Реклама

понеделник, 12 май 2008 г.

Не мога повече да мълча (книга на Лев Толстой)




НЕ МОГА ПОВЕЧЕ ДА МЪЛЧА!
Манифеетъ противъ смъртното наказание.
1.
„ Седемь смъртни присжди: двЬ въ Петербургъ, едиа въ Москва, двЬ въ Пенза, двтз въ Рига. Че-тери смъртни наказания: двЬ въ Херсонъ, едпо въ Вилно, едно въ ^^са".
II това ще срЩвете въ встжи въхтникъ. II се продължава то не недЬли, не мт.седи, не година, а пъли години. II става то гд1.? — въ Русия, въ тази Русия, чиито народъ смъта всъки пръхтжи-1шкъ за нещастенъ и въ ? оято до най послъдно връме бЬ забранено отъ закона смъртното нака¬зание.
Спомпямъ си какъ азъ се гордъяхъ едно врт^-ме съ туй прътгъ европейците, а сега, вече втора, трета година пе спиратъ смъртнитЬ наказания; на-всЬкжд'Ь само бъсилки, бЬсилки, бтзсилки!
Взимамъ днешния въттпнкъ.
Сега, 9 май, е нъъцо ужасно. Въ вестника ли-чатъ няколкото кратки думи: „, 1,несъ, въ Херсонъ, бидоха обътени 12 селяни зарадъ разбойническо нападение на единъ землевладълецъ пзъ Елнзавет-градската околия".
Объхенп еж 12 души оп. тия хора, които винаги сл-. ни хранили и храпятъ, които поддържатъ п/г-лня нашъ животъ и които въ замЬна на всичко това еж получавали п получаватъ отъ пасъ само развратъ> спиртъ и лъжлива вЬра, въ чийто дивотии и пий
— 2 —
самите не вярваме. Залавятъ 12 мжже, бащи, д'Ь-ца на тия хора, върху добротата, трудолюбието и простотата на които се крепи ц-Ълия руски жи-вотъ — залавятъ ги, затварятъ ги, оковаватъ кра¬ката имъ въ вериги. ПослЬ свързватъ ржцъ-гъ- имъ отзадъ, за да не могатъ да ловятъ връвьта, на коя¬то ще овиснатъ и ги довеждатъ подъ бЬсилкитЬ. НЬколко сжщо такива селяни, както и тия, които ще объхятъ, само че въоржжени и обути въ ху¬бави чизми и чисти войнишки мундири, съпровож-датъ осждените, съ пушки въ ржцЬ. Наредъ съ осжденитЬ, въ сърмени дрехи, съ кръстъ въ ржка върви човъжъ съ дълги коси. Шествието се спира. Водителя на тая процесия говори нъчцо-си, после секретаря прочита присждата, сл+»дъ което човъка съ дългите коси. обръщайки се къмъ тия, които ще бждатъ скоро объсени, говори нЬщо-си за Бо¬га и Христа. Веднага слъдъ тия думи палачите, — те еж няколко, защото единъ не може да свърши тая сложна работа, — намазватъ въжетата съ са-пупъ, за да се стътатъ по-добрй, хващатъ свърза¬ните, нахлуватъ на главата имъ по една торба, покачватъ ги на бурета и пъхватъ на шиите имъ насапуненитъ- въжени бринки.
ПослЬ ритватъ подъ т^хъ буретата, а тЬ съ собствената си тяжесть затягатъ на шиите си брин-ката, задъхвайки се въ големи мжчения. Още ня¬колко конвулсии и живитЬ преди минута хора се обръщатъ въ неподвижни трупове, които висятъ на въжетата.
Всичко това е измислено и наредено отъ бо¬гатите, учените и просв-ЬтенитЬ хора зарадъ т 1х-нитЬ пакъ братя. Наредено е така, щото никой да не го вижда и така, щото отговорностьта за тия злодвйства така да се разпръдт>ля между извърщ-
— 3 —
ващитъ" ги хора, че всЬки отъ тъхъ да може да мисли и каже: не съмъ азъ виновенъ за това. На¬редено е, щото да се търсятъ и мамиратъ развра¬тени и нешастни хора, които да извършватъ из¬мислената и одобрявана отъ насъ мръсотия, а слъдъ туй ний се преструваме, че се гяуешгь отъ тия хора. Измислена е даже такава тъпкость, че оежж-датъ едни еждии (военни), а приежтетвуватъ при наказанието други (граждански). Самото пъкъ обес¬ване извършватъ хора нещастни, заблудени, раз¬вратени, презрени, на които остава само едно: какъ по-добръ- да намажатъ връвьта, та да стъта по-силно шията, и какъ по-добрЬ да се напиятъ съ продаваната отъ сжшитк тия просветени, вис¬ши хора отрова, та по-скоро съвсЬмъ да забра-вятъ за своята душа, за своето човъчпко назначе¬ние. Доктора пипа, прътлежда труповете и доклад¬ва на началството, че всичко е свършено, както требва: 12-те еж несъмнено мъртви. II началство¬то отива да продължи своите обикновени занятия, съзнавайки че е изпълнило добросъвестно тягост¬ната, по необходима работа. Скованите тЬла сни-матъ и закопаватъ.
Но това е ужасно!
И туй се върши не еднажъ и не само падъ тия 12 нещастни, измамени, принадлежащи къмъ най доброто съсловие отъ руския народъ, хора. Това става непрестано, отъ година въ година, падъ стотини и хиляди сжщо такива измамени хора, из¬мамени отъ тия, които вършатъ надъ тЬхъ това ужасно злодеяние.
Но става не само това. Въ затворите, подъ еж шия пре.длогъ и съ сжщата хладнокръвна же-стокость, се извършватъ други най разнообразни изтезания и насилия.
1 — 4 —
Тона е ужасно, но още по-ужасното е, че то се върши не подь влиянието па врт.мепноизбухна-ж>, заглушаващо ума, чувство — както бива въ врЬ-ме па кавга, война, даже на грабежь. Не. Напро-тпвъ, тукъ всичко става по искапията на ума на съображението, които заглушават ъ чувството. 11 затуй именно тия злодеяния еж тъй особено ужасни.
Възмутително е, когато единъ човткъ може да вземе на другиго неговия трудъ, пари, крава, кош,, даже синъ или дъщеря. Туй е възмутително. Но толкозь по възмутително е туй, че единъ чо-въкъ може да отнеме на други неговата душа, мо¬же да го застави да върши туй, което погубва не¬говото духовно „азъ", като го лишава отъ духов¬ното му благо. А туй самото вършатъ тим, конто на¬реждат ъ всичко това и спокойно, ужъ зарадъ добро¬то на хората, каратъ други, отъ еждията до па¬лача, чръзь подкупи, заплашвания, измами, да из¬вършва тъ тия работи, които несъмнЬно ги лпша-ватъ отъ тяхното истинско благо.
II въ туй врЬме, когато по цт,ла Русия ста-ватъ тия ужаси, тЬхнитЬ инициатори — уверени въ полезностьта на своята дтзйность - се занима-ватъ съ съвсЬмъ други ненужностп и глупости.
А това е ужасно!
II.
Но най ужасното въ това злодЬяние — освЬнъ непосредствената врЬда, която то нанася върху своитъ жертви и тЬхнитЬ фамилии — е, че то, по¬добно на пожаръ въ сухо поле, разнася по ц/Ьлия руски народъ пълно и ужасно развращение. Това развращение се особено бързо разпространява по-ср1;дъ простия работенъ народъ, понеже всички пра¬вителствени нрЬстжплепия, които надминаватъ съ
— 5 —
стотини пжти туй, което се е вършило и върши отъ проститъ- крадци и разбойници и всички ре¬волюционери заедно, се извършватъ като Н-БЩО н}гжно, добро, необходимо, и не само оправдава¬но, но и поддържано отъ разннтт-, неразделни въ народното схваща ние отъ справедливостьта и да¬же святостьта, учреждения, като синодъ, народно събрание, църква, царь.
II това развращение се разпространява съ не¬обикновена бързина.
Даже пр^ди нъжолко само години не можеха още да намтзрятъ въ ц-Ьлия руски народъ двама палача. Даже твърдЬ неотдавна, въ 80-гЬ години, имаше само единъ палачъ въ цтзла Русия. Помня какъ Владимиръ Соловьевъ ми разказваше тогава съ радость, че у насъ не могатъ да намврятъ другъ палачъ и че тогози единъ единственъ мъкнатъ отъ мъхто на мъхто. А сега не е така.
Въ Москва нъжой-си дребенъ бакалинъ, — за¬бърка лъ своитв работи, — прЬдложилъ услугитв си на правителството и, получвайкн по 250 лв. отъ него за всЬки объхенъ, въ скоро вр"вме попра-вилъ така своитъ финансии, че повече не се нуж-даялъ отъ този привртшененъ занаятъ и отново заловилъ своята търговия.
ПрЬди няколко мъхеца, въ града Орелъ, как¬то и навсЬкжде, дотрЬбвалъ палачъ. Веднага се появилъ човткъ, които искалъ да заеме тази длъж-ность. Условили се да му даватъ по 150 лв. за вевки объхенъ. Но когато този доброволенъ па¬лачъ узналъ, че въ другитЬ мъхта плашатъ по-скжпо, той, въ вртше на изпълването смъртното наказание, като нахлулъ върху оеждения торбата, вмъсто да го заведе къмъ бъхилката, спр-влъ се, доблнжплъ до началника и казалъ: „Прибавете
— 6 —
ми, Ваше Превъзходителство, още 50 лева. Пнъкъ нт^ма да го обеся".
Началника се съгласи лъ и той извърши лъ своята работа.
Слъдующия ижть били осждени петима. Кога¬то вече всичко било приготвено, никои иеизвъхтенъ човъъъ помолилъ да повикатъ директора на затво¬ра. Той излъзълъ. Неизвестния човЬкъ казаль: „Тия дни нт^кой-си взелъ отъ васъ по 200 лв. за едно обесване. Научихъ се, че днесъ ще бждатъ обесени петима. Оставете ги менъ. Азъ ше ви взе-ма само по 50 лв. за човЬкъ. II не се безспокой-те; азъ ще свърша всичко както требва".
Не зная дали е било прието предложението, но зная положително, че е имало такова.
Така дЬйствуватъ тия, извършвани отъ пра¬вителството, престжпления върху лошите, най мал¬ко нравствените хора изъ народа. Но тия ужасни нЬща не могатъ да не влияятъ и върху срвдните, нравствено, хора. Като чуватъ и четатъ непрестан¬но за най ужаснитЬ и безчеловБчни зверства, из¬вършвани отъ властите, т. е. отъ хората, които на¬рода е привикналъ да смета за най добри, по¬вечето средни хора, а особено младите, конто еж заети съ своите лични работи, безъ да искатъ, и наместо да разбератъ че хората, които извършватъ такива мръсни неща, еж недостойни за почетъ, пра-вятъ обратно разсжждение: ако, казватъ си те, хора¬та, които се почитатъ отъ всички, вършатъ работи, струващи се памъ за лоши, то, наверно, тия работи не еж тъй мръсни и ужасни, както ни се струватъ.
Сега говорятъ и пишатъ за смъртните нака¬зания, убийствата, бомбитЬ, както ио-рано говоре¬ха за времето. ДЬцата си играятъ на „бесене". Гимназистите, оше почти деца, отиватъ съ готов-
— 7 —
ность на убийство и експроприяция, както по-ра-но ходЬха на ловъ. Да се избиятъ едрите земле-владелци, за да имъ се взематъ земите, се стру¬ва сега на много хора като най верно средство за разрешаването на земелния въпросъ.
Въобще, благодарение дЬйностьта на прави¬телството, допускащо убийството при достигането своите п1.лп, хората, нещастните хора, започпаха да сметатъ за най обикновени и свойствени на човека всевъзможните престжпления, като: гра-бежъ, кражба, лъжа, измжчване, убийство.
Да, колкото и да еж ужасни самите злодея¬ния, нравственото, духовното, невидимото зло, про¬извеждано отъ техъ, е много по-ужасно.
III
Вий казвате, че вършите всички тия ужаси, за да въдворите спокойствието, реда.
Вий ли въдворявате редъ и спокойствие?
А съ що го вие въдворявате?
Съ туй, че вий, представителите на христи¬янската власть, вий, обществените ржководители и наставници, удобревани и поддържани отъ цър¬ковните служители, разрушавате въ хората послед¬ните остатъци отъ верата и нравственостьта, ка¬то извършвате най гнусни престжпления: лъжи, предателства, всевъзможни измжчвания и, най по¬сле, пай ужасното престжпление -най много про¬тивно на вевко не напълно още развратено човеш¬ко сърдце! Не убийството, не едно само убийство, а убийства, безчислени убийства, които вий се мж-чите да оправдаете съ некакви-си членове изъ на¬писаните пакъ отъ васъ глупави книги, които вий кощунствено наричате закони.
Вий казвате, че туй е едничкото средство, за
— 8 —
да се успокои народа и да се погаси революция¬та. Но туй е явна неправда. Безъ отначало да удовлетворете народа, като му възвърнете земята, която сте отнели отъ него, вий не можете успо¬кои хората съ измъчвалия, затваряния, заточения, бъхилки. По, колкото вий и да се стараете да за¬глушите въ себе свойствешп'Ь на встзки човпЬкъ ра-зумъ и любовь, тЬ все пакъ, си съществуватъ у васъ, и стига само вий да се опомните и замис¬лите, за да разберете, че постъпвайки така, както вий постъпвате, т. е. участвувайки въ всички тия ужасни престъпления, вий не само не изцерявате болестьта, но я само усилвате, като я вкарвате „павътрЬ".
Та това е пи яспо, тъй очевидно! Причината на това, което сега става у пасъ, съвсъмъ не е въ нъжои материялни събития, а всич¬ко произлиза отъ духовното настроение на наро¬да, което се пзмъпи и не може съ никакви уси¬лия да се върне къмъ по-раншното си състояние,, както пе може възрастния човъкъ отново да ста¬не пакъ малко дтпе. Общественото раздражение или спокойствие не може ни най малко да зависи отъ туй дали ще остане живъ или пъкъ ще бъде объсенъ Петровъ, или отъ туй дали пъкъ Ивановъ ще живЬе не въ Москва, а въ Сибиръ на заточе¬ние. Общественото раздражение или спокойствие може да зависи само отъ това, какъ не само Пе¬тровъ или Ивановъ, но цялото огромно болшинство отъ обществото ще гледа на своето положение, отъ това, какъ то ще се отнася къмъ властьта, къмъ зе-мелната собственость, къмъ проповядваната втзра— отъ туй въ какво това болшинство ше вижда доброто |и въ какво злото. Силата на събитията не е ни най Iмалко въ материялннтЬ условия на живота, а въ
— 9 —
духовното настроение на народа. Ако вие избиех¬те и измъчехте, да кажемъ, и десетата часть отъ и.Ьлия руски пародъ, духовното състояние на оста¬налите все пакъ нт>ма да стане такова, каквото впи желаете.
Тъй че всичко, което вий правите сега съ нашит I. обиски, шпионства, интернирвания, затво¬ри, заточения, бъсплки всичко туй не само не довежда народа до това състояние, въ което вий искате да го пъхните, а, напротивъ, увелнчва раз-дражепието п уничтожава мсЬка възможност), за успокоение.
„Но какво да се прави, казвате вий, какво да се прави? Какъ да се прт.ч-ратмтъ тия злод! ш-тва, що се сега извъртпватъ ?"
Отговора е най простъ: прштанепи д& вър¬шите това, което правите.
Да прг,дположпмъ, че никой не знае какво трЬбва да се направи, за да се успокои „народа" —цвлия народъ (макаръ и не малцина вече зпа-ятъ, че сега за сега, за да се успокои руския на¬родъ, трЬбва да се направи земята обществена, както пркди 50 год. трЬбваше да се пръмахне кр!> постното право); ако пикой, да речемъ, не знаеше, какво требва да се направи сега за успокоението на народа, то все такн е очевидно, че за туй, по¬не не е нужно да се върши това, което увеличва неговото раздражение. А вий правите нмено .това.
Туй, което вий правите, вършите го ,;не за народа, а за себе си; вамъ ви се ще да задържи¬те своето положение, което вий, благодарение на своето невежество, смвтате за добро, но което, въ, същность, е само най жалко и отвратително ЧО¬ВЕШКО положение. Затуй, не лъжете, говорете поне истината. Всички тия мръсотии, които вий
— 10 —
вършите, правите ги за себе, за своите користни,
честолюбиви, тщеславни, отмъстителни лични ЦБ-
за туй, щото сами да поживеете поне още
[КО въ развращението, въ което жпвЬете и
което ви се струва за благо.
Но колкото впи н да приказвате, че всичко, което правите, го вършите за благото на народа, хората все повече и повече ви разбиратъ и започ-ватъ все повече и повече да пръзиратъ васъ, а на вашата мръсна дъшность вече не гледатъ така, както вамъ ви се ще: на васъ тъ~ сега гледатъ ка¬то на лоши, зли себелюбци.
IV
Вий казвате още: „Почнахме не ний, а рево¬люционерите; а ужаснитЬ злодъйства на револю¬ционерите, могатъ да бждатъ смачкани само съ твърди (вий така наричате своитъ злодъяния) пра¬вителствени мерки".
Вий казвате, че извършените отъ революцио¬нерите злодЬйства еж ужасни.
оа туй азъ тгвма да споря; ще прибавя само, че тия тЬхнн дъ\ча, оевт^нъ гдЬто еж ужасни, по още еж и сжщо така глупави и тъй безполезни, както и вашит^. Но колкото ужасни и глупави да еж т1;хнитт. дКла : тт^хиитЬ бомби, грабежи, убий¬ства, тв, все пакъ. не достигатъ прЬстжнностьта и глупостьта на извършваните отъ васъ.
Те вършатъ съвършено туй сжщото, което и впи, и по сжщитЬ тия подбудителни причини. Те, сж1цо както и вий, се намиратъ подъ сжщото (азь бихъ казалъ комическо, ако неговите последствия да не бе.ха тъй ужасни) забл)гждение, че едни хора, като си съставятъ планъ за бждащата добра, спо-редъ техъ, наредба на обществото, иматъ право и
— 11 —
възможность да нареждатъ по този планъ живота на другите хора. Кдпакво е заблуждението, една¬кви еж и средствата за достигането на въобра¬жаемата цвль. II тия сръдства еж всевъзможните насилия, граничапш съ убийството. Еднакво е и оправдаването на извършваните злодеяния. ТЬхъ, обикновено, оправдаватъ съ туй, че вевко лошо ньщо, извършвано за благото па много хора, пре¬става да бжде безнравствено, и че затуй е възмож¬но, безъ да се нарушава нравствения законъ, да се лъже, граби, убива, стига само това да води къмъ оежществяваттето на онуй предполагаемо до¬бро състояние за повечето хора, което ний си въобразяваме че знаемъ или можемъ да прЬдвиж-даме, и което искаме да въдворимъ.
Вий, правителствените хора, наричате делата на революционерите злодейства и прЬстжпления, но тв никога не еж правили и не правятъ нищо такова, което вий не сте правили и правите въ много по-голема степень. Те вършатъ само то¬ва, което и вий: вий имате шпиони, лъжите, ма¬мите и тв вършатъ сжщото; вий грабите чрвзъ разни насилствени начини собствеиостьта на хо¬рата и се разпореждате съ нея както си щете, и тЬ вършатъ сжщото; вий избивате тия, които сме-тате за врещи — ТБ вършатъ сжщото.
Тъй че поне вий, които вършите това, което вършите, — поне впи немате право да оежждате революционерите. Това, съ което се оправдавате впи, съ самото него се оправдаватъ и революцио¬нерите. Но има една разлика между васъ и техъ: вий вършите много такива лоши работи, които тЬ не вършатъ. Вий прахосвате народните богат¬ства, готвите се за войни, за да покорявате и угне¬тявате чуждитЬ народности и много друго.
— 12 —
Вий казвате, че вървите по стжпкит'Ъ на ми*
нали велики обществени д*Ьйци. Но същото каз-ватъ и революционеритЬ.
Така че, ако има пзв Ьстна разлика между васъ п тЬхъ, то тя е само въ туй, че вий искате тото всичко да си остане по старому, а тЬ се борятъ за промтша. Въ всичко пъкъ останало тЬ вършать 1\п самото, което и вий вършите, и съ сжщитЬ ваиш срЬдства. ТЬ еж напълно вати ученици; и не само учепнцп—тЬ еж вапп, производъ, ваши дЬца. Ако нЬмаше васъ, нЬмаше да сжществуватъ и тЬ; тъй че когато вий искате да ги смажите съ сила, вий, въ сжпшость, приличате на човЬкъ, кон¬то иска да отвори вратата, която се отваря къмъ него, като я наблъта съ всички сили.
Ако има разлика между васъ и тЬхъ, то тя е въ тЬхна полза, а не въ ваша. ТЬхната вина смегчаватъ много обстоятелства. Първо, тЪ' вършать своитЬ злодеяния при по-голЬма лична опасность, отколкото вий; а това оправдава—въ очитЬ на младежигЬ— много лоши работи въ дадена кауза. Второ, въ по-голтзмата си часть революционеритЬ еж почти дЬца, на които е свойствено, въобще, да се забл\ ждаватъ; вий пъкъ сте хора зрЬли, стари, на които е свойствено разумното спокойствие и сниехожденпе къмъ заблуденитЬ. Трето, колкото отвратителни и да еж тЬхиптЬ убийства, тЬ все пакъ не еж тъп студено, систематически жесгокщ както вашитЬ затвори, заточения, б-Ьсплкн и за-стрЬлвания. Четвърто, революционеритЬ отрпчатъ открито всъко религиозно учение и затуй, въ свои¬тЬ жестокости зарадъ общото благо, тЬ еж поне последователни. А вий, праннтелетвенптЬ хора — отъ най долния палачъ и до царя — сте за рели¬гията, за християнството, което въ никои случай
— 13 —
не може да бжде съвм Ьстнмо съ извършванит Ь отъ васъ жестокости.
II имено вий, хора стари, ржководящи дру-гнттз и изповъдващи християнството, вий гово¬рите като виновниттз дъща: „не пий почнахме, а ъЬ", и нищо по-смислено отъ туй не умЬете и не можете да кажете, вий, хората, които сте взели върху си ролята на народни ржководптели. II що за хора сте вий? Въй, които смЬтате за Вогъ тогози, който категорично забрани не само всЬко убий¬ство, но и всЬко гнЬвене, който забрани не само ежда и наказанието, по и простото оежждапе, кой¬то призна нензбтзжностьта отъ винагишното про¬шение, безразлично колко пжти се е повторило пръхтжплението, който казва да обртшаме другата страна, кога пи ударятъ по едната, а не да връща¬ме зло за зло, който тъй просто, тъй ясно показа съ отношението си къмъ оеждената блудница не-възможностьта на всЬко оежждапе и наказание, — впи, хората, които признавате този учигелъ за Вогъ, не можите да кажите нищо друго въ евое оправдание, освъпъ туй, че: „тЬ почнаха. гЬ уби* ватъ — и ний ще ги убиваме".
V,
Единъ мой позпатъ жпвописецъ 6Ь нам пели лъ картина „Смъртно наказание", и нему 61 лотръб-но, за натура, лицето НР палачъ. Той се научи, че по него врЬме въ Москва длъжностьта на палачъ заема пЬкакъвъ-си слуга. Художника отиде въ не¬говата кжща. ВЬше тогазъ Великдеиь. ДомашнптЬ на палача, облЬчени хубаво, пиели чай; самъ пъкъ той липсва.тъ: поелт, се узна, че той се скрилъ, щомъ забЬлЬза.тъ непознатия гостепипь. Жена му се сжщо смутила и казала, че мжжа й отежтетву-
— 14 —
ва отъ кжщи, но .малкото й момиченце я издало. То казало: „тати е на тавана". Тогазъ то още не разбирало, че баща й знае, какво той върши лоша работа, и че затуй се бои отъ всички. Художника разправилъ на стопанката, че шока й му е нуженъ за „натура", за да снеме отъ него портретъ, тъй като лицето му подхожда за картината, която е той иами-слилъ. (Разбира се, художника не казалъ за каква картина му е нужно лицето на мжжа й). Разго¬варяйки съ стопанката, художника, за да я пред¬разположи, й прт.дложилъ да вземе при себе си нейното момче, за да го учи на живопись. Това предложение, очевидно, подкупило стопанката. Тя пзлъзла отъ стаята и скоро се повърнала съ своя мжжъ: мраченъ, неспокоенъ, уплашенъ; той дълго изпитвалъ художника, защо му е нуженъ имено топ, а не други; когато пъкъ художника му ка¬залъ, че го е сръчцналъ по улицата и неговото ли¬це му се сторило подходящо за картината, слуга¬та попиталъ: гдъ- го е той видЬлъ? кога? въ колко часа? въ какво облЬклоУ и, очевидно, страхувайки се и подозирайки нъъцо лошо, се отказалъ съвсъмъ. Да, този палачъ знае, че е палачъ и че туй, което върши е лошо и че зарадъ него го нена-впждатъ всички, и той се бои отъ хората; това съзнание и страхъ пръдъ хората, мисля, изкупва поне часть отъ вината му. Вий пъкъ, всички, отъ секретаря на сжда до президента и царя — посред¬ствени съучастници въ изв оршванигв вейки депь злодеяния - вип сюсашъ не чувствувате своята ви¬на и не изпитвате туй чувство на срамъ, което би требвало да извиква въ васъ вашето съучастие въ извършваните ужаси. Наистина, вий се сжщо така страхувате отъ хората, както и палача, и се страхувате толкозъ повече, колкото по-голЬма ви
— 15 —
е отговорностьта за извършените престжиления— малкия чиновникъ най малко, царя най много. Вий всички се боите, но не отъ туй, че, както палача, съзнавате своята вина, а защото ви се струва, какво хората наоколо ви еж лоши и постжпватъ лошо. II затуй, мисля, колкото и да е падналъ ду¬ховно оня нещастенъ слуга-палачъ, той все пакъ стои нравствено много по-високо отъ васъ, участ¬ниците и виновниците на толкозъ ужасни пре¬стъпления, — хора, които оежждате другите, а не себе си, и държите високо своите глави.
VI
Азъ зная, че всички хора еж си все хора, че всички пий сме слаби, че всички ний се заблуж¬даваме и че единъ човЬкъ не може да ежди дру¬ги. Дълго азъ се борихъ съ чувството, което еж възбуждали и възбуждатъ въ менъ виновниците на тия страшни престжпления, които ставатъ око¬ло насъ. II колкото по-влеоко стоятъ на обще¬ствената стълба тия хора, толкозъ по-силно е мо¬ето чувство. Но сега азъ не мога и не искамъ повече да се боря съ това чувство.
А не мога и не искамъ азъ, първо, защото на тия хора, невиждащи всичката своя престжп-ность, е необходимо изобличение, необходимо е и за самите тЬхъ и за тази тълпа хора, която удо-брява техните ужасни дела и даже се старае да имъ подражава. Не искамъ и не мога повече азъ да се боря, второ, защото (признавамъ се откро¬вено) имамъ надежда, че моето изобличене ще предизвика, по единъ или другъ начинъ, изтръг-ването ми отъ тая среда, въ която живея и въ която не мога да не се чувствувамъ съучаст-никъ въ извършванитъ- около менъ престжплепия.
— 16 —
Зеръ, всичко което сега става въ Русия, се върши все въ името на общото благо, все зарадъ осш оряването живота и спокойствието на хората, които живЬятъ въ Русия. А ако това е така, то всичко туй се прави и зарадъ менъ. Зарадъ менъ, значи, е сиромашията па народа, конто е пи¬шеш» отъ първото, най естествено ЧОВЕШКО право — да се ползва отъ земята, на която се е родилъ; зарадъ менъ СА; И ТИЯ половинъ милионъ отделе¬ни отъ добрия животъ селячета, облечени въ мун¬дири и обучавани къмъ убийство; зарадъ менъ е това лъжливо, тъй наричано духовенство, главната длъжность на което е да изврати и скрие истин¬ското християнство. Зарадъ менъ еж всички тия интернирвалпя и заточавания на хората отъ едно место на друго, зарадъ менъ СА; ТИЯ стотипп хи¬ляди гладни, ски таиш се по Русия работници, за¬радъ менъ СА; ТИЯ стотнпи хиляди нещастни, мря¬щи отъ тифусъ и цинга затворници, зарадъ менъ е страданието па майките, жените и бащите на заточените, затворените, изб-йсенптЬ. Зарадъ менъ СА; ТПЯ шпиони, подкупи; зарадъ менъ СА; ТИЯ уби¬ващи стражари, които получаватъ награда за уби¬тите. Зарадъ менъ еж десятките, СТОТИНИТЕ застре¬ляни; зарадъ менъ е тая ужасна работа на хора¬та—палачи. Зарадъ менъ СА; тия бесилки, съ на-саиунени бринки, съ висящи па техъ жени, дЬца, селяни ; зарадъ менъ, най после., е туй страшно озлобленпе на хората едииъ противъ други.
Колкото странно и да е туй, което азъ каз-вамъ, все таки не мога да не чувствовамъ, че има несъмнена зависимость между моята широка стая, моята храна, моето ООЛЕКЛО, моята охол-ность п тия страшни престжпления, които се извършватъ за устраняването тия, които би ио-
— 17 —
искали да ми отнематъ туй, отъ което се иол-звамъ. Макаръ азъ и да зпая, че всички тия бездомни, озлобени, развратени хора, конто би ми отнели туй, съ което се ползвам ь, ако да не бкше страха отъ правителството, еж произ¬ведени отъ туй самото правителство, азъ все пакъ не мога да не чувст\вамъ, че сега моето спокой¬ствие се действително обуславя отъ всички тия ужаси, които се вършатъ отъ правителството.
А като съзнавамъ туй, азъ не мога повече да търпя, не мога и требва да се освободя отъ своето мжчително положение.
Не може така да се живее. Азъ, поне, не мога да живея така, не мога и нкма да живея.
Затуй азь и пиша това и ще разпръскамъ съ всички сили туй, което пиша, както въ Русия, та¬ка и вънъ отъ нея, за да стане едно отъ двЕте : или да се прЬкратятъ тия безчовечни работи или пъкъ да се уничтожи моята свръзка съ техъ; що¬то или да ме пъхнатъ въ затвора, ГДЕТО азъ бнхъ съзнавалъ ясно, че вече не зарадъ менъ се вър-шатъ всички тия ужаси, или пъкъ, което ще бж-де най добрЬ (тъй добрЬ, че азъ даже не смея да мечтая за такова щастие) да нахлуятъ върху ми, както на ония 12 селяне, торбата и СА;ЩО така да ритнатъ подъ менъ бурето, та да мога азъ съ своята тяжесть да стегна около своето старо гър^ ло насапунената бринка.
•VII.
11, за да достигна една отъ тия ДВЕ цели, азъ се обръщамъ къмъ всички съучастници на тия страшни злодеяния, обръщамъ се къмъ всички, за¬почвайки отъ тия, които нахлупватъ на своите братя, на жените, на децата, чърнитЬ торби и
— 18 —
бринки, отъ затворнишкптЬ надзиратели и до ваех, главните разпоредители и разрушители на тия ужасни престъпления.
Хора братя! опомнете се, смислете се, разпе¬рете какво правите! Вспомнете си кои сте вий!
Защото, преди да бъдите палачи, генерали, прокурори, съдии, министри, царе, прЬди всичко вий сте хора. Цнесъ сте прогледнали въ Божия свЬтъ, а утре нт>ма да ви има. II имепо вий, все¬възможните палачи, които сте извиквали и извик¬вате къмъ себе си особепа непависть, вий име но требва хубаво да помните това. Нима вий, които сте се явили само за единъ мигь на Божия свт>тх — защото смъртьта, ако даже и не ви убиятъ, виси винаги върху вашите плещи — нима вий не виж-гате, въ минути на просветление, че вашето наз¬начение въ живота не може да бжде въ туй, що¬то, измъчвайки и убивайки хората, да треперите отъ страхъ да не бъдете и сами убити, или пъкъ въ туй, щото да лъжите себе си, хората и Бога, като каз¬вате, че вземайки участие въ тия работи, вий вър¬шите важно, велико дело за благото на милиони¬те? Нима сами вий не знаете, когато не сте опоени отъ обстановката, въ която живеете, или отъ хвал¬бите на другите и отъ обикновените софизми, че всичко това еж само думи, измислепи зарадъ туй, щото, вършейки най отвратителни работи, да см!-тате себе си за добри хора? Вий не можете да не знаете, че у васъ, сжщо така, както и у всъжи отъ пасъ, има само една истинска работа, която вмест¬ва въ себе си всички останали, — тя е, щото да проживЬете краткия срокъ отъ даденото вамъ вр1;-ме въ съгласие съ тази воля, която ви е изпрати¬ла въ свЬта и въ съгласие съ нея да изл Ьзете отъ
— 19° —
него. Тази пъкъ воля иска само едно: взаимна любовь между хората.
Ами вий, какво вий правите? Въ що влагате своите душевни сили? Кого вий обичате? Никого. Кой ви обича? Вашата жена? Вашето дъте? Но това не е любовь, не е обичь! Любовьта на жена¬та, на дъщата не е човЬшка любовь. Така, и още по-силно, обичатъ животните. Човешката любовь е любовьта на човЬкъ къмъ човЬка, къмъ всЪки човЬкъ, като къмъ Божи синъ и за това братъ.
А вий кого обичате така? Никого. А кой ви обича? Никой.
Отъ васъ се страхуватъ, като отъ диви зв-в-рове. ПрЬдъ васъ лицемйрятъ, васъ ни хвалятъ — защото въ душата си ви иенавиждатъ! И още какъ ви ненавиждатъ! II вий знаете това и се боите отъ хората.
Да, помислете си вий, всички, отъ висшите до низшите съучастпици въ убийствата, помислете за туй, кои сте вий и престанете да вършите това, което вършите. Престанете не за себе си, не за своята личность, и не за хората, не за туй, щото те да престанатъ да ви оежждатъ, но за своята душа, за този Богъ, който, макаръ вий и да Го заглушавате, живЬе въ васъ.
)1 май 1908 юд, Ясная Поляна. Левъ Толстой.

Няма коментари: