Реклама

понеделник, 12 май 2008 г.

Едно е нужно (книга на Лев Толстой)



ЕДНО Е НУЖНО
I
Ето вече две години откакъ се води въ далечния изтокъ войната. Тя погуби итжолкч хиляди хора. Русия повика и повиква на дейст¬вителна служба стотини хиляди хора, които се чнслятъ въ запаса и жив-вятъ при своитгЬ семей¬ства и кжщи. Всичките тия хора съ отчаяние и съ страхъ или съ надутъ, поддържапъ отъ ра¬кията героизъмъ, заръчзватъ семействата си, с/в-датъ въ вагона, и се люшкатъ нататъкъ, дето, както 1"в знаятъ, въ тежки мжки еж загинали десетки хиляди сжщо такива, като гвхъ, хора докарани въ езкщо такива вагони, й насреща имъ се люшкатъ хиляди сакати, които ст& отишли тамъ млади, читави и здрави.
Всичките тия хора съ ужасъ мислятъ за това, което ги очаква, и все пакъ безпрекословно отиватъ, като се стараятъ да се уверятъ, че това така тр'Ьба да бжде. у
Що е това-?
Защо тия хора отиватъ тамъ'
Че никой отъ тъ-хъ ие иска да прави това, което правятъ, — въ туй не може да има никакво съмнение. Всичките тия хора не само 1гвматъ нужда отъ тая битка и не искатъ да участвуватъ въ нея, но не могатъ даже и да си обяснятъ, защо правятъ това. И не само тгв, т-взи стотини хиляди, милиоии хора, които направо участвуватъ въ това д^ло, не могатъ да си обясиатъ, защо се върши всичко това, но никой въ света не може да си го обясни, защото то нема и не може да има никакво разумно обяснение.
Положението па всичките хора, които участ¬вуватъ въ това дело и онова не ония, които го
_ 4 —
гледатъ отъ страна е подобно на положението, въ което биха се намирали хора, нгЬкои отъ които биха седели въ дъгла редица вагони, движущи се по релсите—съ неудържима бързина— направо къмъ разрушения мостъ надъ п])опастьта, а дру¬гите безпомощно биха гледали това.
Хора, милиони хора, безъ да иматъ къмъ туй н-вкакво желание или поводъ, избиватъ ее единъ другъ и, съзнавайки безумието на това дело, не могатъ да се слратъ.
Казватъ, че отъ Манджурия докарватъ всека неделя стотини луди. Но нали тамъ еж отивали и отиватъ непрестанно стотини хиляди безумни, защото човекъ съ здравъ умъ не може подъ нп-какъвъ натискъ да отиде на отвратителното нему, безумно, страшно, опасно и пагубно дгЬло—убий¬ството на хора. Що е това? Защо става туй? Кос или кой е причината на това ?
Да се каже, че причината на туй еж тия руски и японски войници, които се стараятъ колкото се може повече да убиватъ, да осакатяват ь неизвест¬ни тъ-мъ хора, които нищо не еж имъ сторили, иикакъ не може, защото тия войници не само не еж чувствували и не чувствуватъ никаква вражда помежду си, но и преди година не еж имали ни най-малко понятие за сжществуването си, а когато се събиратъ сега, приятелски се сношаватъ.
Да се каже, че за това еж виновати офице¬рите и генералите, които щувдвождатъ войниците, или разните чиновници, военни и цивилни, при-готовителитена оръдията, снарядите,ам}'нициите, крепостите — сжщо не може. Всички те, тия офи¬цери, генерали, чиновници и пр. еж поставени отъ своята нужда, отъ своите слабости, отъ це-лото свое минало въ такова положение, въ което се намира впрегнатиятъ конь, комуто отзади да¬ват ь зоръ и когото управляватъ съ юзда, или въ положението на гладно куче, което подмамватъ въ иамордника, въ гердана съ парче месо, като му го сочатъ преди носа.
Всичките тия офицери, чиновници, генерали, дипломати, всички отъ детинство еж така запле¬тени, убъркани, че не могатъ да не вършатъ тая дребна й лоша работа, отъ която се образува това гол*Ьйо, ужасно де.то, което се извръшва сега. И затова гЬхъ не може да считаме за причина: те не еж виновати.
Кой е пъкъ причината, и кой е шноватъ? Микадо ли? Николай II ли? Отначало това се струва тъй, защото изглежда, че те не могатъ нито да бждатъ принудени, нито да бж.датъ подкупени съ каквото и да е. Струва се, че стига само Николай II да пе заповедва, да не поз¬волява да се върши всичко туй, което се върши въ Манджурия и въ Корея, че стига той да се съгласи съ японските искания и война нема да има; стига само сега да предложи условия за миръ, и войната ще ее свърши. Като че всичко е отъ вего. Но туй само така се струва. За Мнкадо азъ не зная, по по туй, което зная въобще за прави¬телствените глави, уверень съмъ, че той е въ сжщитв условия, както и другите. За Николая II азъ зная, че топ е най-обикновениятъ, който стои по-низко оть средния уровенъ, грубо суеве-репъ п нспросветенъ човекъ, който заради туй никакъ не може да бжде причина на тия огромни но своя обемъ и последствия събития, които ставатъ сега въ Далечния Изтокъ.
Нема с възмозкно, щото дейностьта на милиони хора да бжде насочена протнвъ техиата воля и интереси само Заради туй, че това го нека единъ човекъ, които въ всички отношения стой по-низко отъ средния умственъ и нравствена, уровенъ па всичките тия хора, които гннатъ като че ли но негова воля?
'Запю пъкъ изглежда, че причината на вой¬ната еж Николай и Микадо''
А тона се струна така, както ее струна, че воеипанйятъ еъ мини градъ е разрушенъ отъ този, който е пуеналъ искрата, която е запалила мината, прокарана подъ него.
— 0 —
По Николай и не Микадо еж направили и правятъ войната, а я прави това хорско устройст¬во, при което Микадо и Николай могатъ да при-чиняватъ нещастно на милиони хора. Не еж ви¬новни тк, а тая машина, при която е възможно това, с.твдовно, виноиати еж тия, които устрой¬вате машината.
Каква е пъкъ тая машина, и кои я устройва?
11
Тази машина отдавна е известна на и-влия свътъ съ всичките си д/вла. Тя е сжщата оная машина, посредством ь която въ Русия еж власт -вували, избивайки и мжчейки хората: ту душевни болният ь Иоанъ IV, ту звъчреки жестокиятъ пия-ница Петръ, който ругае съ своята нияпа к< )мпання всичко свето за хората, ту разп^тната минаваща отъ ржка на рткка солдатка Екатерина I, ту нтт мецътъ Биронъ, само затова, че той билъ любов-никъ на Ана Иванова, племенница на Петра, съвър¬шено чужда на Русия и нищожна жена; ту другата Ана, любовница па другь нъмецъ, само затова, че на п-вкон хора било изгодно да при-знаятъ за императоръ нейния синъ, младенецътъ Иоанъ—този еамиятъ, когото слъдъ туй държаха въ тюрма и убиха цо распореждането па Екате-рина Ц. ('л'вдъ това поема машината неоженецата I азвратна петрова дъщеря Елизавета и изщ ап;а армия да воюва протпвъ прусацитЬ; умрт.ла тя— и изписанийтъ отъ нея- нвмецъ, племенникъ, тур-натъ на нейното м/всто, заповядва на ВОЙСКИТЕ да воюватъ съ прусигв/Този нъмецъ, пепит, мжжъ, п • убива съвършено чуждата втвмцойка Екатерина П п започва съ своите любовници да уцравлява.Ру-сия; подарява имъ десетки хиляди руски селяни и устройва им I» ту гръцки, ту индийски проекти,, ва които попиша животътъ на милиони. Умира тя п иолуумниятъ Павелъ се разпорежда, както може ла се разпорежда единъ умопобърканъ, съ съд¬бата па Руссия п рускптъ хора Него убиватв' п
съгласието на родния му синъ. И този отпеубиепъ царува 25 години ту въ дружба съ Наполеона, ту като воюва противи него, ту като измисля конституция за Руссия, ту като отдава прези¬рания отъ него руски народъ въ власпла па ужасния Аракчеевъ. Слъдъ туй царува и се раз¬порежда съ еждбата на Русия грубиятъ, неоора-; |.чп'ь и жестокъ Никола, пошгв безумииятъ, ло-шиятъ п ту Либераленъ, ту доспотиченъ Алек¬сандра. П; поелъ* еъисьмъ глунавиятъ, грубъ п не нгвжественъ Александра. 11Т. Попадналиятъ днесъ но наследство елабоуменъ хусарски офицеръ и той устройва съ своите другари свой манджуро-корейоки проектъ, които струва живота наетотини хиляди хора и милиарди рубли.
А ето туй е ужасно. Ужасно е ГЛ1 паю а тона, защото п да се свърши тая ужасна война, утрт. може нова Фантазия, съ помощьта ва окржжава-щитгв го ногодяи, да хрумне въ слабата глава па вяаствуващия човъжъ и той може утрт; да устрои повъ афрщсански, американски или индийски цроектъ и да почнатъ накъ да изтръгватъ пос-ат.дннгв сили на руския народъ н да почнатъ да го пзбиватъ на другия кран на свъта.
(Ставало ( п става това не само въ Русия, а наперил-.;!'!'., д-вто е сжществувало и сжществува правителство, т. е. такава организация, при която едно малцинство хора може да заставя болшинст¬вото да изпълнява неговата воля. Цфлата цетория на овропгпскит'!-, царства е история на побт.сн-вли, ВСТЖЦЩЩИ единъ СЖБДЪ Други на пр'1'.столпт'1;
глупава и развратни хора, убиващи, разоряващи п главно развращаващи своя народъ.
Встжпва на английския пръчзтолъ безсъв^сч ниятъ, жестокиятъ негодни и развратникъ Хен-рпхъ VIII и, за да изпждн жена си и се ожени за една своя любовница, измисля свое мнимо хри-стианско изповедание, заставя ЕГВЛЪ народи да приеме измислената отъ него в^ра п милиони хора се изтргвбв&тъ въ борбата таи цротивъ това измислено изповедание.
- 8 —
Завзема машината величайпшятъ лнцем'връ и злодей Кромвель и наказва другъ единъ, ежшо такъвъ като него лицемтзръ, Карль I, и безжало¬стно погубва милиони хора и унищожава тази самата свобода за която той ужъ се е борилъ.
Иъ Франция влатгвятъ машината разни лю-довиковци и карловци и всичкото имъ царетву-ване е еж що такъвъ 1 едъ отъ злод-вйства, убий¬ства, наказания, избивания, разорение на на] ода, безумни войни. Наказватъ най-послт, едного отъ т"Вхъ и тозъ часъ пъкъ маратовци и робеспйе-ровци завладъъатъ машината и вършатъ още по-1'ол'вми прътятЕшления, като погубватъ не само хора, но и велики истини, провъзгласени отъ хора на това вр"вме. Завзема вдаетьта Наполеонъ н по¬губва милиони хора по щвла Европа. Сжшото става и въ Австрия, Италия, Прусия. Пак-ь глу¬пави, безнравствени властители и пакъ такива жестоки и гибелни за на] юда дгвла. И всичко това сзй .твла не само на миналото, такива, които еж ставали нъжога си и вече нтша да се повторятъ, всичко това се върши сега, въ тази минута и навсЬ-кжд*в както въ най-мнимосвободпигв конститу¬ционни държави и републики, сжщо тъй и въ дес-потическптЬ: п въ Англия, ^въ Турция, и въ Гер¬мания, и въ Абиснния, и въ Франция, и вь Русин, и въ ('Ъединенитъ' Американски Градове, и въ Мароко и иавевкждчз, дъто само дгвйпвува маши¬ната, наречена правителство.
Навсвкждтз, безъ да се гледа па каквато и да била конституция, безъ всякаква вжтръчина но-тр'Ьбноеть, само по разни сложни отношения на хората п партиитЬ, започватъ се войни, както по-атвднигв войни: ту на французитв, ту на англи¬чаните съ буритв, *'1. Тибетъ, съ Егппетъ, ту на Италия съ Абисшгая, ту на Русия, Франция, Англия, Америка и Япония съ Китай, ту на Гусйя съ Япония.
Навсъжжтв, д-вто ежществува такова учреж¬дение, иоср'Ьдствомъ което малцинството може да заставя болшинството да върши всичко, което
— 9 —
това мешнество нарича закони или правителствени 11азпореждания, навевкждтв ВСЕКИ човъжъ отъ болшинството, винаги е въ опасность отъ туй, че надъ него и семейството му могатъ да се изси-пятъ най-ужасни б-вдетвия — и не стихийни бед¬ствия, независими отъ хорската воля, а бедствия, произтичащи отъ хора, отъ ттзи н-вколко хора, на които той доброволно се е пр-вдалъ въ робство.
III
Ето що е писалъ по тоя пръ\дметъ още въ XVI в. френскиятъ нисатель Лабоеси:
Разумно е да се обича добродетел ьта, да се уважа-ватъ подвизите, да се признава доброто, откждето и да ни иде то и даже да се лишаваме отъ своето удобство за славата и голзата на този, когото обичаме и който заслу¬жава това: по тези начинъ, ако жителите на страната еж нашлй такова лице, което имъ е гоказало повече мядросп., за да ги запазва, повече храбрость, за да ги защищава и го-лъма грижа, за ла ги упрявл,ва и ако вследствие това тЬ еж привикнали да му се подчиняватъ, тъй щото да му пръ\ц-ставятъ една известна облага, то азъ не мисля, че това не е разумно. . .
Но Боже мой! Какь да наречемъ това, когато виждаме, че голямо количество хора не само се покорнватъ но и слу-жатъ, не само се подчиняватъ, но и раболъпетвуватъ прт»дъ едного, и раболъпетвувать, макаръ че ньматъ ни цо свое: ни имущество, ни дтща ни даже животъ, които ТБ би считали свои и търпя гь грабежи, жестокости не отъ вой¬ската, не отъ варваритт>, но отъ единъ човъкъ, и не отъ Херкулссч, или Самсонъ, но отъ човъжъ често пжти най-боязливъ и женственъ измежду ц-влъ Iародъ.
Какъ да наречемъ това?
Да кажем ь ли, че такива хора еж боязливи?
Ако двама, трима и четирма не се защищаваха отъ ед¬ното, това би било странно, но все пакъ възможно и мог¬ло би да се каже, че това е отъ недостигъ на мжжество: но ако сто хиляди души, сто или хиллдо села и градове, милионъ хора не нап ъчатъ па този единъ, отъ който всички стралагъ като негови роби, какь да наречемъ това : Това боязънъ ли е?
- 10 —
Всичкит! пороци иматъ известна граница: двама мо-гатъ да се боять ртъ елинъ и даже десетмила, но хиляди, но милиони, но хиляди села, ако И. не се защищават* про¬пил, едпого, то туй не е страхъ, страхът!, не може да о-тиде до тамъ; еж що храбростьта не може да отиде до тамъ, щото единъ 1:ов1жъ да превземе кркпость, да нападне па армия и да завоюва държава. И гьй, кой е този гро-/енъ порокъ, па който не може да се намТ.ри достагьчпо мръсно название, който е противенъ на природата и когото езикътъ се отказва да назове. . .
Ние се очудваме па храбростьта, която внушава сво¬бодата не тия, що я защишаватъ. Но това, което става въ всичкитЪ страни, съ всичкигв хора вст.ки день, именно туй, че единъ човвкъ вдаствува надъ сто хиляди села, градове и ги лишава отъ свобода, кой би го повЪрвалъ, ако само го чуеше, а не видътне? И ако това можеше да се види само въ чуждитЬ и отдалечени земи, кой не би помислили, че това е но-скоро измислица, нежели истина? Нали този един ь човтжъ, който угнетява всички, не е нужно да се по¬беждава, не е нужно да се защищаваме отъ него, той е всъжога побЪденъ, стига само народътъ да не се съгласи да робува. Не трвба нищо да се отнима отъ него, трт>ба са¬мо нищо да не му се дава. Страната не тр1зба нищо да прави, стига само тя нищо да не прави противъ себе си и народътъ ще б,кде свободенъ. 1ака че самитб народи се отдаватъ въ властьта па господаритъ; стига тв да 'пръчгта-пать да робуватъ и ще бждатъ свозодни. НародитЬ сами се отдава гъ въ робство, сами си пртрЪзватъ гърлото. На¬родътъ, който може да б* де свободенъ, самъ отдава своята свобода, самъ си надъвл хомута и самъ не само се съгла¬сява на своето угнетение, но и иска го. Ако нему косту-паше ивщо свободата п той пе я иска, това нап-склхпо и естествено за човтжа право, което го отличава отъ живот¬ното, то азъ разбирам ь, че той може да пръдпочита безо-пасностьта и удобството на живота пръдъ борбата за свобода.
Но, ако, за да получи свобода, нему е нужно само да я пожелае, го немаможеда иманародъ наент.та, който да би я считалъ купена на тиърдЬ висока цЬна, щомь ги може да бжде толучена само съ едно желание? Чов*ккъ съ помощьта само на желанието може да си възвърне бла¬гото, за което той жертвува живота си — благо, загубата
— 11 —
на което прави живота мжчителенъ и смъртьта спасителна,— може, но не иска. Както огъньтъ отъ една искра става голъмъ и все се усилва колкото повече му се турятъ дърва, а угасва самъ по себе, самъ по себе се унищожава, губи формата си и пръстава да бжде огънь, щомъ само не му се притурятъ дърва, така с/гдцо и властителитЪ, колкото повече грабятъ, голкото повече изискватъ, I олкото по¬вече разоряватъ и упищожаватъ, колкото повече имъ да-ватъ и имъ елужатъ, толкова повече тв ставатъ по-силни и по-жъдни да унищожаватъ всичко; тогазъ когато, ако нищо не имъ даватъ и не ги слушатъ, то тъ безъ борба, безъ битка ще станатъ голи и нищожни, ще станатъ нищо, тъй както дървото, лишено отъ сокове и храна, става суха и мрътва вътва.
За да иридобиятъ желаемото благо, смълитт, хора не се боять отъ опасноств. Ако и да не ум1~ятъ страхливитг, да прънасятъ страданията и да придобиватъ благо, то же¬ланието имъ да го иматъ си остава въ нихъ, макаръ тъ и да не се стремятъ къмъ нео, вслъдствие на своята страх-ливость. Това желание е свойствено и на мждритв и па безумшггь и на храбритЬ и на страхливите. Всички т"Ъ желаятъ да придобиятъ това, което може да ги направи щастливи и доволни; но азъ не зная, защо хората не же¬лаятъ само едно: свободата, свободата — това е голямо благо; изгубването й води 'слъдъ себе си всички други бг.дствин; безъ нея даже и тия блага, които остават'!., гу-бятъ своя вкусъ и своята прълесть. И това именно велико благо, за придобиването па което е достатъчно само едно — да се пожелае, хорага не желаятъ да придобият-!., съ-кашъ. само затуй, че то е много лесно постижимо.
Бт.дни, не:аетпи хора, безсмислен! народи, упорит въ своето зло, слъни кьмъ своето добро, вие позволявате да отнимагъ отъ васъ най-добрата чаен, отъ вашия до-ходъ, да заграбвать вашнтъ полета, ващмъ кжши, ние живъете така, като чели всичко това принадлежи не вамъ. И всичкигв твзи бъдствия и разорения произлизап. не отъ врагов.тъ, не отъ врага, който вие сами си създавате, за който вие юнашки отивате на война, за величието па който вие не се отказвате да отидете на смърп,. Този, който тъй властвува надъ васъ, носи само дв"Б очи, двъ ржц*Б, едно г1.ло. и нт>ма нищо такова, което да нвма и най-ии цожниитъ
— 12 —
човт.къ отъ безбройното количество ваши братя; прт.лимет-вото, което той има прЪдъ васъ, е само това право, което ние му давате: да ви изтръбява. Откждъ би взелъ той толкова очи, за ла ви слътш, ако вие не му ги давахте? Отдт> би си доставилъ той толкова ржцт>, за да ви бие, ако той не ги взимате отъ васъ? Или отдт» би взелъ той крака, за да тжпчи вашите села? Какъ мсже той да напада на васъ, ако вие не бъхте заедно съ него? Какво би мо-гълъ да ви стори, ако вие не скривахте крадеца, който ви ограбва, ако не подпомагахте убийцата, който ви убива, ако вие сами ге б-вхте изменници на себе си? Вие съете затова, за да унищожава той вашитъ I о-СБВИ, вие пълните и запазвате домоветъ си, за ла ви о-грабва, вие възпитавате децата си за1уй, за да ги води той ма своитъ войни, на касапница, за да направи отъ тт>хъ изпълнители на своите мрищъвки, на своето отмъ¬щение; вие се ирЪсилвате въ ргбота, за да може той да се наслаждава отъ удоволствия, да тъне вь кални и мръсни удоволствия; вие ослабвате себе си затова, за да го нап¬равите по-силеиъ и за да може той да ви държи въ юз¬дите си. И отъ тия ужаси, които и животните не би по¬несли, вие можете да се освободите, ако се постараете даже не ла се освобождавате, но само да пожелаете това. Решете се да не му служите повече и ще бедете свободни. Азъ не искамъ да се биете съ него и да го нападате, но само да престанете да го поддържате и вие ще видите, че той, като огромна статуя, изподъ която е изтеглена основата, ще падне отъ собствената си тежест ь и ще се разбие на парчета. ')
Това съчинение е написано пръдп четири въжа, и безъ да се гледа на всичката ясность, съ която е показано въ него, какъ хората безумно губятъ своята свобода п жнвотъ, като се само-поробватъ, хората не последвали съвътигв на Лабоеси—да не поддържатъ правителственото на¬силие, зала се то разруши,—и не само не послед¬вали неговитъ- съвгЬтп, по скрили отъ всички зна¬чението на това съчинение, н въ френската лите¬ратура до ПОСЛЕДНО г.рт.мг царуваше мнълшето, че
'> „За доброволното робство" (~3иг 1а Зегуйаде V"»>1»>п1а»го"•
Раг ЕНеппе с!о 1а ВоеИе).
— 13 —
Лабоеси не мислилъ това, което писалъ, а че това било само упражнение въ красноречие.
Колкото и да е очевидно за хората, че ткх-шггв бвдетвия произлизатъ отъ това устройство, което ги държи въ робство, хората продължаватъ да го поддържатъ и да се отдаватъ на тия хора, конто еж на чело.
И на какви хора? Па такива отвратителни хора, като Екатерина, Людовикъ XI, Яковъ ан¬глийски, Исианскиятъ Филгпгь, Наполеонъ I и Ш.
IV
Наистина, могло би нтжакъ си да се оправ¬дава подчинението на Ц-БЛЪ народъ на неколцина, ако т-взи властвуващи хора биха били, не казвамъ най-добри, но поне не толкова зли; ако поне, ма-каръ и ])'вдко, властвуваха не по-добри, но поря-дъчни хора, Всъкога властвуватъ най-лошитв, нищожните, жестокитъ', безнравствени и, главно, лъжливи хора. И туй, дълго това е така, не е елучайность, а общо правило, необходимо условие а властьта. Ето що казва Макиавели, човъжъ, кой¬то знае, въ що се състои правителствената власть и какъ тр"Бба да се придобива и поддържа тя.1)
Войната, военното изкуство и дисциплината греба да стставляватъ главниятъ првдметъ на грижите на всЬки господар!.. Всичките негови мисли греба да б^датъ насо¬чени къмъ изучване и усъвършенствуване военното изкуство и занаятъ; той не тркба да се увлича въ нищо друго, тъй като въ това изкуство е всичката тайнствена сила на господарьовата власть и благодарение на него, не само нас¬ледствените господари, но даже и обикновените граждани могатъ да достигнатъ върховното управление. Да се пре¬зира военното изкуство значи да се върви къмъ погибель, а да се владъе до съвършенство значи да се обладава въз-можностьта да се получи върховната власть . . .
', Макиавели, италиански пнеатель, който е живЬлъ въ края на XV и началото на XVI вЪкъ, е извъстенъ по своята книга „Господар!.", въ която съ необикновена откроиеность излага сред¬ствата, необходими за държавния управители, за да запазва и» укрепва той своята власть надъ управляемите.
— 14 —
Ии единъ госиодарь, следовно, не тр-Ьба ни на ми¬нута да забравя за военното дело, а особено той трт.ба постоянно да се упражнява въ него въ мирно време.
Страстнта къмъ завоевания е нищо. безъ съмнение, твърде обикновено и естествено: завоевателите, които у-мт>ятъ да достигнатъ своите цели, еж достойни по-скоро за похвала, нежели за укоръ, но да кроишъ планове, Сезъ да бъдешъ въ състояние да ги осъществявашъ, е и небла¬горазумие и нельто . . .
Завоевателптъ може по три начини да задържи за се¬бе си покорените страни, които по-преди еж се управля¬вали но собствени закони и с& се ползували съ свободни учреждения. Първиятъ начинъ—да ги разорява и обезсилва; кториятъ-— самъ да се посели въ техъ, и третиятъ — да оставя непокътнати съществуващите въ техъ учреждения, като облага само жителигЬ имь съ данъкъ и като нарежда въ техъ управления съ ограниченъ личенъ съставт., за да подържа у жителите ввркость и покорность . . .
Господарьтъ не греба да се бои, ако го осъждатъ за тия пороци, безь които той не може да задържи за се¬бе си върховната власти, тъй като, изучвайки подробно разните обстоятелства, лесно може да се разбере, че скществузатъ добродетели, които водятъ само къмъ погибель лицето, което ги обладава, и има пороци, съ усвояването на които господарите мо-гатъ да достигнатъ безопасность и благополучие.
Господарите, когато се касае за вЪрность и единство на гвхнитГ. поданици, не тртЧба да се боятъ да б^датъ же¬стоки. Като прибътватъ въ извЬстни случаи до жестокости, господарите постжпватъ то-милостиво, отколкото когато отъ излишна снпзходителностн допускатъ да се развиватъ без¬редици, водещи къмъ грабежи и насилие: затуй защото без¬порядъците еж бедствие за ц'Ьло общество, а наказанията поразяватъ само отдълнить личности . . .
Азъ намирамъ, че би било желателно, тото госпо¬дари 1"в да постигатъ едновременно и едното и другото, но тъй като е трудно да се осъществи това, то на господари¬те обикновено се пада да избиратъ това, което прьдставя за тЕхъ лична полза и поддържа подданицитв въ страхъ. Хората, изобщо казано, еж неблагодарни, непостоянни, лъж¬ливи, страхливи и алчни; ако господаритГ. ги обсипватъ съ
— 15 -
благод1.янйя, тв се привръзватъ къмъ техъ съ самоотверже* ние и, както вече ио-горе казахъ, ако опаскостнта е далечна, прйдлагагъ имь кръвпта си, средствата си, живота си и този на своите деца, но, щомъ настъпи опасносп. и те изменяватъ. Господари, който твърде се доверява па подоб¬ни обещания и не предприема никакви мерки за своята лична безопасност!., обикновено погива, понеже привърза-ностьта ! а подданицитв, купени съ подаръци, а не съ ве¬ли" ■•пето и благородството на душата, макг.ръ и лесно да се придобива, по не е яка, ивъ минути ма нужда, той не може да разчита на нея. Освенъ това, хората еж готови да оскърбявал» тия, които обичатъ, нежели тия, отъ които се боятъ, любовьта обикновено се крепи на една твърд е де¬ликатна подкладка отъ благодарности и хора.а, изобщо зли¬те, се ползуватъ отъ първия предлог ъ, за да й изминят-н зарадъ личенъ интергсъ; страхътъ иъкъ се основава на на¬казанието и той никога не оставя човека . . .
ВI. военно време, като разполагатъ въобще съ големи армии, господарите могатъ да бъдятъ жестоки безъ да се боятъ, тъй като безъ жестокости трудно е да се поддържа порядъка и покорностпта въ войските . . .
Като се ври щам и на въпроса, кое е по-изгодно за гос¬подарите: туй ли, когато поддашщите ги обичатъ, или когато се боятъ отъ техъ, азъ идвамъ до заключение, че п.и като въ първия случай те биватъ въ зависимости отъ иодданиците, а, когато възбуждатъ страхъ, биватъ самостоя¬телни, то за мъдрия управители е много по-иолезио да зас¬тане на туй, което зависи отъ него, а не па туй, което за¬виси отъ другите. При това, обаче, както вече казахъ, гос¬подарите греба да се стараятъ да възбужадтъ къмъ себе непавистп . . .
Има два начина на дГйствне за достигане на целите: законенъ и насилственъ. !.ървия1ъ начинъ е начинъ човвш-хи, вториятъ — дивашки, зверски, но тъй като първиягп начини не винаги се удава, хората прибитватъ I онькога и къмъ втория. Господарите треба да умЬятъ да се ползу¬ватъ н иъ двата начина . . .
Господарьтъ, като действува съ грубата сила, подобно на животните, тр'Ьба ла съединява ви себе си качества!а па лъва и на лисицата. Като обладава само качествата на лъва, той не ще у\п.е да се предпазва и да избътвя примките,
— 16 —
които ще му заложагь; а, бидейки само лисица, той не ще умее да се защищава отъ враговете; тъй че, за да йзбЬг-вать капаните и за да побЪкдаватъ враговете, господарите треба да бждатъ и лъвове и лисици. Тези, които поис¬кат ь да играятъ само лъвска роля. ще покажатъ съ това само своята крайна неумълость.
Предпазливиять господарь не тргъба, значи, да изпълнява своитгъ обещания и длъжности, щомъ такова изпълнение е вредно за него и щомъ всичките мотиви, които еж предизвикали неговото обещание, еж отстранени. Наистина, ако всички хора бъха честни, подо-бенъ съввтъ би билъ безнравственъ, но понеже хората обикновено не се отличаватъ съ честность и поддаництъ не се гри-катъ толкова да изпълняватъ своите обещания спрЬмо господарите, то и господарите спрвмо гъхъ нт.ма защо да бждатъ дотолкозъ скрюпюльозии Всвко свое клътвопръ-стжпление господарите лесно могатъ да прикриятъ съ бла¬говидни предлози. За доказъ на туй могло би да се приведатъ безчислено множество примери отъ съвременната история, могло би да се посочи на множество мирни тракчати и все¬възможни съглашения, нарушавани отъ господарите или оста¬нали мъртва буква за туй, че не ги изпълняватъ. Така ние би видели, че въ повечето случаи сля ставали госпо¬дари гКзи, които най-вече еж умели да подражаватъ въ своите действия на лисиците. Необходимо е, обаче, вто¬рия начинь на действие добре да4 се скрива подъ маската на честность: господарите тргъба да обладаватъ големо изкуство да протворствуватъ и оглупевать, понеже хората биьатъ обикновено дотамъ елгьпи и замаяни отъ своите насъщни потреби, че чо-векъ, който добргъ умгье да лъже, вегькога ще на¬мери достатъчно леноверни хора, готови да му
поверватъ . . .
Господарьтъ, следовно, нема никаква нужда да обла¬дава въ дьйствителность. . . добри качества. . . но всеки господарь непременно треба да показва видъ, че той ги обладава всичките. Нешо повече — действителното облада¬ване на тия качества е вредно за личното благо на гос¬подаря, а лицемерието и лошото имъ обладаване еж твър¬де полезни. Така, за господарите е много важно да умпятъ да се ч.оказватъ милосръдни, верни на думата си, човько-
— 17 —
лгобиви, религиозни и откровени; а да бждатъ такива въ сжтцность не е вредно само въ такъвъ случай, когато гос-I одарьтъ съ подобни качества съумее, въ случай на нужда, ча ги заглуши и покаже съвсемъ противоположни.
Едва ли НБКОЙ ше се усъмни въ туй, че на госпо¬дарите, особено щомъ придоби, тъ властьта или на управи¬телите на нововъзникнали монархии е невъзможно да съг-ласятъ своя начинъ на действие съ нравствените изисква¬ния: за да поддържатъ държавния порядъкъ, те твърде често греба да гостли ятъ противъ законите ка сДОЬсть-ча, милосърдието, човьколюбието и даже противъ рели¬гията. Господарите треба да обладаватъ гъвкава способ-иость ла менятъ убежденията си споредъ обстоятелствата и, както вече казахъ по-горв, ако е възможно, да не из* бегватъ честния пжть, но вь случай на нужда, да прибег-ватъ и до безчестни средства.
Господарите треба усилено да се грижатъ, щото всека фраза, която излиза изъ устата имъ, да бжде продиктувана едновременно отъ петьтЬ, изброени отъ менъ, качества за да изразява особата на господаря ужъ самата истина гредъ слушателя, самото милосърдие, самото човеколюбие, самата искреность и самото благочестие. Особено важно за гос¬подарите е да се показватъ благочестиви; въ такъвъ случай хората, които еждятъ попчето г жти само по външность, гъй като способностьта къмъ дълбоко разсжждение е даде¬на на малцина, — лесно се излъгвать. Приструвката за гос-иодарите е необходима, тъй като болшинството ежди за тЬхъ по това, какъ те ще се покажатъ навънъ и само твърде малцина еж въ състояние да отличатъ външностьта отъ д1н1ствитслностьта; и ако даже чия малцина разбератъ истинските качества на господарите, те не дръзнувачъ да изкажатъ мнението си, противно на мнението на болшинст¬вото, пъкъ и боятъ се да не посегнатъ съ туй на достойн¬ството на върховната власТь, нредечавлянана отъ господаря. ОсвТ.нъ това, тъй като действията на чосподарите еж неподсъдни предъ еждилищата, то нодлежатъ на обежж-дане само резултатите отъ действията, а не самите дей¬ствия. Ако господарьтъ съумее само да запази живота си и властьта си, то всички средства, които той би уготрЬ-билъ за това, ще бждатъ считани честни и похвални.
— 18 -
Всичките тия истини щ били известни не само на господарите, къмъ които се обръща Ма-кипнели, но и на всички хора, които еж властву-вали и влаетвувать надъ хората въ каквато и да Пило форма. ]>ь форма ли на дешотически мо-нархъ, президентъ, пръвъ министъръ или на съб¬рание отъ законодатели и управители, всички, особено тия, които еж, имали и иматъ най-гшгвмъ уешвхъ и безъ да четатъ Макиавели, всъкога точно еж изпълнявали и изпълняватъ неговитЬ правила.
И наистина, стига само да си помиелнмъ, в 1. какво се състои властьта, за да разберемъ, че не може да бжде иначе.
Властьта надъ другъ човгвкъ не е друго нищо, осв1шъ признато право не само да се пр'г>-даватъ другите хора на мжки п убийства, но и да се заставятъ хората да мжчатъ сами себе си. А да се постигне туй, че хората по волята па па-чалствуващия да се мжчать н убиватъ единъ другъ, не може инакъ освгвнъ съ лъжа, измама, коварство, и, главно, жеетокоеть. Така всякога ся» постжпвали и ие могатъ да не цостяшватъ всич.лг властитеди.
V ,
Прочетете или си спомнете историята па ев¬ропейските христиански народи отъ времето на реформацията. Това е непрекженатъ редъ оть най-ужасни, безсмислено жестоки пр'Ьстжпления, които извръшватъ правителствата сиръмо своите и чужди народи и едно спрФ.мо друго; непрестанни войни, грабежи, унищожавания или потискания на народностите, изтребване па ц/Вли народи, разоряване па мирните жители зарадъ користо-любие, щестлавие, зависть, и под ь нр-Ьдлогъ за установяване религиозни истини, цепрътсжснати костри, па които (?е изгарятъ посрпдъ хиляди обикновени хора и най-добрите съвременни хора, измени, лъжи, коварства, заграбване чужди иму¬щества, Изтезания, тгорми, наказания и развратъ,
— 19 —
ужасяващи, неестественъ развратъ, който МоЖе да со^виДи само вср-Ьдъ тия нещастни властители. И това не еж. само карловци IX, Хенрихъ VIII, Иоанъ Грозни, но и възхваляемите лгодвиковци француски, елисавети английски, екатерини и петровци и фридриховпи, всичките тв въ]>шатъ само това. < 'ъвр-вменнитъ правителства, т. е. хо¬рата, които съставляватъ сегашното правителството (все едно съ неограничена или ограничена монар¬хия, или република) вършатъ сжпюто,—не могатъ да го не вършатъ—защото това е тъхната работа. Нали тъхната работа е въ туй, щото посредст¬вом ь насилие въ видъ на данъци преки и косвени отниматъ по-голямата часть отъ имуществата на трудещия се народъ и ги употр^бятъ по свое усмотрение, т. е. всъкога за достигане на партийни или свои лични, користни, честолюбиви, щеславни цвли. Второ, въ туй, щото чръзъ насилие да под-държатъ правото на едни хора върху земята, от¬нета отъ цълия народъ. Трето, като съставятъ съ военень дапъкъ или лична служба войска, т. е. професионални убийци, да изнращатъ тия убийци по свое усмотръние да убиват ь и грабятъ тия или други хора. Или, най-послъ, като съставятъ за¬кони, съ които да оправдават ь и освещаватъ всич¬китъ тия злодъйства* И това сжщото вършатъ пчашнитъ рузвелтовци, николаевци II, чембърле-новци и вилхемовци съ своите помощници и пар¬ламенти. Това е т-вхната работа. И затова тая работа могатъ да вършатъ само най-безнравстве¬ни г1; хора. Стига само да се вгледаме въ сжщ-иостьта па туй, което се нарича правителствена власть, и какъ тя се употребя, за да разберемъ, че хората, които управляватъ народите, тръба да бждатъ жестоки, безнравствени и непременно да стоятъ по-низко оть средния нравственъ уровенъ на своето време и общество. Не само нравствената, по и не напълно безнравствената личность не може да бжде на власть или като министъръ или кпто законодатель, репштельи определитель с-жд-бата па н'1;лп народи. Нравственъ, добродетелен^
— 20 —
държавенъ човъжъ представлява саьщо танЬВй вжтрешно противоречие, както нравствена про¬ститутка, въздържанъ пияница, или кротъкъ разбойникъ.
Деятелностьта па всвко правителство е ре¬дица отъ нрестжпления.
Това се струва тъй, когато разглеждаш*» самата тази д'вятелностъ; но то е още ио-очевпдно, когато разглеждани» положението на огдълнпя чов'вкъ, който е подъ властьта на правителството. Огромното болшинство хора, които се раж-датъ на земята, още въ часа на раждането си лишаватъ се отъ правата да се ползуватъ отъ тая земя, на която еж се родили — не само да се пол¬зуватъ оть туй, което е на новръхностьта и вжт-ргв въ земята, но даже отъ правото да жив'вятъ на нея, ако не плащатъ на тоя, комуто държав¬ната власть дава правото да владее земята като собственоств, като защищава тоя грабежъ като свещено право. Лишенъ по такъвъ пачинъ отъ най-естественото и законно право върху земята, на която се е родилъ, човъжъ търси нъжакво друго средство за съществуване и, за да подобри до колкото е възможно своето положение и онова на своето семейство, за да има време да се учи, да мисли, да почива, да се съобщава съ хората—той работи, като отдава узаконения данъкъ на кра-деца за правото да живее върху земята и да се ползува отъ нея; но него него оставятъ на мира. Отъ него по првкъ и косвенъ нжтъ смъкватъ още и данъци за заплата на чиновници, духовенство, отъ които той нт^ма нужда или за уреждане двор¬ци, паметници и поддържане на двора п саиовнн-цитв, от ь които той сигурно оевтшъ че никакъ нЪмп нужда, но коитому ежи вредни; за заплащане про¬центи по държавни заеми, сключени преди ето-тини години отъ момента па неговото раждане, за войни, непотребни на неговите прадеди, за приготовляване къмъ войни и за самите войни, конто не само че не му требатъ, по еж и губи-телни за него и неговите близки. '1'оп се покоря-
— 21 —
ва, защото всичките ти а искания се поддържатъ чрезъ насилие, т. е. чрезъ заплаха съ убийСтйй п плаща всичките тия п|>авителствени искания, по правителствената машина и тукъ не го оставя. Въ повечето държави той треба, като достигне двадесета годишна възрасть, да отиде войникъ, т. е. да се отдаде на най-жестокото робство; а пъкъ въ държавите, дъло н-вма военна служба, той треба да плаща усилни данъци и въ вевки случай да бжде готовъ на всичките тия б-вд-ствия, които войната поен ("I, себе си.
Такива еж тиа материални бедствия, които съвършено невинно търпи всеки човъжъ отъ пра¬вителствената власть. Но туй далеко на е всичко. Най-ужасното зло, което нзвръшватъ правителст¬вата — това е умственото и нравствено развраще-ние, на което тгв подхвърлятъ своите народи. Щомъ се роди детето, тозъ часъ го зачисляватъ въ вярата, установена отъ държавната власть. Това е било тъп вевкога и така е и сега въ по¬вечето държави. Тамъ пъкъ, дето това нема,пакъ не му е леко. Щомъ като порасте, задължително го изпращатъ въ училище, наредено отъ прави¬телството. И въ това училище само на това гои учатъ, че правителството с/ь своята власть е необ¬ходимо условие за негова животъ и че това сж-[цото правителство, иосредъ което той се е ро¬дилъ, е най-доброто правителство въ света, било то правителството на руския царь, или турския еултанъ или английско то правителство съ своите чембърленовци и колониални политики, или пра¬вителството на Североамериканските Щати съ своето покровителство на трелите и е/в империа¬лизма. Такава е низшата, задължителна школа п такива еж и всички висши школи, вь конто може да постжпва възрастгогятъ гражданинъ на рус¬ката, турската, английската, франпузката или американската държави. Нонесамо вт, училището — вь лигературата, въ събранията, въ паметни-ппг!;, п.1 улиците, въ пресата, която е или под¬купена отъ правителствата, или нмъ угажда, или
— 22 —
пъкъ принадлежи на богатите, които се оелаиятъ на правителството— навсЬкад^ гразкданинътъ ца която и да е държава ще се подлага на това раз¬вращаваше правителствено внушение, че властьта въобте и особено неговата държава съ СВОИТЕ вериги, тюрми, бесилки, войски е необходими условие за негова животъ и оня на неговите близки, че е почтена, прекрасна, достойна за всЬко уважение и почесть деятелностъ, при 1гоято всЬки човекъ тр*вба да се счита щаетливъ, ако може да участвува въ нея и представителите на коти тргвба да почита, да се прекланя нрЪдъ тгвхъ и да имъ подражава.
Човъжътъ е лишеиъ отъ всичките си най-естествени права, по-гол'вмата часть отъ негова трудъ отниматъ за лошо л1.ло, той безъ да забе¬лязва е тъй заплетенъ въ прокараните но всички страни мрежи, че той е сжщо такъвъ роба. па правителството, каквито еж били робите па робо¬владелците, съ тая само разлика, че робите на робовладелците еж МОГЛИ да бждатъ роби па добри и нравствени хазяи, а правителствените роби вевкога иъкъ еж; роби на най-развратни, жестоки, лъжци хора. Й, което е още по-ледюотъ всичко, като робуватъ у нап-жс1 токи и лоши хора, правителствените роби не само не знаятъ че еж роби и не желаятъ свобода, но си и въобразя ватъ, особно въ конституционните н републикански дър¬жави, че ТБ еж съвършено свободни хора и се п>рд'Ьятъ ("1, своето роОСТБО.
V!
ДЦо еж днесъ цравителствата, безъ конто на
хората се струва, че не могатъ да ЯШВ*БЯТЪ?
Ако някога правителствата еж били необхо¬димо п по-малко зло, огъ това, щото народитЬ да с гоятъ беззащитни спрямо организованите съседи, то сега правителствата еж станали непотребно и много по го.гЬмо зло отъ това, съ което т^.пла-шатъ народите си.
— 23 —
Правителствата, не само военните, но изобщо
правителствата, биха могли да бждать, не казвамъ вече полезни, но безвредни, само въ такъвъ слу¬чаи, ако те се състоеха отъ непогрешими, свети хора, както това се и предполага у китайците. По нали правителствата по самата си дейность, която се състои въ извръшвапс насилие, всекога съ състбятъ отъ най-противоположни на светостьта елементи, отъ най-дръзки, груби и развратни хора. Ето защо ве/кко правителство, особито пъкъ такова, което разполага съ военна сила е най-у-жасииятъ п иай-опасенъ институть въ света.
Правителството въ най-широкия смисъль на
тая дума, включая капиталистите и пресата е та¬кава организация, при която болшинството хора се памиратъ подъ властьта на едно малцинство— това малцинство — подъ властьта на по-малко мал¬цинство — а туй на още по-малко и т. н. докато паи-сотне се достигне до няколко хора ИЛИ единъ чог.тжъ, който съ помощьта на военната сила дър¬жи въ своя власть всичките тия хора. Тъй че нт.лиятъ тоя строй прилича на конусъ, чиито съставни части СРК принадлежноедь само на тия лица или на туй лице, което стои на върха му. А па върха па тоя конусъ стоятъ тия хора или този човекъ, който е ио-хитъръ, по-смелъ и по-безсъвестенъ отъ другите или пъкъ случаенъ пасл'|-.днпкъ па течи, които еж по-смели и ио-безсъвестни.
Днесъ Борисъ Годуновъ, утре Рригорий От-рен&евъ, днесъ развратната Екатерина, която съ помощьта на своите любовници одуши мжжа си, утре Штачевъ, вдрутидень безумниятъ Павелъ, Николай или Александъръ ПТ.
Днесъ Наполеонъ, утре Бурбовть илиОрлеап-ски, Вуланже пли компанията на Папамнстите-. днесъ Гладстонъ, утре Салпсбърп, Чембърлепъ, Родсъ.
II въ ржцете на такива именно правител¬ства еж поверени не само пмотътъ и животътъ,
— 24 —
но и духовното н нравствено развитие, възпита¬нието и религиозното ржководство на всички хора. Хората сами си • строягь тая страшна машина на властьта, като даватъ да заграби властьта всъзш, когато и както завърне (а най-го.гвмня щансъима най деморадизуваниятъ човгвкъ) и слепому ссио-коряватъ, па после се чудятъ, защо пм ь е з.т1;. Страхуватъ се отъ мшштФ. и анархистите, а не се страхувать отъ тая страшна наредба, която всека минута ги заплашва съ най-страшни злишт. И те грижливо се увързватъ така, че да може единъ човъкъ да стори съ вст.кого отъ т'1;\ъ всичко, каквото сн поше, сл'Ьдъ туй иускатъ да виси края на връвьта, която ги свръзва, като оставятъ първия негодни ,ъ или глупенъ ла улови тоя край и да стори съ т1;хъ всичко, каквото му е нужно.
И наистина, какво друго, ако не сжщото това, вършатъ народите, като се подчипяватъ п като уреждатъ и поддържат!, оргапизуваното съ военна сила правителство?"*)
-Но нема може да се живее безъ правител¬ство? Безъ правителство ще настжпи хаосъ, анар-\ия, ще загинатъ всичките успехи на цивилиза¬цията, КОрата ще се върнагь къмъ първобитната дивость. Само закачете днешния редъ на нещата —казватъ обикновено не само тия, На които днеш¬ният ь редъ е изгоденъ, ио и тия, на които той е явно неизгоденъ, но които тъй еж свикнали съ него, че не могатъ сн представи живота безъ правителствено насилие, — и унищожението на правителството ще докара най-големи шщаотия, буйства, грабежи, убийства, въ края на които ще царуватъ всички лоши и ще бждатъ заробени всички добри хо]>а" — казватъ те.**)
„Всички, които еж па власть, твърдятъ, че тяхната власть тр-вба, за да не насилватъ злитЬ добрите, като разбиратъ подъ туй, че те именно
*1 „Патрютшшъ и правительство" гл. VI стр. 14 и 15. **) „Днешното робство" гл. XIII
— 25 —
еж онпя добри, които запазватъ другите добри отъ злите.
Но нали ла властвувашъ значи да насидвашъ, а пъкъ да пасилвапп. значи да връшишъ това, шето не иска тоя, надъ когото се изврънша наси¬лието; сл'Ьдовнода властвуваме значи да правпмъ на другите туй, което не искаме да правятъ иамъ, т. е. да правнмъ зло,
Да се покоряваме значи да предпочитаме Т1>рп'1;ппето предъ насилието. А 1гькъ да предпо¬читаме търпението предъ насилието значи да бждемъ добри или по-малко зли отъ тия, които правятъ на другаде това, което за себе си не желаятъ.
Й затуй пап-въ'1оятно е, че всЬкога еж вла-ствували и властвуватъ още не по-добрите, а, на-противь, по-злите отъ тия, надъ които тФ. власт-вуватъ. Може да има зли н отъ тия, които се подчипяватъ на властьта, ио не е възможно по¬добрите да властвуватъ иадъ по-злите" *)
И затова, безъ да говоря вече, че всичко туй, т. е. буйствата, грабежите, убийствата, въ края на които ще настжпи царството иа злите и по¬робването на добрите — че всичко това е било и е сега, предположението, че нарушението на днешното устройство ще докара смутове и бърко¬тии, не доказва, че този порядькъ е добъръ.
„Само закачете днешния порядъкъ п ще ста-иатъ големи бедствия".
Само закачете единъ кирпичь отъ хилядите Кирпичи, наредени въ високия нтжолко еаженп, т-всенъ стълбъ — и ще се | а зпадатъ и разбиятъ всички кирпичи. Но че всеки изваден! кирдичъ п вевки ударъ руши тоя стълбъ и всичките кир¬пичи — никйкъ не доказва, че е разумно да се държатъ кирпичите въ неестествено ц неудобно положение. Наопаки, това показва, че кирпичите не бива да се държатъ въ такъвъ стьлбъ, а треба
*) „Царството Божие е вь пас!." гл. X, стр. -03. Изд на сп „Левъ Н. ТолстоП'.
— 2К —
да се наредятъ така. че да се държатъ здраво и
да можемъ да се ползуваме безъ да нарушаваме 111,.1«по уст^юйство. Ожщото е н съ сегашното Дър-жавно устройство. Държавното устройство е га.в сЬм^ь изкуствено и клатливо н туй, че малъкъ ударъ го разрушава, не само не докавза, че то е необходимо, ао, аапротивъ, показва, че, ако то 1гъж>га си и да е било нужно, сега съвсем ъ ис греба и затуй е вредно и опасно.
То е вредно и опасно, защото всичкото зло, което то причинява на обществото, не само ке се намалява и не се пон\ авя, а само се усилва и ват-върдява. То се усилва и затвърдява, защото плп се оправдава и маскиравъ привлекателни форми,
или се скрива.
Всичкото благоденствие на народите, което пи ее струва че го има въ управляваните съ на¬силие, така наречени, благоустроени държави, о само видимость — фикция. Всичко, което може да наруши външния изгледъ, ВСИЧКИТЕ гладни, бол¬ни, бозобразно развратени, — всичките сщ нати-капи по такива места, дето по можъ да ги ви-диша», но туй, че тгв не се внждатъ, не показва, че ги н'Ьма Нанротивъ. те еж толкова повече, колкото еж по-скрити, и колкото по-жестоки еж къмъ гвхъ тия, които ги произвеждатъ. 1>ерно е, че всЬко нарушение, а още повече пръчератенив на организованото насилие ще наруши такова външно благообразие на живота, но туй не ще да разстрои живота, а само ще се открие това, което е било скрито и ще даде възможноеть да се
поправи.
Хората СЖ мпелилп и втзрвали до последно
време, до края на сегашния вт>къ, че не могать да живеятъ безъ правителство. Но животътъ тече, условията на живота и възгледите па хората се чтшяватъ. П, беза. да се гледа на цравителстве-Ш1тв усилия, насочени къмъ удържане хората въ това детско състояние, при което на обидения човтагь се струва по леко, щомъ има на кого да се оплаче — хората, особено работниците, не само
— 27 »
ВЪ Европа, ПО И ВЪ РуСИЯ, вее повече п повече изллзатъ отъ детинството и започватъ да разби-ратъ истинските условия на живота.
„Вие ни казвате, че безъ васъ ще ни завого-ватъ съседните народи: китайците и японците", казватъ сега хората отъ народа, „по ние четемъ вестници и знаемъ, че никой не ни заплашва съ война, а че само вие еднички, управителите, за нътсакви си непонятни иамъ цели, озлобявате ни единъ къмъ другъ и после, подъ и|>етекстъ за защита на своите народи, като ни разорявате съ данъци за поддържане флоти, въоръжения, стра тегични железни пжтюца, потребни само за ва¬шето честолюбие и щеславие, замисляте войни единъ съ другъ, както сега постжлихте съ миро¬любивите китайци. Вие казвате, че за наше благо запазвате земната собственогть, но вашето запаз¬ване докарва туй, че всичката земя или е преми¬нала или преминава въ властьта на нищо нерабо¬тещите компании, банкери, богаташи, а ние, ог¬ромното болшинство народъ сме обезземленн и се намираме въ властьта на тия, които не работята>. Пие съ вашите закони за земната собствеиоетъ не запазвате земната собствеиоетъ, а я отниматс отъ тия, конто работятЙ. Вие казвате, че запазвате за всеки човекъ произволите на негова трудов, а при туй вършите тъкмо обратното: всички хора, които произвеждатъ ценни предмети, благодаре¬ние на вашето МНИМО запазване, еж поставени въ такова положение, че никога не само не могаТЪ да получатъ това, което нмъ се следва за техния трудъ, но презъ цЪлъ якивотъсж зависими п по-робени отъ тня, които не работятъ".
„Казватъ, че безъ правителство нема да има просветителни, възпитателни, обществени учреж¬дения, нужни за всички.
Но защо ирЬдполагатъ туй? Защо мислят к, че хората, които швматъ правителство не ще да съумТ.ятъ самички ла СИ на] едять живота така добре, както сега го нареждатъ не за себе ей, а за другите правителствените хора?
— 28 —
Напротштв, тшс виждам©, че въ пап-разпооб-разпптт.случаи на живота днешните хора си нареж-датъ животъ несравнено по-добъръ отъ тоя, които им I, иареждатъ техните управници. Хората поп. всвко вмешателство на правителството и често безъ да гледатъ на неговото вмешателство, урвждатгь всЬкакъвт» ро.ть обществени предприятия- работ¬нически съюзи, кооперативни общества, компании за железни иж.тища, дружества и синдикати. Ако за общ*-стнснпгЬ работи требатъ нари, то защо мислят ь, че безъ насилие овободнитЬ хора пт.ма да е ьумеятъ доброволно да събератъ потребните средства, и да наредят ь всичко, що се нарежда посредством!, данъци, одомъ тия учреждения за всички еж полезни? Защо да се мисли, че не може да има съдилища безъ насилие? Хорскпятъ еждъ, комуто се доверяватъ тия, конто се еждятъ, в©е* кога е билт», е и ще бжде, и не се нуждае отъ насилие. Пие така сме извратени отъ дългото робпво че не можемъ си представи управление безъ насилие. Но туй не е истина. Руските об¬щини, като се преселватъ въ отдалечени краища, двто нашето правителство не имъ се бърка въ живота, сами ей нареждатъ свой данъци, свое уп¬равление, свой еждъ, своя йоднння, и всекога благоденствуватъ д< >тогасъ, докато правителстве¬ното насилие йе-се бърка въ тЪхното управление. Десетки хиляди десетини гора, която прп-надлежи само на едшгь владетель, тогазъ когато хиляди хора пвматъ топливо, се нуждае отъ за¬пазване ст. насилие. Сжщо се нуждаятъ оть за-павваие заводите, въ които презъ неколко поко¬ления работниците еж били ограбени и продъл¬жавате да се ограбватъ. Още повече се нуждаятъ отъ запазване стотиви хиляди пула хзпзбъ па единъ владелецъ, който очаква гладъ, за да го продава три пъти по-СКЯОТО па гладния народъ... Обикновено казватъ: опитайте се да унищожите правото на собственость върху земята и предме¬тите на труда —■ И НИКОЙ, като не е уверенъ, че
отъ него не ще отнематъ това, което той азработва,
— 29 —
п1;ма да се труди. Греба да се каже тъкмо об¬ратното: запазването съ насилие правото па неза¬конната собственост^ която се практикува сега, ако не е унищожило напълно, то значително е
отслабило въ кората естественото съзнание за справедлпвослъ по отношение ползуването отъ предметите, Т. е отъ естественото и вродено прано ва собственость; безъ което човечеството не би могло да живее п което воекога е сжщеетвувало и сулпествува в в обществото.
Разбира се, може да се каже, че конете и бицитк не могатъ да ъчпл.ятъ, ако не гп пашл-ватъ разумните сжщества — хората; но защо хо¬рата да не могатъ да илгв-вятъ. ако пе ги паспл-ватъ не некакви си висши сжщества, а пакт, та¬кива като ТБХЪ? Защо хората тргвба да е поко-ряватъ на насилието на тия именно хора, които въ дадено време еж на власть? Кое доказва, че тия хора еж по-разумни отъ тия, падъ които тЪ нзвръшватъ насилието ?
Това, че тв си позволяватъ да насилватъ дру¬гите, показва, че те не само че не еж разумни, но еж гю-малко разумни отъ тия, които имъ се подчиняватъ . . .
Казватъ: какъ уиогатъ хората да живъятъ безъ правителство, т.'е. безъ насилие? 'Греба да се каже обратното; какъ могатъ хората, разумни¬те сжщества, да живеятъ, признавайки в.у.трепша връзка въ своя животъ съ насилието, а не съ ра¬зумното съгласие ?
\ дно отъ двете; хората или еж разумни, или еж неразумни сжщества. Ако еж неразумни сж¬щества, те еж всички неразумни, и тогава всичко между ГБХЪ се решава съ насилие', п пема осно¬вание едни да насилватъ, а други да пвматъ право да насилватъ. И правителственото насилие ивма оправдание. Ако пъкъ хората еж разумни сулце-СТВа, то техните отношения треба да бждатъ ос¬новани на разума, а не па насилието па хора, слу¬чайно заграбили властъта* *)
I» ШНОТО робсТВО 1Л. XIII.
— 30 —
„Хора казватъ, че унищожението на дър¬жавните форми иде докара унищожение на веичко туй, което човечеството е изработило, че държа¬вата както е била, така и за въ бждеще ще бжде единствената форма за развитието па човечеството, и че всичкото зло, което нари между народитв, които жив'вятъ въ държавна форма, произлиза не отъ тая форма, а отъ злоупотребите, които могатъ да бждатъ поправени безъ унищожението й, и че човвчеството, безъ да нарушава държавната форма, може да се развива и да достигне до ви¬сока стъпепь благосъстояние1. И хората, които мие-лятъ така. навеждатъ еа потвърждение на своето ми-впие и философски, и исторически, и даже ре¬лигиозни доводи, които имъ се струватъ неопро¬вержими. Но има хора, които допускатъ обрат¬ното, именно, че щомъ е било връчле, когато чо-нЪчеетвото е живяло безъ дт.ржавна форма, то тази форма е връменна и тргвба да дойде връмо, когато на хората ще дотргкба нова форма, и че това вргвме е иастжпило сега. й хората, които мислятъ така, навеждатъ за потвърждение на своето мнение и философски, и исторически, и религиозни доводи, които тоже имъ се струватъ
неопровержими. ц
Може да се напишатъ томове въ защита на първото мнение (тв вече отдавна еж, написани и се пишатъ още), но може да се напишатъ (и сж-що, макаръ и скоро, но много блгЬстещо напи¬сани) и много томове иротивъ него.
И не може да се докаже, както твърдлтъ защитниците на държавата, че унищожението й ще докара общественъ хаосъ, взаимни грабежи, убийства, унищожаване на всичките обществени учреждения и възвръщане на човечеството къмъ варварството. . . Оа;е по-малко съ опитъ може да се докаже това, защото въпросътъ е въ туй, трв-ба ли или не да се прави опитъ. Въпросътъ, на-етлшило ли е или не време да се унищожи дър¬жавата, би билъ пора'Зрътиимъ, ако н*Бмаше друтъ жизненъ способч. за неоспоримото негово решение.
— 31 --
('ъвсвмъ независимо отъ каквото и да било съждение върху туй, узрели ли еж пилцигв ДО толкова, щото да се излунятъ отъ яйцата, или още не еж узрели за тая ЕГБЛЬ, неоспоримъ ре-нштель на въпроса ще бждатъ пилците, когато тв, непобирайки се вече въ яйцата, лочватъ да ги пробиватъ съ клюновете си и сами да излпзатъ отъ гвхъ.
Сжщото е и съ въпроса, дошло ли е или не •а хората време да унищожатъ държавната фор-ма п да я замъъятъ съ нова. Ако човъкъ, вслед¬ствие израстналото въ него висше съзнание, не мо¬же повече да изпълнява държашшгЬ искания, не се побира вече въ държавата и, заедно съ туй, швма нужда повече отъ запазване държавната форма, то въпросътъ, узрели ли еж хората за отменяна държавната форкга или не, се решава съвевмъ отъ друга страна и така сжщо неоспоримо, както и въпросътъ за пилцитв, които се излупват ь отъ яйцата, въ които никакви сили не могатъ вече ги повърна, — отъ самите хора, които еж надрасли държавата и съ никакви сили не могатъ вече да бждатъ върнати въ нея.
Много е било възможно, държавата да е пила нужна и да е нужна и сега за ВСИЧКИТЕ тия цели, които вие и приписвате", казва човъкътъ, кои¬то ей е усвоил ь християнското жишторазбир&не*, но азъ зная само това, че отъ една страна мен/ь не ми треба повече държава, а отъ друга азъ не мога да върша тия работи, които еж потребни за сжшествуването на държавата. Нравете си как¬вото щете за вашия животъ, азъ не мога да до-казвамъ ни обидата необходимость, пи общата връда отъ държавата, азъ зная само туй, кос е потребно и кое не меиъ, кое мога и кое не мога Азъ зная, че н-вмамъ нужда да се отдълямъ отъ другите народи и затова азъ не мога да призна-вамъ моята изключителна принадлежност!, къмъ нъжакъвъ си народъ и държава и поданство иа никакво си правителство; зная, чене еж ми нуж¬ни всичките тия правителствени учреждения,
— 32 —
които ее нареждатъ вжтре вь държавата, И за¬това не мога. като лишавамъ хората, които се нуждаятъ отъ моя трудъ, да го отдавамъ въ видъ на данъци за ненужни менъ и, доколкото зная, вредни учреждения; зная че но ми еж потребни ни управления, ни еждшгаща, които ставатъ съ насилие, и за туй ать не мога да участвувамъ ни въ едното, ни вь другото; ачъ зная, че нтмамъ нужда да наиадамъ никакви други народи, да ги уоивамъ, пито ла ее защшцавамъ отъ гвхъ съ оржжие въ ржцгЬ, вследствие на което не мога да участвувамъ въ войните и тяхното приготовление. Много е възможно да има хора, които не могатъ да не счптатъ всичкото това за нужно и необхо¬димо, азъ не мога да споря съ гвхъ, но зная, не-еьмпЬно зная само за себе си, че това не ми треба" .*) Такива хора ги има вече много, но т-в вее такп още продължалатъ да ее нодчшшватъ на, държаната п да я поддържатъ. Защо"''
VII
Азъ мисля, че причината на туй е тази: между хрнетиацскигБ народи е отслабена, затъм¬нена, ако не съвършено изчезнала, въ огромното болшинство главната двигателна сила у народа: религията. Каквато и да е религията на народа, колкото и грубо да е изразена, веькога само па основание последната се установява този или онзи начииъ на живеене, и само на основание изм-вне-пията, които ставатъ въ религията на народа, се мНни и начинътъ па негова животъ. :::)
Това е тъп, защото главната насока и начинъ на живеене у всеки човгвкъ се обусловува отъ туй назначение, което той признава за себе си г.ъ живота, а понеже назначението на човека опр*в-*) Царството Божие е въ вдсъ. Гл. X. стр. 199—201. **) Зная, че съществува между днешнитъ учени иай-ра% пространеното мнЪние, че жнвотътъ на народа се обусловува не оп ь вжтрътини цуховни причини, а от I, външни, преимуществено еко-комнчески. Считамъ за излишно да опровергавам* такова кигвний,
— 33 —
д-вля само религията, то ясно е, че както за от¬делните личности, така и за народите (колкото и да е разнообразенъ начина на живеене у ВСЕКИ народъ) насоката и начинътъ на живота се опре¬де лятъ преимуществено отъ тяхната религия. < >тъ само себе си се разбира, че на начина на живеене у вевки народъ, осв'1шъ религията, влияятъ и други причини, но главното измене¬ние и лр*БХОдътъ отъ низшето, т. е. по-малко съвършеното състояние къмъ висшето, т. е. по-съвършеното състояние, всЬкога се обусловува само отъ религията.
Европейските народи еж преминали отъ низ¬ше състояние къмъ висше, когато еж приели хри¬стиянството; сжщо еж преминали на висша стъ-пень на развитие ту рийте и арабите, като стана¬ли мохамедани, и азиатските народи—съ приема¬нето на будизма, конфуцианството или таосизма. Извършилото се изменение въ религиозното съзнание на народа непременно води подире си изменение и на външните форми на народния животъ. Това е било вс/Ькога така, така е и сега. Но случва се когато въ религиозното съзнание на хората да е станало вече изменение, но да не е уснЕло още да се изрази въ външните форми на живота и се продължава стариятъ животъ на об¬ществото, сложилъ се на основание религиозното съзнание, непризнаваемо вече отъ хората на това общество. Това произлиза отъ туй, че з^яснениото, очистването, изменението и растежътъ на религиоз¬ното съзнание става иепрекженато и незабеляза¬но. А пъкъ формитв на живота се мЯнятъ по-бавно и несъответствено съ незабелезания при-
защото здравиятъ смисълъ, историческата дъйствителность и, глав¬но, нравственото чувство показватъ неговата крайна несправедли-вость. Това мнъние е възникнало и се е утвърдило между огра¬ничените хора и, главно, между лишенигв отъ висшата, отлича¬ваща човтжа отъ животното, способность да чувствуватъ необходн-мость отъ опръдЪляне свое отношение къмъ свъта, т. е. отъ ре¬лигиозното съзнание. И затова, да се опитваме да убвдимъ тия хора. че съществува това, което гЬ не изиитватъ и не могатъ да пипнат ь съ рлщт., е съвършено безполезно,
- 34 —
ръстъ на съзнанието. Зародишътъ на зърното расте непрекжснато, обвивката пъкъ се пука. Сж-щото е и съ съзнанието и формата на обществе¬ния животъ.
Сжщото изпитва всеки чов'Ькъ, когато пре¬минава отъ една възрасть въ друга: детето, ко¬гато преминава въ юношеството, юношата, когато преминава въ мжжъ, мжжътъ — въ старецъ, тЬ нретърпеватъ изменения на съзнанието постъиен-ни, незабелязани; по като преминава отъ една въз¬расть въ друга, човъзгь подължава понякога от*1 дълго да живее съ възгледите на миналата въз¬расть. Безъ да верва въ туй, въ което е вгЬрвалъ по-рано и безъ още да си е опръдътшлъ ново от¬ношение къмъ света, въ такива периоди човвкъ •,кпи'Ье безъ всъжо ржководство.
Това, което се извръшва въ живота на отдел¬ния човгЬкъ, извръшва се и въ цгЬлото общество. И както отделните хора въ такива преходни времена често пжти живеятъ особито неразуменъ, мжчителенъ, буренъ животъ, така става и въ пе¬ли общества, когато формите на техния животъ не отговарятъ вече на техното съзнание.
Азъ мисля, че е такова времето, което пре-карватъ христианските народи.
Религиозното съзнание, на основание на което еж се образували днешните форми на живота, е 11 рвживено отъ човечеството, новото пъкъ рели¬гиозно разбиране на живота още не е съзнато и днешните хора живеятъ безъ всЬко определено разбиране смисъла, назначението на своя живот I. и вътрешното ржководство въ постжпкитв си. Една значителна часть отъ хората изповед ватъ различно пзопачената, но вевкога изопачена, християнска вера, въ чието име, разбира се, пре¬ди 1600 години еж съставени отъ съборите цълъ сводъ догмати, които утвърждаватъ най-големи нелепости. Й тая направо противоречеща на всич¬ки съвременни знання и на здравия смисълъ лъжехрпетпапска вера, която не дава никакви основи за поведение, осв'Ьнъ слФпата вера и п<»-
- 35 -
<'лушание на тия лица, които се наричатъ цръква, заема това мЬето, което вевкога е заемала и заема само истинската религия, която дава обяснение смисъла на живота и изведеното отъ тоя смисълъ ржководство за поведение.
Другата—п<»-малка -часть отъ хората, които се наричатъ просветени, образовани хора, се намира още въ по-неудобно положение за водене добърь и разумен ь животъ. Тия хора, освободили се отъ измамата на лъжехриетианската вера, се нами-ратъ подъ властьта на друга, още по-лоша отъ църковното християнство, измама, така наречена наученъ светогледъ, отъ който не може да се из¬веде никакво разумно ржководство за поведение. Тоя светогледъ се състои въ отричането главното свойство па човешката природа, което отличава човека отъ животното — въ отказването да си уяснятъ своето положение и назначение въ света — това, което съставя сжгцностьта на гюлигиоз-ното съзнание,—и въ замената на туй съзнание съ сбо] >ъ отъ слу чайни, съ нищо несвързани помежду си, ненужни наблюдения и знания за най-разнооб¬разни предмети. Споредъ тоя светогледъ (ако може да се нарече така нъ-мането на светогледъ) 1к ека религия по свойта сжщность е заблуждение, п 1гвма никаква потреба да се търси никакво ра¬зумно обяснение смисъла на живота и произтича-щето отъ него ржководство за поведение, защото съвършено достатъчно ржководство за поведение изобщо дава науката, особно лъжливата наука социология, по законите на която се движи чове¬чеството. Но тъй като тая наука само въ бжде-щето определя всичките закони на живота, то въ сжщность хората на тоя светогледъ живеятъ или безсъзнателно подъ внушението на миналите религиозни правила или съвсемъ безъ ржковод¬ство, като безпрепятствено се иредаватъ на своите страсти и нохоти, и даже „научно" ги оправда¬на тъ. Такава е жалката заблуда на малцинството хора, които се считатъ за напредничави хора въ обществото.
- 36 —
Третата пъкъ часть хора въ днегпно време о най-голямата. Въ тая часть влизатъ хора отъ всички сортове» отъ всички съсловия, отъ всички¬те стъпени на образование, които, като еж се освободили напълно отъ вевко стеснение на цьр-ковната вера и отъ научното суеверие, еж ус¬воили за себе ри само туй, че не трвба да има • религия и ЖИВЕЯТ ь не само като животи ит/Ь единь егоистнчеиъ, похотлйвъ животъ но даже счптатъ такъвъ животъ (борба, за ежодествуване, свръхчо-в'Ьчество) последно слово на човешката мждрость. И върху туй именно подобие на вкра у по-гол емата часть хора, върху низкия, самодоволенъ и къмъ нищо незадължаващл» светогледъ, или, по-скоро, отежтетвие на всеки светогледъ у мал¬ката часть хора, и върху пълната нравствена раз-иуснатоеть На най-голямата часть хора се обра¬зува живота на днешния св-Ьтъ. А понеже ни въ подобието на вгврата, ни въ отричането и заме¬няването а съ случаенъ сборъ отъ сведения за разни предмети, наречени наука, ни въ нравст¬вената разпуснатость нъ-ма и не може да има ни живуща, ни стесняваща сила, която да дава направ¬ление на хорската деятелность въ днешно време и на обществото, — то живо*гътъ си тече и безъ ржководно начало, само по инерция, като вее по¬вече и повече се разшкда съ смжтно съзнавае-мото, свойствено на днешната възраеть на общест¬вото, религиозно съзнание, и затова «-тава се но-безсмислен'!, и по-мжчителенъ.
VIII
Положението на нашия христиански св'Ьтъ сега е такова: Една - по-малката—часть отъ хората владее по-голямата часть земя и огромни богатства, конто се съср'Ьдоточаватъ въ ржцгвт'Ь па едни и се у11отрт>бятъ за уреждане разкошенъ, нпгЬжепз., неестественъ животъ на малко число евмейства. Другата- ао-голвмата частьотъ хората еж лишени
— 37 —
отъ праното и възможппетьта да бе гюлзуватъ отъ земята, обременени еж съ данъци, наложени на всички необходими предмети, отрупани еж съ неестествена, нехигиенична работа въ фабриките, на богаташите, безъ да нматъ често ни удобни жилища, ни дрехи, ви здрава храна, ни необхо¬димото за умственъ, духовенъ животъ свободно време и живеятъ и умиратъ зависими и ненавиж-дани отъ тези, които, като се ползуватъ отъ техния трудъ, ги принуждаватъ да живеятъ така. И едните и другите се боятъ едииъ отъ другъ и, когато могатъ, насилватъ се, измамватъ се, грабятъ се и убиватъ се единъ Другь. Глав¬ната часть отъ деятелноетьта и на едните и на другите се губи не въ произволителенъ трудъ, а въ борба. Борятъ се капиталисти съ капиталисти, работници съ работници и капиталисти съ работ¬ници. Тъй че, безъ да се гледа на достигналото до съвършенство машинно производство, невъзна-градимо се разпиляватъ богатствата на земята и па повърхностьта и и въ вжтрешностьта и; главно, непроизводително, мжчителио, безполезно се губи чорския животъ. Въ това състояние най-мжчител-иото е туй, че такъвъ животъ е безуменъ, че много по-изгодно бп юило и за богатите и за бед¬ните да съедипятъ своите сили, да делятъ своя трудъ и произведенията на труда, но нито едните пито другите не виждатъ никаква възможность да нзменятъ ежществувнщето положение и про-дтлжаватъ ;а живеятъ, като се ненавиждатъ и увреждатъ единь други, съзнавайки при туй още по-големото и по-големо влошаване па своето положение.
Овърхъ всички тия бедствия, щюизлиза още напрегната, безспирна борба па Народи съ народи, на държави съ държави, която се изразява съ ногубвднето на по-големата часть отъ хорските трудове въ приготовления за воини, и за почти непреставащитв войни, въ конто загинвагь хиляди хора въ най-цветуща възраеть, и се развратяватъ
— 38 —
милиони хора. И сжщо така, както въ всички пзпптваеми бедствия, хората знаятъ, че всичко това не треба да бжде и че всичките тия въорж-жения и воини еж безсмислени, изтребителни, които съ нищо друго не могать да ее свършатъ, ОСВ-БНЪ съ озверение и разорение на всички; но, безъ да се гледа на това, все повече и повече своите тудове и животъ те отдаватъ за пригото¬вление на войни и за самите войни. Всички знаятъ, че всичко това не бива да бжде и може да не бжде, и все пакъ вършатъ всичкото туй, което поддържа и усилва бедетвеностьта на това поло¬жение. И това съзнание за животъ, воденъ про-тивъ своя изгода, разумъ и желание, до такава етънень е мжчително, че пай-чуветвителнпте и буйни хора не виждайки изходъ изъ това противо¬речие го разрешаватъ съ самоубийство (и такива изпъкватъ все повече и повече); друга, като стра-датъ сжщо отъ противоречието между тяхната разумна природа и техния животъ, предаватъ се на непълно самоубийство — чргЬзъ заглунтавапе разума сь тютюнъ, вино, ракия, опиумъ, морфинъ. Трети, освънъ ошшпяването съ разни наркотици, стараят ь се още да се забравятъ, щгвдаватъ се па вевкакъвъ родъ възбуждащи и замъгляващи забави, зрелища, четене, па различно умствуване за съвършено безполезни предмети, конто те на* рпчатъ наука и изкуство. Огромното цъкъ бол¬шинство, отрупано съ работа, сжщо, безъ да пре¬става да се опоява съ наркотини, конти му прйд-дагатъ неговите експлоататори, безъ да има време да помнели за своето положение, макаръ и да чув¬ствува, че туй, което е, не е това, което треба да е, живее само съ животински потребности.
И, както богатите, така и бедните поколе¬ния слъ\дъ поколения прод ьлжаватъ да жнвеятъ, безгь да мислятъ защо еж живели тоя безсми-сленъ и мжчи телен ь животъ — съ емжтното съз¬нание, че целиягь том ЖИВОТЪ е ВГБКаКБа СИ у-
жасна и жестока грешка.
— 39 —

Туй положение е ужасно, особито затуй, че като ллпгвятъ такъвъ мжчителенъ животъ, хората въ дълбочината на душата си съзнаватъ възмож-ностьта за съвършено другъ животъ, жиж)тъ ра-зуменъ, братски, безъ безумния разкошъ на едни и бедпостьта и невежеството на други, безъ на¬казанията и разврата, безъ насилиито, безъ въорж-женията, бьзъ войните.
А при туй устройството на живота, основано па насилие, до такава стъпень е станало привично па хората, че тф не могатъ си представи общия животъ безъ правителствена власть и даже така еж привикнали къмъ него, че даже идеалите на разумния, братския животъ се стараятъ да оеж-ществять пооредствомъ правителствена власть, т. е. съ насилие.
Тая заблуда лежи въ основата на всички наредби, както минали, така и сегашни, и даже въ бждещия животъ на христианските народи. Поразителопъ нримеръ затая заблуда представя големата френска ] (еволюция.
Революционните деятели ясно еж изразили тия идеали за равенство, свобода н братство, въ името на които те еж възнамерявали да преу-строятъ обществото. Отъ тия принципи произти¬чали практически мерки: унищожаване на съсло¬вията, уравняваш на имуществата, унищожаване на чиновете, титулите, унищожение на земната собственост*», разиущаие на постоянната армия, по-доходниятъ данъкъ, работническите пенсии, отде¬лянето цръквата отъ държавата, даже установява¬не на общо за всички разумно религиозно учение. Всичките тия мерки еж били разумни и благо¬детел ни и еж произтичали отъ изпъкнатите отъ революцията несъмнени, истински принципи за равенство, свобода п братство. Тия принципи, ся»-ию както п произтичащите, отъ техъ мерки, както еж били, така еж ей и останали и ще си останат I. истински и дотогасъ Ще стоять като
— 40 —
идеали пргЬдъ човечеството, докогато не бждатъ достигнати. Но тия идеали никога не могатъ да бждатъ достигнати съ насилие. А при туй хората на онуй време така еж привикнали къмъ един¬ственото средство за въздействие върху хората, принуждението, че не виждали туй противоречие, което се заключава въ мисъльта за осъществява¬нето на равенството, свободата и братството съ насилие, — не виждали туй, че равенството по своята сжщность отрича властьта и подчинешюто, че свободата е несъвместима съ принуждението и че не може да има братство между тия, които заповедватъ и ония, които се подчнняватъ. От-тукъ и всичките ужаси на терора.
За тия ужаси еж виновати не приицппите, както мислятъ мнозина (приннипите, както еж били, така ще и да си останатъ истински) а на¬чините за техиото осъществявано. Това противо¬речие, което така ярко и грубо се е изразило въ великата френска революция и вместо благо до¬карало големи бедствия, такова си е останало и до сега. Това противоречие и сега прониква всич¬ките съвременни опити за подобряване общест¬вения строй. Предполага се. че всички обществени подобрения ще се оежществятъ отъ правителст¬вото, т. е. отъ насилието. Освенъ това, туй про¬тиворечие се проявява ие само въ насилието, то даже се проявява въ представата на нан-нанред-ничавите социалисти, революционери, анархисти, и въ бждещето устройство на живота.
Хората искатъ да оежществятъ идеала на разумния, свободенъ и братски животъ върху началата на принудителната власть, когато послед¬ната, както и да си я представяме и предполага¬ме, е всекога присвоено отъ едни хора право да се разпореждатъ съ други и, въ случай на непод¬чинение — принуда посредствомъ крайното сред¬ство — убийството.
Съ убийство да се оежществяватъ идеалите на човешкото благо!
— 41 —
Френската голема революция беше туй епГап! 1сгпЬю, което съ своя, обхваналъ целия народъ. възторгъ, при съзнанието на великите истини, открити темъ, и при инерцията на насилието, въ най-наивна форма се е изказала всичката неле-ность на това противоречие, въ което се е бжх-тело, бжхти се и сега човечеството: ПЪеги'1. ец-аШе, хтанл-шп?, ой 1а шог1;. '")
X
Причината па това странно противоречие, вследствие на което хората се опнтватъ да оеж¬ществятъ идеалите на равенството, свободата и братството посредствомъ деятелность, противна на тия идеали, и която пзклюва възможпостьта за техното оежществяване, е тази ('както е и ка¬зано по-горе), че па хората смжтно се представя свойственото на възрастьта на човечеството рели¬гиозно съзнание; животътъ пъкъ продължава да си тече въ старите форми, и хората тъй еж при¬викнали на техъ, че не могатъ си представи жи¬вота вънъ отъ тия форми, израстналп отъ отжи¬велия вече религиозеиъ светоглед ъ.
Детето е пораснало, а все още по етаръ на-викъ иска да го кърмятъ, обличатъ и учатъ.
Формите на живота вече не съотвътствуватъ на възрастьта, но не е усвоено още съзнанието, съответио на възрастьта. Оттун и всичките опити за подобрение на положението си днешните хора насочватъ къмъ изправление, изменение и подо¬брение на външните правителствени форми, — къмъ туй, което но сжществото си е несъвместимо съ идеала за разумния, свободенъ и братски жи¬вотъ, и което не само за оежществението на та-къвъ животъ, но и за вьзможностьта да се приб-лижимъ къмъ него треба да бжде унищожено.
.Стига само правителството да действува пра¬вилно или да бжде уредено вместо лошо добро",
,:) Свобода, равенство, братство или смърть
— 42 —
мпслятъ повечето отъ дшчшшт^ хора, „И всичко ще се поправи п що стане хубаво, хората ще бш-дагь изравнени, ще бждатъ свободни и Ще жа* в'Вятъ въ съгласие." Едип мпслятъ, че за тона е нужно само да не се нарушава спокойното тече¬ние на живота на сжществуващите правителства, че е нужно да се поддържа безъ изменение същес¬твуващия, вече установенъ, редъ, и правителства¬та сами всичко ще иаредятъ, стига само да не имъ бъркатъ. Това еж тези, които се наричатъ кон¬серватора. Други мислятъ и казватъ, че днешно¬то лошо положение на н-вщата тр-вба и може да бжде изменено и поправено чрезъ въвеждане на нови закони и учреждения, които обезпечаватъ равенството и свободата на хората. Това еж тт/ш, които се на|)ичатъ либерали. Трети допускатъ, че сегашното устройство съвсЬмъ не е годно и тр1юа да бжде цело разрушено и заменено съ друго, по-усъвършенствувано, съ такова, което би уста¬новило пълно равенство, особено економнческо, обезпечило би свободата и утвърдило би братст¬вото между всички хора безъ разлика на държави. Това еж т-взи, които се наричат в революционери съ разни отт'Ьнки.
Всичките тия хора, ако* и несъгласни поме¬жду си, всички се еъгласяватъ въ едно—че прави¬телствената, т. е. принудителната власть може да подобри положението па хората.
Така мислятъ и говорятъ хората, които еж богати и които иматъ възможность да обежждатъ общигв вьпроси. (Въ последно време такава хо¬ра еж се развъдили доста много. Мисля, че нъма да бжде преувеличено, ако кажа, че по-голямата по¬ловина отъ живота на всички богати, охолни хора е заета съ разсжждения и поучения на единъ къмъ другъ и съ ейОрОве върху туй, кои е пай добриятъ начинъ, по който тртвба да ностжпя правителството за да оежществи повече или по-малко идеалите на равенството, братството и сво¬бодата).
- 43 -
Огромното пъкъ болшинство бедни работни хора, които п-Ьматв време да обежждатъ общите въпроси и да се поучаватъ единъ другъ, въ сжщ-ность мислятъ и говорятъ еж щото, а именно, че подобрението на обществената наредба може да бжде оежществено само отъ правителството, и не само не желаятъ унищожението на правителството, но ВСИЧКИТЕ си надежди възлагатъ иа подобрен пе-то на правителствената, сегашна или бждпа, власть. И не само мислятъ така и богатите и бедните, но така и постжпватъ.
Г»ъ Китай, Турция, Абнсшшя и Русия иоддър-жатъ старата наредба, безъ да я измтшяватъ, ио всичко върви все по-лошо и по-лошо; въ Англия. Америка и Франция посредствомъ конституции п парламенти се стараятъ да иодобрятъ обществе¬ната наредба, по идеалите на равенството, свобо¬дата и братството сжщо тъй, както и по-пръди, еж далечъ отъ да се оежществять.
Въ Франция, Испания, южноамериканските републики и сега въ Русия еж правили и нравятъ революции; но удаватъ се или не се удавать ре¬волюциите, ежвдъ революциите, като разгонена вълна, се възвръща сжщото положение, по-н*в-кога даже по-лошо, отколкото е било по-напредъ. Оставатъ ли хората при старата правителстве¬на власть или я пзменяватъ, стеснението на сво¬бодата и враждата между хората сн оставатъ сжщпте. Ожщите наказания, затвори, заточения, сжщата забрана да купувашъ безъ данъкъ това, което се произвежда задъ известна чърга или да се ползувашъ отъ орждпята па труда; пакъ сж¬щото, както при Иосифъ хубавия, повсеместно ли¬шение на работниците отъ правото да се ползу-ватъ отъ земята, на която еж се родили; сливата вражда между народъ и народа,; пакт. сжщитъ", както и при Чингизъ-Хана, нападения на безза¬щитните народи в I. Африка и Азия и единъ на другъ; сжщпте жестокости, сжшите мжчения съ единиченъ затворь и дисциплинарни батальони, както при инквизицията, сжщрто неравенство,
— 44 —
каквото е било между фараона и неговите роби и сега между рокфелеровци, ротшилдовци и тЬх-
НИТБ робИ.
Меняватъ се формите, но слицностьта на от¬ношенията между хората не се измъпява и за¬това идеалит^ за равенството, свободата и брат¬ството ни най-малко не се прибдижаватъ къмъ о-С7б.ществяване. Тези идеали ако и да е наближило л;| се осткшествятъ, то не е вследствие изменение на правителствените форми, а по-екоро въпреки влиянието иа правителствата, което бива регресив¬но. Ако хората еж престанали да се ограбват), въ градовете по улиците, то туй сжщо не е поради н*Ь-какви си нови закони, а поради доброто осветле¬ние на улиците. Лко не така често умиратъ отъ гладъ, то това става не поради законите и прави¬телствената наредба, а поради пътищата за съоб¬щение. Ако еж престанали да горятъ телото или да употребяватъ мжки, като средство за открива¬не на истината, или да режатъ носове, езици и уши за ос^шествяване на правосъдието, то това е ста¬нало не отъ некакво си ново устройство на пра¬вителството, а отъ развитие на знанието и добри¬те чувства, съвършено независими отъ правител¬ственото устройство.
Изменяватъ се външните форми съгласно съ възрастьта на човечеството, т. е. съ развоя па умствените сили и на властьта надъ природата, но сжщностьта си остави сжщата, подобно иа туй както при падането си телото може да изменява своето положение, но посоката, по която се движи центърътъ на тежестьта му, си остава вгвкога
една и сж.ща.
Хвърлете котка нагоре: тя може да се върти или да лети нагор-к или надолъ1 съ главата, по центърътъ на тежестьта й не ще излезе изъ посоката нападането. Тъй е и съ външните фор¬ми па правителственото насилие.
Изглежда, че хората, съзнавайки себе си ка¬то разумни същества, жнвотътъ па ккопто треба да бжде ржководимъ отъ идеалите на разума и
— 45 —
доброто, би требало да вършатъ едно отъ двете: или да се откажатъ отъ разумните идеали, не¬съвместими съ насилието, или да се откажатъ отъ насилието, да не го ур.ждатъ и поддържатъ. Но хората не вършатъ ни едното, ни другото, а все-какъ видопзменяватъ насилието, както човФлсъ, но-сенгь безполезна тежвоть, ту и дава друга форма, ту я премества па гърба си, ту отъ гърба на рамото си, ту отъ рамото на бедрото и пакъ на гърба, безъ да се сети да стори едничкото нужно 1гвшо — да я захвърли.
И което е най-лошо, то е, че, като се грижатъ за измвнението на правителствените форми на на¬силието—на това, което, както и да се мени, не мо¬же да имъ подобри положението, — хората все по¬вече и повече се отдалечаватъ отъ тази дейность, която едничка може да подобри положението имъ.
XI Човечеството, - християнското, а може би и целото човечество, - - стои сега на прага на едно огромно преобразование (като туй, което става въ отделния човекъ, когато той отъ дете става мжжъ) или иревратъ, който се извръшва не съ векове, а може би съ хилядолетия. Този превратъ е дво-онъ: вжтрешенъ и външенъ. Вжтрешниятъ се със¬тои въ това, че верата, религията, т. е. обяснение¬то смисъла на живота, въ всичките предшеству¬ващи времена се е представлявала за възможна само въ видъ на тайнствени, мистически, чудесни отк|>овения и свързаните съ техъ обреди. Уега п ькъ човечеството въ своите висши —особено хри-стиански—представители е дорасло до тамъ, че му е станало ненужно мистическото обяснение смисъ¬ла на живота посредетвомъ чу десни откровения, както и излишното извръшване на предписвани¬те за угаждане на Бога обреди, а е станало до¬статъчно и още по-убедително отъ предишното .м 11гIпи'ско —простото разумно обяснение смисъла на Живота, отъ което вмЬгто предишното изпълнение на обредитЬ съ по-голйма задължителност!, веже-
— 46 —
ли по-преди произтича изпълнението на жизнени¬те, нравствени изисквания.
Такъвъ е вжт|>вшниятгь пр^вратъ, който ста¬ва въ продължение на хилядолетия и който става сега, но който е дошълъ до такова развитие, при което болшинството хора вече еж способни да ви усвоятъ това ново религиозно разбиране. Възраст-ниятъ човъчеь започва да чувствува, че топ е престанали да бъде дете.
Такъвъ е вътрешниятъ превратъ. Външ-ниягь пъкъ превратъ, свързанъ съ вжтрешния и нроизтичащъ отъ него, се състои въ измене¬нието фо) »митгЬ на обществения животъ, въ изм'И-нението на това начало, кос го е свръзвало по-рано и сега сврьзва хората въ обществения животъ: вт, залгЬна на на-илието съ разумното убеждение и съгласие. Човечеството е опитало всичките въз¬можни форми на насилственото управление и навсекъдЬ — отъ най-съвършената републиканска до най-грубата деспотична, — злото на насилието си остава същото и по качество и по количество. ПЬма произволъ, ьгЬма глава на деспотично пра¬вителство — има линчуваие и самоуцравство на републиканска тълпа; нема лично ]юбство-има парично робство; нема преки берии и данъпи — има косвени налози; нема самовластни падшиаси — има самовластни крале, императори, милиар¬дери, министри, партии. Несъстоятелностьта па насилието като средство за общение на хората и несъответствието му съ изискванията на съвре¬менната сьвесть еж твърде очевидни, за да може съществуващиятъ иорядъкъ да се продължава. Но външнитв условия не могатъ да се изменятъ безъ изменение на вътрешното, духовното състоя¬ние на хората.
И затова всичките усилия на хората греба да бъдатъ насочени къмъ това вътрешно из¬менение.
А що е нужно за това? Преди всичко едно: отстранение на тия препятствия, които бърка тъ на кората да равбератъ своето положение п да
- 47 -
си усвоятъ тия религиозни начала, които вече смътно живеятъ въ съзнанието нмъ. Тези пре¬пятствия въ наше време еж две: църковната лъжа н научната лъжа.
Първата —църковната — лъжа се състои въ туй, че тези, на които това в изгодно, уверявап» хората, че религията, —за да служи като отговоръ па главните жизнени въпроси на хората и като ръководство въ живота, т. е. за да бъде религия, — треба да бжде съединена съ мистицизма, съ жречеетвото, чудесата, обредите и богослуженията. Втората — научната—лъжа се състои въ туй, че тоже хората, на които това е изгодно, внуша -ватъ на болшинството, че религията изобщо е остатъкъ отъ древния периодъ на живота и че въ наше време тя може да бжде напълно заме¬нена отъ изучваиията I а законите за живота и отъ общите, изведени отъ разсъжденията и опита, правила за поведение.
Лъжата на църковницигв е такава, че вместо обяснение смисъла на живота, те даватъ учение $а откровението, несъгласно съ съвременните знания, и вместо ръководство за поведение да¬ватъ редъ правила и обреди, които не засегатъ живота. Лъжата на учените се състои въ това, че те ечитатъ съвършено излишна метафизиката на религията, т. е. обяснението смисъла па живота, като си въобразяватъ, че е възможно ръководст¬вото за поведение бе>ъ религиозна метафизпчес-I>•; I основа.
Църковниците мислятъ и твърдятъ. че ре¬лигията, въ която те вече и не могатъ да вЬр-ватъ, може да бжде полезна за народа. А учените мислятъ и твърдятъ, че религията,— това, съ кое¬то е живело, живее и може да прогресира чове¬чеството,— е остатъкъ отъ суеверие, което греба да бжде захвърлено, и че хората могатъ да се рл, шводятъ отъ мнимите закони, изведени изъ мин¬ната наука социология.
Кто течи пмешю хора, особено последните, ЮНТО се иарпчатъ хора па науката, п съетавляватъ
— 48 —
въ нашето преходно време главното препятствие, за да се издигне човечеството до тая стъпень как¬то на вжтрешно съзнание, така и на въшно устрой¬ство, която е свйствеиа иа неговата възрасть,
(>еобено вредни еж така наречените хора иа науката затуй, защото измамата на църковните жреци е уш'вда тъй ярко и грозно да се прояви, че болшинството хора но вЬрва въ него, и ако се държи за църковното учение, то се придържа о него само катоо предание, обичай и приличие и все повече и повече се освобождава отъ него.
Суеверието пъкъ иа учените се намира сега въ своя га сила и хората, които еж, се освободили отъ църковната лъжа и се считатъ свободни, безъ да за-бЬлезватъ сами това, намиратъ се напълно въ властьта на тая нова, научна цръква. Проповедници¬те на това учение усилено се стараятъ отъ една страна да отвличатъ хората отъ най-сжществените (религиозните) въпроси, като насочватъ тЬхното внимание къмъ разни работи, като ироизходътъ на видовете, изследване състава на звездите, свойст¬вата на радия, теорията на числата и допотошште животни и темъ подобии ненужни глупости, при¬писвайки имъ сжщо такава важность, каквато ста¬рите жреци еж, преписваЛ1цна безсЬменното за¬чатие, на двете естества и т. н. Отъ друга стра¬на те се стараятъ да внушаватъ иа хората, че религията — т. е. установяването отношение на чо¬века къмъ света и къмъ неговото начало, — еъв-семъ не е нужна, че натрупаниятъ сборъ отъ ду¬ми за право, за нравствепость, за измислената и неежществуваща наука социология може напълно да замести религията. Тези хора сжщо тъй как¬то църковниците, уверявать себе си и другите, че те спасяватъ човечеството и сжщо така вер-ватъ въ своята непогрешимость, сжщо така нико¬га не еж съгласни помежду си и се разпадатъ на безбройно много школи и сжщо така, както црък-витъ на времето си, еж въ днешно време главна¬та причина на невежеството, грубостьта иразвра щението па човечеството и затова пречатъ иа човв-
— 49 —
Чеството да се освободи отъ това зло, отъ което то страда и отъ този замагьосанъ кржгъ, въ който се върти. Теза хора еж вършили това, което еж вършили зидарите, :а които се говори въ писа¬нието: „те отхвърлиха камъка, който всекога е билъ и иде бжде глава на зида", тв отхвърлиха туй, което едничко съединява въ едно човече¬ството; неговото религиозно съзиание.
И отъ туй именно и произлиза този замагьо¬санъ кржгъ, — замената на едно зло съ друго, — въ който безцелно се върти днешното христиан-ско човечество. Хората, лишени отъ висшето чо¬вешко свойство — религиозното съзнание—все едно признаватъ ли те суеверното църковно учение или неясните, многосложни и научни разсжждения, които още по-малко отъ суеверията представля-ватъ сила, независима отъ външни светски автори¬тети,—не могатъ не само да разрушатъ сжщесвува-щия държавенъ строй, но не могатъ, колкото и ла желаятъ туй, ни на косъмъ да нодобрятъ поло¬жението на хората, да се приближатъ къмъ идеа¬лите на равенството, свободата и братството, които те биха желали да оежществятъ. Те нематъ сили^за това.
Да оежществяватъ вечни идеали могатъ са¬мо хора, които живеятъ не земенъ, а веченъ жи-вотъ. ()амо за такива хора е възможно туй, което за хора, които живеятъ само земенъ животъ, се представлява като жертва. Само съ жертвува-не благата на тоя животъ се движи напредъ чо¬вечеството.
А жертвата е възможна само за човекъ ре-лигиозенъ, т. е. за такъвъ, който счита своя жи¬вотъ въ света само като частица, като проявление въ общия животъ на света и който следов. се подчинява на изискванията, на законите иа този общъ животъ. За човекъ пъкъ, който счита, че <('мниятъ животъ и е целиятъ му животъ, такава жертва пе.ма смисълъ, а като не е въ сила да жер¬твува, топ не може да унищожи и намали злото въ живота. Той вечно ще премества зтото отъ щ-
— 80 —
но место на друго, но никакъ н-Ьма да бжде $ъ състояние да го унищожи.
И затова, за да се избавятъ хората отъ това зло, което сега търпятъ, едно е средството: да ее I >азпрострапява между народите това едничко истин¬ско, висше за нашето време, религиозно учение, което хората сижтио съзпавать въ себе си.
XII
Докато човечеството не сн усвои, — както всс-кога си усвоявагь хората религиозните учения: РГБКОИ съзнателно и свободно (мешпеството), а дру¬ги — съ в'вра, по доверие, еъ внушение (болшин¬ството),— общото на всички, разумно и съответно па възрастьта му вероучение, дотогазъ ще се пз-меняватъ формнтв на живота и злото въ живота не само ще си остава същото, но все повече ще
се увеличава.
А такова вероучение отдавна съществува и бече сметно се съзнава отъ болшинството хора ма нашето общество. Това учение е известното па всички и признавано отъ всички христианско уче¬ние въ неговото истинно, свободно отъ извраще¬ния и лъжетълкувания, значение. Това учение въ главните си, както метафизични, така и етични основи се признава отъ всички, не само отъ хрп-стианите, но и отъ друговерците, тъй като то на¬пълно съвпада съ всичките великирелигиозни уче¬ния на света въ техния неизвратенъ видъ: съ бра-мпнизма, конфуцианството, таосизма, сврейетвото, мохамеданството, сведенборгианството, сащ штуали-чма, теософията и даже съ позитивизма па Копта. Сллнпоетъта на това учение е въ туй, че чо-векъ е духовно същество, подобно на своето на¬чало — Бога; че назначението на човеча е да изпъл¬нява волята на това начало — на Бога; че волята на Бога е въ благото на хората; че благото на хо¬рата ее достига съ любовь: че любобьта ее проя¬вява въ туй, да нравппгь па другите това, кост
— 51 —
желаешъина тебе да правятъ. Въ това се заклю¬чава целото учение.
Това учение не е мистическо откровение за сгьрх естествени проявления на боягеството и за неговите догмати и постановления, както твър-дятъ християнските цръкви, и не е ежщо така само нравствено учение за дружески, изгоденъ н всички и разуменъ обществепъ животъ, както разбирагъ христианството нерелппюзните учени хора. Това учение е разумно обяснение смисъла на човешкия животъ, такова, споредъ което ръко¬водството за поведение не ее предписва отвънъ като правило, а само но себе си произтича отъ този смисълъ, който човекъ приписва на своя животъ. Това учение, ако и да не признава нищо ов ьрхестествено, както го претълкуватъ цръквите, не'е обаче и разсъдъчно ръководство въ обще-егвсния животъ, както го мислятъ нерелигиозните учени хора.
Това учение е религия, т. е. установяваме спюшение на човека къмъ света и къмъ него |ото начало. Това учение дава отговори на въпро-(ите: що е човекътъ но отношение безкрайностьта уи пространството и времето, всредъ които тон <е появява и въ какв$ се състои назначението на ктова животъ, и затуй то дава на хората, призна-]ащи това учение, не редъ правила и заповеди, }Отвърдявани съ свърхестеетвени чудеса, както ;ова п[>авятъ иръквите и не съмнителни и жела¬ел ни, условни и изгодни въ дадена минута на «бществення животъ правила за поведение, изв< -|ени отъ опита и разсъждението', както това фавн науката, — а дава обяснение смисъла на кивота на всеки човекъ, отъ който сами по себе •и пронзтичатъ вечните п прп всички условия едни и ежщи правила за поведение.
По туй се отличава истинското християнско учение отъ църковното христианство съ негова мн-стицизъмъ и чудесата му и отъ това утилитарно, па нищо необосновано нравствено учение па не¬религиозните хора, които, бел, да забелезватъ,
— 52 —
взнматъ отъ христианекото учение, което т-Ь не признаватъ, само изгодите, анесамата сжщность. Дотогать докато това учение въ неизоначевд? впдъ и нелишено отъ главната му основа — мета¬физичното начало: отношението на човека къмъ Бога, — докато това учение не бжде признато въ неговото истинско значение отъ хората па хри¬стиянския свътъ п не бжде разпространено между всички сжщо тъп, както спа е разпространена църковната вера. дотогазъ нгЬма да се изменятъ п тъ-зп форми на всЬкакво, особено правител-ствено, насилие, отъ което сега нан-мпого страдат I,
хората.
А какин м*врки тр'Ьба да се взематъзатовау Ние тъй сме свикнали съ лъжливата мисъль, че подобрението на хорския животь може да бжде извършено съ външни (и често пжти насилствени) средства, че и изменението на вжтр"ВШНото състоя¬ние па хората пи се струва че може да бжде по етпгиато сь външни мерки, които възд*БЙотву ватъ на другите, По тона не е тъй.
И понеже не е тъп, въ това се състои веди? кото щастие на хората. Ако това бъше така п хората можеха съ външни средства да измтнш-г.атъ другите, то, първо, ^есазумните, лекоми-лените хора би могли, като грешатъ, да измъчш-ватъ хората, като ги развалятъ и като ги лишат ватъ отъ т*Ьхното благо и, второ, такава деятел-ность па хората за достигане благо въ живота съ външни ср-вдетва би могла да срещне понре<>до-
дими пречки.
Но това не |' хака. Изменението на ал-1 рат¬ното, духовното състояние па хората вгвкога с<> намира въ властьта на вевки отд'Ьденъ човекъ и чов1жъ безпогрешно всякога знае, въ какво се състои неговото истинско благо и това па други¬те хора и нищо не може да опре или задържи неговата деятелность за достигане па таи 1гвль. А човека, достига тая цъ\'П. — своето и чуждо благо — само чрф.3 1, вжтрешното изменение па самия себе, чрезъ уяенение и утвърждаване въ
— 53 -
себе разумното, религиозно съзнание и чрезъ своя съответенъ на това съзнание животь. Както го¬рящото вещество запалва други вещества, така истинската вера и животъ на единъ човекъ, кой¬то се съобщава съ другите хо| а, разпространява п утвърждава религиозната истина. А само раз¬пространението и утвърждението на религиозната истина подобрява положението па хората.
Ето защо, средството да се избавятъ хората отъ всичките тия злини, отъ които страдатъ, а въ това число и отъ това ужасно зло, което из-връшватъ правителствата (като всичките сегашни злочестини въ Русия), колкото и да се струва не¬вероятно, е само едно: вжтрешна работа на всеки човекъ надъ самия себе.
„Марто, Марто, за много се грпжишъ, по едно е нужно".
Юли и /907

Няма коментари: