмъ България, на младежьта на която дава пленителни идеали.Сократъ и ние—е посветена па учи<шщ-ного и главно на общественото възпитание.Назначението на човъка е книга, въ която Гр. Петровъ дава преценка на два мирогледа,—дали човъкътъ е само месо, или той е духовна личность съ високи и благо­родни задачи. Критикува съкрушително ' М,
72Горки и други проповедници на свободната отъ всбки моралъ жена и пр.Русия и България съдържа една дъл­боко правдива психологическа глава върху трагедията на Русия. Друга глава е пос­ветена на България, какъ да стане великан трета глава е писана специално за „Българ­ското селско население".Религия и животъ е философия на религията, изложена въ връзка съ личния и обществения животъ на човъжа и народитълЕвангелие и животъ е философия на евангелието и християнството. Въ никоя книга на никой авторъ евангелието не се из..y;лага и обяснява така (като „книга на жи­вота" и „учебникъ на живота") както се из­лага въ тая книга на Гр. Петровъ.Политика и религия дава обилна и нова свЬтлина върху отношенията между по­литиката и религията, а така с^що върху туй, което се казва власть, демокрация и пр.Книга за Григорий Петровъ е сбор-никъ отъ статии на приятели и почитатели на Гр. Петровъ. Тукъ има и биография на тоя голъмъ писатель, има характеристика и изложение на най-сжщественитъ негови идеи и възгледи върху човъжа и живота.Училище и животъ е книга особено ценна за родители и възпитатели. Гр. Пет­ровъ въ всичкитъ си почти книги говори за възпитанието. Той е справедливо нареченъ отъ проф. П. Цоневъ общешвенъ възпита-тель, но въ тая книга той е изчерпателен!

Няма коментари: