Реклама

понеделник, 16 юни 2008 г.

Краят на века, книга на Лев Толстой








Толстой.
Левъ Нпколаевичъ Толстоп се е родилъ на 28 августъ 1828 г., въ чифлика на майка си, княгиня Волконска, Ясная поляна, Тулска губерния. Майка му умръла още когато билъ на двъ- години и той най-напрт>дъ се възпи-тавалъ въ село, подъ ръководството на една далечна роднина на баща му, а сетнъ, въ 1337 г. въ Москва, дъто се лтръселило цЪ-лото семейство; същата година умрълъ и ба¬щата на писателя, и съ възпитанието на момчето отначало се залавя едиа настойница, леля му, графиня Остенъ-Сакенъ, а слъдъ смъртьта й въ 1840 г.} друга, Палагея Ильи-нишна Юшкова, която го завела заедно съ братята му въ 1841 г. въ Казанъ. Въ 1845 г. пост&пилъ въ Казанския университетъ, по клона на нзточнитт, езици: тогава е билъ на петнадесетъ години и безъ всЬкаква сериозна подготовка, осв-Ьнъ познания на чужди езици, а сл-Ьдъ една година се пръмъстплъ въ юри¬дическия факултетъ, д-Ьто стоялъ до третия курсъ. Университетското образование се свър¬шило за Левъ Николаевича, когато билъ едва
4
на осемнадесеть години. Осв-Ьнъ това Казан¬ския университетъ тогава не билъ нещо осо¬бено, а другарската студенческа среда отъ аристократически синове, въ която Левъ Ни-колаевичъ се движи лъ, много малко могла да способствува за развитието на сериозни мисли. И тъй писательтъ билъ лишенъ на млади години отъ сериозно образование и билъ длъженъ да се развива и да довършва образованието си самъ, самостоятелно, безъ всякакво ръководство и влияние на други лица, толкова повече, че, щомъ излЗгзълъ изъ университета, той веднага се заселилъ на постоянно местожителство въЯсная Поляна, която му останала наследство, а дохож-далъ въ Москва и Петербургъ твърде ръдко. Следъ осемь години го посътилъ въ селото братъ му, кавказкия артилерийски офицеръ, графъ Николай Николаевичъ, който билъ въ отпускъ и го убедилъ да се разходятъ изъ Кавказъ. Природата на страната и характер¬ния животъ на горцитт», казаците и руските офицери много се харесали на Левъ Никола-евича, и той постъпилъ на служба въ Кав¬казката артилерия. Отъ това време се про¬бужда въ него творческия талантъ и между 1850—60 г. се напечатиатъ разказите му: Отрочество, Дгьтство, Юностъ, Набтг, Казаки, Утро помгъщика и пр.
Въ началото на източната война, въ 1858 г., Левъ Николаевичъ билъ пр-вмъстенъ въ Дунавската армия, въ щаба на княза Гор-чакова, а сетни въ Севаетополъ. Той участву-
5
валъ въ сражението при Черна ръка (1855 г.) п въ общия щурмъ на Севаетополъ на 27 ав-густъ. Презъ това имено време, подъ теж¬кото впечатление на всичко видено и претег¬лено, били написани прочутите му Севасто-полски разкази и разказа изъ кавказкия жи¬вотъ Рубка лтеа. Следъ свъртпване на войната въ 1855 г., Левъ Николаевичъ изл-Ьзълъ въ оставка. Въ 1861 година, той окончателно се установилъ въ селото, и се пр^далъ да служи на народа въ качеството си на мирови съ¬дия (посръдникъ) и на учитель. На собствени средства той отворилъ въ своя чифликъ на¬родно училище, въ което пръ-подавалъ самъ. Въ края на 1860техъ ГОДИНИ написалъ по семейни архиви и по архивите отъ 1812 г., прочутия романъ Война и Миръ, а следъ 1870 г. —романа Анна Каренина*).
Следъ романа Ап& Каренина се почва пречупванието на взглядовете на Толстоя и на писателската му деятелность. Появява се вече „Исповедьта" му, гдето той описва тра¬гичното си изгубвание смисъльта на живота и мъчителното си търсение на Вога и него¬вия законъ за живота. Следъ дълги лутания най-после той е намерилъ въ Христовото учение истината за живота. Христовото уче¬ние е изложено въ Евангелията и техъ Тол-стой е челъ най вече, но много места изъ Евангелията му се сторили неясни и не мо-жалъ да ги разбере, защото били противни
*) Изъ „Бисери изъ чуждата литература' отъ Атанасовъ.
6
на основата на Христовото учение и затова топ почналъ да чете старптъ гръцки еванге¬лия и други богословски книги и най-послъ слт>дъ дълги и мжчителни трудове се убъ-дилъ, че евангелията еж. негде криво пре¬веждани и писани отъ хорски ржц-Ь, така че има негде прибавено повече отъ туй, което Христосъ е казалъ и вършилъ и затова нмено се мжчно разбиратъ. Подиръ като открилъ това, то п до сега главната му работа е да разяснява Христовото учение не тъй, както го проповт>дватъ разнитт, църкви, а тъй как¬то го е проповвдвалъ едно врт>ме Христосъ, т. е. тъй, че всъки чов-вкъ да може да го разбере и приложи въ живота. Толстой каз¬ва, че Христосъ е проповъдвалъ миръ и лю-бовь между хората, а сега отъ името на не¬говото учение се вършатъ разви лоши ра¬боти, като войви, истезания и пр., а има и хора, които само търгуватъ съ него.
ОТГБДЪ „Испов^Ьдьта" на Толстоя, появи се съчинението му „Критика на Православно¬то догматическо богословие". Въ това си съчи¬нение той разбива измамнтт* на православ¬ните догматп. Сл-Ьдъ това се появява „Съеди¬нение и пргьводъ на 4-хъ Евангелия". Въ това си голямо съчинение, Толстой обяснява тъмни-тъ и криво превеждани м-Ьста въ Евангелия¬та, слт»дъ като е изучвалъ древнитъ гръцки оригинални евангелия съ помощьта на разни научни критически трудове. Слъдъ това идатъ „Въ чемъ моя вгъра!", „Кратко изложение на Евангелието". „Но що да правимь?" (Такъ-что-
7
же-намъ-дълать?)*) ,,3а живота", „Царството Божие е вътрл въ васъ, или християнството не като мистическо учение, а като ново разбирание на живота", „Християнското учение", пЩо е изкуство?" й пр.
Но да се върнемъ къмъ живота на Тол¬стоя. Ето що пише Соловевъ въ 1894 год. за християнина Толстой:
„Въ новата фаза на своитт. върванпя, Толстой почна да раздава имуществото си, да води простъ и трудолюбивъ животъ, уси¬лено да работи съ селенитъ на полето и да пише за тт>хъ книги. Появяватъ се издания та на „Посредника" и неговитв народни книж¬ки съ милиони се пръскатъ по цт,ла Русия. Въ 1886 г. той говорилъ на Данилевскн: „Повече отъ пръди 30 години, когато нт»кои сегашни писатели, между които и азъ, бт»ха почнали да работятъ, то въ стомилионната руска държава грамотнитЬ бт>ха около десе¬тина хиляди; а сега, при размножаването на селскитт> и градски училища, по всЬка вт>ро-ятность ще да еж милиони. И тъзи милиони руски грамотни стоятъ пръдънасъ като гладни свраки съ отворени уста и ни говорятъ; „го¬спода родни писатели. хвърлт»те ни въ тт>зи уста достойна за васъ и за насъ умствена храна; напишете за насъ жаждущитт, живо литературно слово, избавете ни отъ всички
*) Тази книга у преведена на български отъ аърното задгранично Елпидиново непълно издание, въ два тома подъ заглавие: 1] „Какъвъ е моя животъ?*, 2) „Какво трпбво ла иравимъ* г
8
произведения на всевъзможнитъ Ерусланъ Лазаревичи, Миларовци, Георговци и прочее пазарищни книги.
„Простия и честенъ руски народъ за¬служава да му отговоримъ на призива на не¬говата добра и правдива душа. Върху това съмъ азъ много мислилъ и ръшихъ се спо-ръдъ силитъ си да се опитамъ на това по¬прище".*)
Днеска разни хора разно цънятъ Тол-стоя: едни го цънятъ само като художникъ, други го считатъ за утопистъ, трети не мо-гатъ и да си помислятъ, че Толстой може да стои погоръ отъ Шекспира, Гете или Канта и малцина еж тъзи, които да схващатъ на¬пълно величието на Тодстоя, обаче азъ вър-вамъ. че колкото повече връме ще минава, толкова повече ще изпъква великото значе¬ние на Толстоя, доклъ най-послъ за всички стане ясно, че слъдъ Христа едва ли е раж¬дало човечеството други по великъ отъ Тол-стоя.
Касателно пъкъ настоящето произведение на Толстоя: „Краятъ на въка*, навърно нъ-кои ще кажатъ, че тъзи реформи земелни и об¬ществени, които ТОЛСТОЙ пръдлага въ него, еж неумъстни за у насъ въ България, защото у насъ бъдствията и гнетътъ на правителството не еж като въ Русия: нъма у насъ фабри-ченъ пролетариятъ като въ западнитъ дър-
*) Соловьевъ. Л. Н. Толстой, его жизнь и литературная дгвятелность. Изд. Ф. Павленкова. С-Иетербургъ.
9
жави и пр., но че ако има у насъ мизерия, тя е по-малко отколкото въ голъмитъ държави, гдъто има голъми капиталисти и землевла-дълци, а слъдователно и повече бъдни и безъ земя хора. Обаче да се твърди това, като се знае, че злото се увеличава у насъ, е еж що както да се твърди, че не тръбва охтиката да се църи въ началото си, доклъ е въ малки размъри, а тръбва да се почне лъкуванието й когато растрои добргЬ организма. Напро-тпвъ, колкото по-рано се почне лъкуванието на охтиката, толкова по -лесно се тя излъкува. Сжщото е и съ общественитъ неджзи. Кол¬кото по рано, толкова съ по-малко сътръсе-ния се излъкуватъ неджзитъ на обществен-ния организмъ. Азъ мисля даже, че връща-нието къмъ земледълие, което Толстой пре¬поръчва като сръдство за освобождение на хората, би могло пб-лесно да се приложи у насъ отколкото въ западнитъ държави, за¬щото ний тоже сме като Русия повече зем-ледълческа страна и при туй развратителнитъ послъдствия на тъй наръчената цивилизация още не еж пустнали дълбоки корени у насъ по селата, ако не и въ градищата. Това се длъжи може би на туй, че ний като късно се освободихме отъ турцитъ, то кжено почна заедно съ цивилизацията да се насажда раз¬врата и покварата у насъ. Тъй че ний по-лесно отъ много други покварени вече на¬роди можемъ да се върнемъ къмъ нравствен-ния, естественъ и разуменъ животъ. и съ това да сочимъ пжтя и на другитъ. Пръд-
10
полагамъ огце? че има известно сходство меж¬ду уредбата на рускптъ артелн, която Тол-стой цръпорг^чва въ Х-та глава и уредбата на живота на нашитъ градинарска дружини, които ходятъ и въ странство.
Пртъводачътъ.
Краятъ на вЪка.
..Никога на хората не СА пред¬стояли толкова дъла. Нашнятъ в-Ъкъ е въкъ на революцията въ висшата смиеъль на тави дума — не на ма-териялната. а на нраственната рево¬люция. Изработва се висшата идея з общественното устройство и чо¬вешкото съвършенство."
Чанингь.
,.И ще познаете истината и ис¬тината ще ви направи свободни."
Йоан. УШ, 32.
I
Краятъ на вЬка, унищожение на стария: признаците и причините
Ввкъ и краятъ на в^ка на евангелски езикъ не значи край и начало на столетие, но означава краятъ на едно мировъзр-вние, на една въ-ра, на едпнъ способъ за общение на хората и началото на друго мировъзр-вние, друга в'Ьра, други способъ за общение. Въ евангелието е казано, че при та-къвъ пр-Ьходъ отъ единъ въ-къ къмъ други ще има
12
всякакви бедствия: предателства, измами, жесто¬кости и войни, и но причина на беззаконията лю-бовьта ще охладнее. Азъ разбирамъ ГБЗИ думи не като свърхъестественно пророчество, а като посоч-вание на туй, че когато тази в1>ра, този складъ на живота, въ който еж живели хората, ще се заме-няватъ съ други, когато ще отпада отживялото старо и ще се заменява съ ново, тогава неизбежно ще се случатъ големи вълнения, жестокости, измами, предателства, вевкакъвъ видъ беззакония и, вслед¬ствие на ГБЗИ беззаконния, ще охладнее любовьта, най-нужното и важно свойство за обществянния животъ на хората. Същото се извършва и сега не само въ Русия, но въ цълия християнски свълтъ : въ Русия то се само прояви по ярко и открито, а въ целия християнски свъчгъ произлиза същото, само че въ скрито, латентно състояние.
Азъ мисля, че сега, именно сега, животътъ на християнската народи се намира близо до тази черта, която разделя стария въкъ, който ее свършва отъ новия, който начева. Мисля че еега, именно сега, е почналъ да се извършва този великъ превратъ, който се е готвилъ почти 2000 години въ целия християнски свътъ, превратъ състоящъ се въ заме¬няването на извратеното християнство и основаната на него власть на едни хора и робството на други — съ истинското християнство и основаното на него признаване равенството на всички хора и ис¬тинската, свойетвенна на разумните същества сво¬бода на всички хора. Външните признаци на това азъ виждамъ въ напрегнатата борба на съсловията въ всичките народи, въ хладната жестокость на богатите, въ озлоблението и отчаянието на бедните ;
13
въ безумното, безсмислено и все растящо въоръже¬ние на всички държави една противъ друга; въ разпространението на неосъществимото, ужасно но своя деспотизмъ и чудно по лекомислието си социа¬листическо учение; въ ненужностьта и глупостьта на праздните разсъждения и изследвания, провъз¬гласявани за най важна духовна деятелность и на¬речени наука; въ болезнената развращенноеть й безсъдържателность на искуството въ всичките му проявления; а главно, не само въ отсътствието на ръководящи сфери отъ каквато и да било религия, но въ съзнателното отрицание на веекаква религия и заменяванието й съ признаванието законностьта на потисничеството на слабите отъ силните и следо¬вателно въ пълното отсъствие на всекакви разумни ръководящи начала въ живота.
Такива съ общите признаци на преврата, който настъпва, или по скоро на готовностъта къмъ пре¬вратъ, въ която се намиратъ християнските народи. Временните пъкъ исторически признаци или този тласъкъ, който требваше да тури начало на пре¬врата, съ едва що завършената руско-японска война и едновремено съ нея избухналото средъ руския на-родъ революционно движение, което никога по-преди не се е появявало.
Причината за разбиванието отъ японците на руската армия и флота я виждатъ въ нещастните случайности, въ злоупотреблението на руските пра¬вителствени лица; причината на революционното движение въ Русия виждатъ въ лошото правителство и въ усилената деятелность на революционерите; а последствията отъ тези събития както руеките така и чуждите политика ни ги пред виждатъ въ ослаб-
14
ванието на Русия, въ променението центра на тя-жестьта въ междунаро1.нпте отношения и въ изме¬нението образа на управлението въ руската дър¬жава. Азъ пъкъ мисля, че тгвзи събития иматъ много но-важпо значение. Разбиванието на руската армия и флота, разбиванието на руското държавно устрой¬ство не е само разбивание на армията, флотата и на руеката държава, а е признакъ за наченалото се разрушение на руската държава. Разрушението пъкъ на руската държава е, споредъ мене, признакъ за началото на разрушението на цялата лъжехристи-янска цивилизация Това е краятъ на стария и на¬чалото на новия ввкъ.
Отдавна се е почнало това, което е довело християнските народи до туй положение, въ к< сега се намиратъ.
То се е почнало отъ като християнството е" било признато за държавна религия.
Една държава, що се крепи на насилието, ко¬ето за да съществува изисква пълна покорность на законите си, главно на религиозните закони, дър¬жава, която не може да съществува безъ наказания, войски и войни, държава, която величае богатството и могъществото — такова едно учреждение приема въ лицето на своите управители и поданици хри¬стиянската религия, която провъзгласява пълно ра¬венство и свобода на всички хора, която поставя само божия законъ по-високо отъ всички други за¬кони, религия, която не само отрича всеко насилие всеко отмъщение, наказанието и войнитв, но и предписва любовь къмъ враговете, възвеличнва не мо¬гъществото и богатството, а смирението и бедностьта — това имено учреждение въ лицето на своите
15
язически управители приема тази християнска рели¬гия но не въ истинската й смисъль, а въ този извратенъ видъ, при които да може още да про¬дължава язическото устройство на живота. И управителите и техните съветници, по-големата часть отъ които, като съвсвмъ не разбиратъ същ-ностьта на истинското христианство, напълно ис-кренно се възмущаватъ противъ хората, които яс-поведватъ и проиоведватъ християнството въ ис¬тинското му значение, и съ спокойна съвесть ги наказватъ, изгонватъ п имъ запрещаватъ да пропо-ведватъ християнството въ истинската му смисъль. . 1,/ховенството запрещава четенпето на евангелието и само за себе си признава правото да тълкува священното писание, измисля сложни софизми, които оправдаватъ невъзможното съединение на държавата и христианството, и устроява тържествени обряди, които хиннотизиратъ народа, й повечето хората жи-веятъ съ векове, безъ да подозиратъ даже едната стотна часть отъ значението на истинското христи¬янство. Но колкото голвмъ и да е билъ престижътъ на държавата, колкото дълго и да било нейното тър¬жество, колкото и жестоко да се е потискало Хри¬стиянството, веднъжъ исказаната истина, която от¬крива на човека душата му, която съставлява същ-ностьта на християнството, невъзможно е било да се заглуши. Колкото повече се продължавало тоьа положение, толкова по-ясно ставало противоречието между християнското учение за смирението и лю-оовьта и държавата — учреждение на гордостьта и насилието. Най големата преграда въ света не може да задържи псточника на живата вода Водата непременно ще си намери пъть или првзъ пре-
16
градата, или като я разтопи, или като я забиколи.. Касае се само за времето. Така е било съ скритото отъ държавната власть истинско християнство. Дър¬жавата дълго време задържала живата вода, но до¬шло време и християнството разрушава преградата която го задържа и увлича слъ\дъ себе си остатките й. Външнит^ признаци, че това време е дошло именно сега, ги виждамъ въ леко издържаната по¬беда на японците надъ Русия, и въ гвзи вълнения, които едновременно съ тази война обхванаха всич¬ките съсловия на руския народъ.
п
Значението на победата на японцитЪ.
Както всекога е бивало и бива при всички поражения, така и сега причината за поражението на русите се стараятъ да я обяснятъ съ грешките на началниците и пр.
Но главното не е въ това. Причината на япон¬ските успехи е не толкова въ лошото управление ня Русия или въ лошата уредба на руските войски, колкото въ големото, положително превъсходство на японците въ военното дело. Япония победи не за¬щото русите СА слаби, а защото сега Япония едва ли не е най могАщата въ света военна държава по суша и по море; и това е така първо, защото всичките ония научни технически усъвършенствова-ния, които давали въ борбата преимущество на християнските народи надъ нехристиянските, СА
17
усвоени отъ японците вследствие на технатапрак-тичность и тази*~важность, която те преписватъ на военното дело, СА усвоени много по-добре отколкото е било това направено отъ християнските народи; второ, защото японците по своята природа ся не-храбри и равнодушни къмъ смъртьта, отколкото се¬гашните християнски народи; трето, защото този воинственъ патриотизъмъ, съвършенно несъгласенъ съ християнството, който съ такива усилия сеевъ-веждалъ отъ християнските правителства средъ своите народи, живее и до сега въ всичката си неиобутната сила средъ японците ; четвърто, защото като се робски подчиняватъ на деспотическата власть на обожаемия имъ Микадо, силата на японците е по съсредоточена и обединена, отколкото силата на народите, които СА надрасли робското си подчине¬ние. Съ една речь, японците имаха и иматъ огро мно преимущество: туй, че те не СА християни.
Колкото и да е изопачено християнството средъ християнските народи, то макаръ и СМАТНО, НО все пакъ жив-ве въ техното съзнание, и хората — христиени, въ всеки случай по-добрите отъ техъ, не могатъ вече да отдаватъ всичките си духовни сили на изнамерванието и приготвянието убийствени ОРАДИЯ, не могатъ да се не отнасятъ малко или много отрицателно къмъ войнствения натриотизмъ, не могатъ, като японците, да си разпарятъ коремите, само за да не се дадАгъ въ шгЬнъ на врага, не могатъ да се хвърлятъ съ бомби на въздуха заедно съ неприятеля, както това е било преди, не цвнятъ вече както по-пр^ди, во¬енните доблести, военното геройство, все по малко и по-малко уважаватъ военното съсловие, не могатъ вече. оезъ да съзнаватъ оскърблението на човеш-
2
18
кото си достойнство, робски да се подчиняватъ на властьта, и, главно, не могатъ вече, поне болшин¬ството не може вече равнодушно да върше убийства,
Всекога и въ мирните работи, които ех не¬съгласни съ духа на християнството, християнските народи не ех могли да се борятъ съ нехристияните. Така е това ставало и продължава да става въ па¬ричната борба съ нехристияните. Колкото лошо и превратно да се е тълкувало християнството, хри-стиенинътъ (и колкото повече е той христиеаинъ, толкова повече) съзнава, че богатството не е най високото благо, и затова не може да вложи въ него ВСИЧКИТЕ си сили, както това прави този, който нема никакви по-високи отъ богатството идеали, или този, за когото богатството е благословение бо¬жие. Схщото е и въ областьта на нехристиянеката наука и искуство. И въ тези области на позитив¬ната, опитна наука и искуства, които си турятъ за цель удоволствието, първенството е принадлежало, принадлежи и всекога ще принадлежи на най-малко христиенеките хора и народи. Туй, което виждаме да се проявява въ мирните работи, то толкова по¬вече се проявява въ ВОЙНИТЕ, КОИТО направо се от-ричатъ отъ истинското християнство. Това именно необходимо превъзходство въ военото дело на нехри-стиянските народи надъ християнските, при равни средства на военната техника, съ пълна очевид-ность се прояви въ блестящата японска победа надъ русите.
И въ това неизбежно и необходимо превъз¬ходство на вехристиянските народи надъ християн¬ските се и състои огромното значение на японската по бъда.
19
Значението на японската победа се заключава въ това, че тази побъда по най очевиденъ начинъ показа не само на побъяената Русия, но и на це¬лия християнски светъ, всичката нищожность на вън¬шната култура, съ която толкова ех се гордеяли християнските народи, показа, че всичката тази външна кулгура, която имъ се е струвала като не-какъвъ особено важенъ резултатъ на вековните уси¬лия на християнското човечеството, е нещо твърде маловажно и толкова нищожно, че японския народъ който се не отличава съ никакви особени висши духовни свойства, когато му дотребва, въ неколко десятки години си усвои всичката научна мхдрость на християнските народи съ бактериите и взривъч-ните вещества включително, и тъй добре съуме да приложи тази мхдрость къмъ практическите це¬ли, че въ прилаган и ето на тази мъдрость къмъ во¬енното дело и въ самото военно дело, толкова ви¬соко ценимо отъ християнските народи, надмина всичките християнски народи.
Християнските народи, подъ предлогъ на са¬мозащита, съ векове ех се надпреварили да изми¬сляте най-действителните способи за изтребване единъ другиго (способи, които на часа ех се при¬лагали и отъ всичките други противници) и ползу¬вали се съ тези сиособи и за да се заплашватъ единъ други и за да добиватъ разни изгоди средъ нецивилизованите народи въ Африка и Азия. И ето че средъ нехристиянските народи се появява единъ народъ воинственъ, ловъкъ и предприемчпвъ, който, като впделъ опасностьта, която го заплашва заедно съ другите нехристиянски народи, съ необикновена леснота и бързина усвоява всичко това, което да-
20
вало преимущество на християнските народи, и ста¬на по-силенъ отъ тъхъ, като разбралъ тази про¬ста истина, че ако те биятъ съ дебелъ, якъ прътъ, то требва и ти да вземешъ също такъвъ, или още по-дебелъ и якъ прътъ и да биешъ съ него този, който те бие. Японците твърде скоро и лесно усво¬иха тази мъдрость и заедно съ това п всичката тази военна техника, и като де ползуватъ свръхъ това съ всичките изгоди на религиозния десиотизмъ и патриотизмъ, проявиха такава военна мощь, която се указа по-силна и отъ най-могъщата военна дър¬жава. Победата на Японците надъ Русите показа на всички военни държави, че военната власть не е повече въ техните ръце, а е преминала илп скоро ще требва да премине въ други нехристиян-ски ръце, тъй като за всичките нехристиянски, тъп-кани отъ християните, народи въ Азия и Африка никакъ не е трудно, по примера на Япония, като си усвоятъ военната техника, съ която се ние така гордеемъ, не само да се освободятъ, но и да за-триятъ отъ лицето на земята всичките християнски държави.
Тъй че християнските правителства чрезъ из¬хода на тази война по най-очевиденъ начинъ съ доведени до необходимостьта още повече да усил-ватъ военните приготовления, (които и безъ туй съ разсипали народите съ своите разходи), и като удвоятъ тези въоръжения, все пакъ да съзнаватъ. ' че потиснатите отъ твхъ язи^ески народи, съ време, също както японците, като се обучатъ на гоенното изкуство, ще хвърлятъ техното иго и ще имъ от-мъстятъ. Не вече по разсъждения, а съ горчивия опитъ се потвърди въ тази война, не само за ру-
21
сите, но и за всичките християнски народи, тази проста истина, че насилието къмъ нищо друго не може да доведе, освенъ къмъ увеличение на бед¬ствията и страданията.
Тази победа показа, че като еж се занимавали съ увеличението на военната си сила, християнски¬те народи съ вършили не само едно лошо и без¬нравствено дело, но дело противно на то?и хри¬стиянски духъ, който живее въ техъ, такова дело въ което те, като християнски народи, всякога ще бъдатъ надминати и победени отъ нехристиянскитв народи. Тази победа показа на християнските народи, че всичко туй, къмъ което правителствата имъ на¬сочвали деятелностьта си, е било гибелно за техъ и праздно истощавание на силите имъ, и главно, съ него си приготвяли още по силни врагове всредъ нехристиянските народи. Тази война по най очеви-денъ начинъ показа, че силата на християнските народи никакъ не може да бъде въ противното на християнския духъ военно могъщество, и че, ако християнските народи искатъ да си останатъ хри¬стиянски, то усилията имъ требва да бждатъ насо¬чени съвсемъ не къмъ военното могъщество, а къмъ нещо друго: къмъ такова устройство на живота, което, като произтича изъ християнското учение, да би давало най-големо благо на хората, не ПОСТУБД-ствомъ грубото насилие, а посредствомъ разумното съгласие и любовьта.
Въ това се състои великото за християнския светъ значение на японската победа.
22
III
Сщностьта на революционното движение вь Русия.
Японската победа показа на целия християн¬ски свФтъ неверностьта на този пжть, по който сж. вървели и вървятъ християнските народи. На ру¬сите пъкъ тази война съ ужасните си безсмислени страдания и ех загубата на толкова трудъ и хора показа — осв-Ьнъ общото за всички християнски народи противоречие между християнското и на¬силническо държавно устройство, — тази страшна опастность, въ която те постояно се намиратъ, като се покоряватъ на своето правителство.
Безъ никаква нуждз, за никакви си тъмни лич¬ни цели, за н*вкакви си нищожни лица, които се намиратъ на чело на управлението, руското прави¬телство хвърли своя народъ въ една безсмислена война, която въ никой случай не можаше да има други, ОСВ"БНЪ вредителни последствия за руския народъ. Погубенъ е живота на хиляди хора, погу¬бени еж произведенията на народните трудове, из¬губена е славата на Русия за тези. които еж се гордеяли съ нея. И най лошото е, че виновниците на всичките тези злодеяния не само не чувствуватъ вината си, но обвиняватъ другите за всичко, което се случи, и като си оставатъ на сжщото положение, утре могатъ да хвърлятъ руския народъ въ още пб-лоши бедствия.
Всяка една революция се почва тогава, когато обществото е надрастнало туй мировъзрение, на
23
което еж се основавали сжществуюшите форми на обществения животъ, когато противоречието между живота, какъвъто си е, и този животъ, какъвто требва и може да бжде, стане до толкова ясно за болшинството хората, че те чувствуватъ невъзмож-ностьта да се продължава живота въ предишните условия. А революцията се почва въ този народъ, въ който най-много хора съзнаватъ това противо¬речие. А що се касае до средствата, употребля-вани отъ революцията, то тези средства зависятъ отъ тази цель, къмъ която се стреми революцията.
Въ 1763 година съзнанието на противоречието между идеята за равенството на хората и деспотич¬ната власть на кральете, духовенството, дворяните и чиновниците, се чувствувало не само отъ наро¬дите, които страдали отъ своя гнетъ, но и отъ най-добрите хора на властвуващите съсловия въ целия християнски светъ. Но нигде тези съсловия не еж били тъй чувствителни къмъ това неравен¬ство и нигде съзнанието на народа не е било тъй малко затъпено отъ робството както въ Франция, и затова революцията въ 1793 год. се почна имена въ Франция. Най близкото пъкъ средство за оеж-ществяванието на равенството естествено се пред¬ставляваше въ отнемани ето съ сила туй, което имаха властвующите, и затова деятелите на тази револю¬ция оежщеетвяваха ц^льта ей чрезъ насилие.
Въ сегашната 1905 година, противоречието между съзнанието, че възможенъ и законенъ е сво¬бодния животъ и отъ друга страна че неразумно и злощастно е да се покорявашъ на насилническите власти, които произволно събиратъ отъ хората про¬изведенията на труда имъ заради едни безконечни 24
въоржжения, — на властите, които на всвка ми¬нута могатъ да заставятъ народите да участвуватъ въ безмислени и жестоки убийства, — това противо¬речие се чувствува не само отъ страдащите отъ това насилие народи, но и отъ най-добрите хора на властвуващигв съсловия. А нигде това противо¬речие не се чувствува тъй резко, както въ руския народъ. Чувствува се това противоречие особено резко въ руския народъ едно, поради глупа¬вата и срамотна война, въ която руския вародъ бе въвлеченъ отъ правителството и друго, вследствие за държа лиятъ се още средъ руския народъ земле д/влчески животъ, и главно, вследствие на особенно живото, християнско съзнание на този народъ. Затова азъ мисля, че революцията въ 1905 година, която има за цель освобождението па хората отъ насили¬ето, требва да почне и почва вече сега именно въ Русия. Срецствата пъкъ за осъществяването цельта на революцията, състояща се въ освобождението на хората, явно е че требва да бжджтъ други, а не насилието, съ което хората до сега ех се опитвали да оежществятъ равенството. Хората на великата революция, които желаяли да постигнатъ равенството, могли еж да се заблуждаватъ, когато еж мислили, че равенството се достигало съ насилие, макаръ и да изглежда очевидно, че равенството не може да бжде достигнато съ насилие, тъй като насилието е само по себе си най резкото проявление на нера¬венството. Свободата нъкъ, която съставлява глав¬ната цель на сегашната революция, въ никой слу¬чай не може вече да бжде достигната чрезъ наси¬лие. А между това сега хората, които извършватъ революцията въ Русия, мислятъ, че, като направятъ
25
всичко туй, което е ставало въ европейските рево¬люции, съ тържественни, погребални шествия, съ разрушаването на тюрмите, съ блестящите речи яа11ег сНге а уоЪге таите".*) съ учредителното съ¬брание и темъ подобни, че като съборятъ сжществу-ващето правителство и като учредятъ ново: кон¬ституционна монархия или даже социалистическа ре¬публика, те мислятъ че съ всичко това ще достиг-натъ тази цель, която се извършва съ революцията.
Но историята не се повтаря. Насилническата революция е отживеда времето си. Всичко, което тя е могла да даде на хората, вече имъ го е дала и заедно съ това показала е, що тя не може да достигне. Революцията, която еега се почва въ Ру¬сия средъ единъ съвършено особенъ по склада си стомилионенъ народъ и не въ 1793 година, а въ 1905, никакъ не може да има техъ цели и да се оежществи съ сжщите средства, както революциите станали преди 60, 80 и 100 години средъ съвър¬шено съ други духовенъ складъ германски и роман¬ски народи.
На руския стомилионенъ земледелчески народъ, въ който собствено се и заключава целия народъ, е пужна не дума и не даряванието на некакви сво¬боди, — исчислението на които най-ясно показва отежтетвието на простата и истинска свобода, — не заменяванието на една насилническа власть съ друга, а нужна му е сжщинска, пълна свобода отъ всекаква насилническа власть.
Значението на революцията, която се почва въ
*) „Идете кажете на вашия господарь а пр." — думи на Мирабо къмъ кралския комисарь въ френската революция. (Пр.)
26
Русия и която предстои на целия светъ, се състои не-въ установяванието на подоходни или други данъци, не въ отдвлявието църквата отъ държавата, или въ завладеванието отъ държавата на общественнигБ учреждения, не въ организацията на изборите и мнимото участие на народа въ властьта, не въ учре-дяванието на най-демократическата республика, па била тя даже и социалистическа съ всеобщо гласо-подавание, а — въ действителната свобода.
Не лъжовната, а действителната свобода се до¬стига не съ барикади, не съ убийства, не съ каквото и да било ново, чрйзъ насилие въведено учреждение, а само съ прекратяванието да се иокоряватъ хората на каквито и да било човешки власти.
IV
Основната причина на предстоящия пръвратъ.
Основната причина на предстоящия пръвратъ, както и на всички бивши и бжджщи революции, е религиозна.
Подъ думата религия обикновепно е прието да се разбиратъ или нЗшои мистически опръдъмения на невидимия миръ, или известни обряди, култъ, който да подържа, утешава и възбужда хората въ живота имъ, или обяснение на происхождението на света, или нравствени, санкционирани съ божествено пове¬ление, правила за живота; но истинската религия е преди всичко откривание на този най-високъ, общъ
27
на всичките хора законъ, който да имъ дава въ дадено време най-големото благо.
Още преди християското учение, всредъ раз¬ните народи е билъ ивразенъ и провъзгласенъ най-високиятъ, общъ за целото човечество, религи-озенъ законъ, състоящъ се въ туй, че хората за¬ради своето благо требва да живеятъ не всеки за себе си, а всеки за блягото па всички, за взаим¬ното служение (будизмътъ, Исайя, Еонфуций, Лаотзе стоиците). Законътъ билъ провъзгласенъ и тези хо¬ра, които еж го знаяли, не могли ех да не видятъ всичката негова истинность и благотворность. Но установилия се животъ, основанъ не на взаимно слу¬жение, но на насилието, до такава степень проник-налъ въ всичките учреждения и нрави, че, като признавали благотворностьта на закона за взаимното служение, хората продължавали да живеятъ по за¬коните па насилието, които те оправдавали съ не-обходимостьта отъ заплашвание и наказание. Темъ се струвало, че безъ заплашвание и връщание на злото съ зло обществения животъ е невъзможенъ. Едни хора взели на себе си обязаностьта да при-лагатъ законите т. е. насилието заради установява¬нието на благоустройството и исправлението на хо¬рата, и те зановедали, а другите се покорявали. Но тези, които заповедвали, неизбежно се развращавали отъ тази власть, съ която се ползували. А тъй като сами били развратени, те, вместо да поправятъ хо¬рата, предавали имъ своя развратъ. А тези пъкъ, които се покорявали, развращавали се съ участието си въ насилията на властьта, съ подражанието си на властителите и съ рабската си покорность. Пре¬ди хиляда и деветстотинъ години появило се хри- 28
стиянството. Християнството съ нова сила потвър¬дило закона за взаимното служение и свърхъ това разяснило причинят*, поради които този законъ не се испълнявалъ.
Християнското учение съ необикновенна ясность доказало, че причината на това е било лъжливото представление за законностьта и необходимостьта на насилието като наказание (възмездие). И като раз¬яснило отъ разни страни незаконностьта и зловред-ностьта на наказанието, то показало, че главното бъдствие на хората произлиза отъ насилията, които, подъ пръмдогъ на наказание, се извършватъ отъ едни хора надъ други. Християнското учение по¬казало не само несправедчивостьта, но и зловред-ностьта на наказанието, показало, че единственното средство за да се избавятъ хората отъ насилието е, щото покорно и безъ борба да го прънасятъ.
„Чули сте, че е речено на древните: око за око, зжбъ за зжбъ. А пъкъ азъ ви казвамъ: не се противяй на злия, но който те удари но д-вената страна, обърни му и другата, и който поиска да се сжди съ тебе и да ти вземе ризата, дай му и връх¬ната си дреха; и който те принуди да идешъ съ него единъ миль, иди съ него два. Който проси отъ тебе, дай му, и който ище да заеме отъ тебе, недМ се отвръща отъ него".
Това учение указвало на туй, че ако сждия върху туй, че въ какви случаи е допустимо наси¬лието, ще бжце человвкъ, който върше насилия, то не ще има край насилието, и за да нЗша насилия, требва, щото никой подъ никакъвъ щгьдлогъ да не употргьблява насилие, особенно пъкъ подъ най-упо-шргьбителиия пргьдлои за наказание {възмездие).
29
Това учение потвърждавало тази проста, отъ само себе си ясна истина, че злото не може да се унищожи съ зло, че единственното средство за на¬малението на злото отъ насилието е въздържанието
отъ насилие.
Това учение е било ясно изразено и устано¬вено. Но лъжливото понятие за снраведливостьта на наказанието, като необходимо условие за живота на хората, такива дълбоки корени пустнало и толкова много хора не знаяли християнското учение или го знаяли само въ извратения му видъ, че хората, които въсприели Христовия законъ, продължавали да живеятъ по закона на насилието. Ржководители-гв на хората отъ християнския свгЬтъ мислили, че може да се приеме учението за взаимното служение безъ учението за непротивянието, което съставлява ключътъ (по отношение на сводъ) на цъчюто учение за живота на хората помежду имъ. А да се приеме законътъ за взаимното служение, безъ да се приеме заповъмьта за непротивянието, е било все едно, както да се направи единъ сводъ и да не се укрепи тамъ, гдвто се свлича.
Христиенигв, въображавайки си, че безъ да лриематъ заповъмьта за непротивянието, гв могатъ да си устрсятъ живота пб-добръ1 отъ язическия. продължавали да вършатъ не само туй, което еж. вършили нехриетиянскигв народи, но и още по-лоши работи, и все пб много се отдалечавали отъ християнския животъ. Сжщностьта на християнство¬то, вследствие на непълното му въсприемание, все повече и повече се скривала, и християнските на¬роди дошли най поел* до това положение, въ което ее сега намиратъ, а именно, до превръщанието на
30
християнските народи въ вражески войски, които отдаватъ всичките си сили на туй, че да се въорж-жаватъ едни противъ други и готови на всека ми¬нута да се раекжсатъ едни други; — и дошли до туй положение, че не само еж се въоръжили едни противъ други, но въоръжили еж и въоржжаватъ противъ себе си и нехристиянскигв народи, които ги ненавиждатъ и въставатъ противъ гвхъ: дошли, главно, до пълното въ живота отрицание не само на християнството, но и на какъвто и да билъ виешъ законъ.
Изопачаванието на висшия законъ за взаимно¬то служение и на запов^дьта за непротивянието, дадена отъ християнството за да може да се оеж-ществи този законъ, — въ това е основната рели¬гиозна причина на предстоящия прйвратъ.
У
Последствията отъ невшриеманието запо-въдьта за непротивянието.
ОсвЪпъ гдъто хриегиянското учение е показ¬вало, че отмъщението и отплащанието на злото съ зло е неизносно и неразумно, защото увзличава злото, — то е показвало още и туй, че непротивя¬нието на злото съ насилие, прйнасянието на вевко насилие безт борба чр"Бзъ насилие е единственното средство за постиганието на истинската свобода, която е свойствена на човека. Учението показвало
31
че щомъ като чов^къ стжпи въ борба съ насилие¬то, съ туй самото той се лишава отъ свободата, защото, като допусне за себе си насилието противъ другите, съ туй самото той допуща насилието и противъ себе си, и затова могълъ е да бжде поко-ренъ отъ туй насилие, съ което се е борилъ; и ако даже да е оставалъ победитель, то, като стжпва въ областьта на външната борба, вевкога е изложенъ на опастностьта да бжде за въ бжджще покоренъ отъ по-силния.
Това учение показвало, че евободенъ може да бжде само човйкъ, който си поставя за цъмь испъл-нението на висшия, общъ на цялото човечество за¬конъ, за който не може да има препятствия. Уче¬нието показвало, че единственното средство както за намалението насилието въ света, така и за дости-ганието на пълната свобода, е само: покорното, безъ борба, пренасяние на каквото и да било на¬силие.
Християнското учение провъзгласявало закона за пълната свобода на човека, но при необходимо¬то условие да се подчинява на висшия законъ въ целото му значение.
„И не бойте се отъ онези, които убиватъ те-лото, а душата не могатъ да убиятъ; а бойте се повече отъ оногозъ, който може и душата и теяото да погуби въ геената". (Матей, X, 28).
Тези, които приели това учение въ целото му значение, като се покорявали на висшия законъ, били свободни отъ всеко друго покорство. Те кротко пренасяли насилието отъ хората, но не се покоря¬вали на хората въ делата, които били несъгласни съ висшия законъ.
32
II така постжпвали първите християни, когато били малцина всредъ язическите народи.
Те се отказвали ла се покоряватъ на прави¬телствата, неиспълнявали далата му, несъгласни съ висшия законъ, когото гв наричали законъ Божий, били еж тъ1 гонени и наказвани за това, но не се покорявали на хората и били свободни. Когато пъкъ пб-после ЦЕЛИ народи, които живели въ установено и подържано отъ насилието държавно устройство, били еж иоср^дствомъ външните обряди на кръщението признати за хри¬стияни, тогава отношението на християните къмъ властьта съвевмъ се изменило. Правителствата, съ помошьта на покорното имъ духовенство внушавали на подданицигв си, че насилията и убийствата мо-гатъ да бждатъ извършвани, когато се употребя-ватъ за справедливо наказание и за защита на по¬тиснатите и слабите. ОсвФнъ това, като заставяли хората да се кълнатъ на властите, т. е. да се за-кълянватъ пр"Бдъ Бога, че безропотно ще изпълня-ватъ всичко, което властьта имъ шгвдпише, прави¬телствата съ това довели нодданицигв си до туй, че хората, които считали себе си християни, при¬станали да считатъ за запратени насилията и убий¬ствата. Като вършили пъкъ насилия и убийства, те естествено еж. се подчинявали и на ония насилия, които еж се извършвали надъ гвхъ самите. И ста¬нало туй, че хората християни, вместо свободата провъзгласена отъ Христа, вместо, както е било по-преди, да считатъ за свой дългъ да пр-внасятъ вевко насилие, но да се не покоряватъ никому ос-вът на Бога и да бждатъ свободни, почнали да разбиратъ обязаностигв си съвевмъ обратно: поч¬нали да считатъ за позорно да пр-внасятъ насилието
33
безъ борба (честь), и да считатъ за най-свещенъ свой дългъ да се покоряватъ на правителствените власти, и по такъвъ начинъ станали роби. Възпи¬тани въ гвзи предания, гв не само че не се сра¬мували отъ робството си, но горд-вяли еж се съ мо¬гъществото на правителствата си, както вевкога ро¬бите се гордЗштъ съ величието на СВОИТЕ господари. Въ последно пъкъ време изъ това извратено християнство израстна още една нова измама, която закрепи християнските народи въ техното пороб¬ване. Тази измама се състои въ туй, че посред-ствомъ едпо сложно устройство на избори и пред¬ставители въ правителствените учреждения, на хо¬рата отъ известенъ народъ се внушава, че като из-биратъ този, който по-нататъкъ заедно съ други щ^ избира тогозъ или оногозъ изъ десетина неизвестни нему кандидати, или като избиратъ направо свои представители, те ставатъ участници на правител¬ствената власть, и следователно, като се покоря¬ватъ на правителството, те се покоряватъ сами на себе си, и затова еж единъ видъ свободни. Тази из¬мама изглежда че требва да е ясна и теоретически и практически, тъй като и при най-демократичес-кото устройство и при всеобщото гласоподаване, на-родътъ не може да изрази волята си. Не може да я изрази иърво, защото такава обща воля на единъ целъ многомилионенъ народъ нема и не може да има, а второ, защото ако и да би имало такава обща воля на целия народъ, то болшинството гла¬сове никога не може да я изрази. Тази измама е вредителна съ туй, че избраните хора, които уча-ствуватъ въ управлението и съставляватъ закони, ржководятъ се повечето отъ единствената цель, щото
з 34
ср*Ьдъ борбата на партиите да удържатъ своето зна¬чение и власть. Безъ да говоря повече за развра-щението на народа, което тази измама произвежда съ всвкакъвъ видъ лжжи, опляняване и подкупи, — тави измама е особено вредителна съ туй самодо¬волно робство, въ което тя докарва хората, които й подпаднатъ. Хората, лоднадцали на таза измама, въображавайки си, че като се нокоряватъ на пра¬вителството, ГБ се нокоряватъ сами на себе си, вече никога не се и решаватъ да не изпълнятъ постанов¬ленията на човешките власти, макаръ тт- да бждатъ противни не само на личните имъ вкусове, изгоди, желания, но и на висшия законъ и на твхната съ-въсть. А между това действията и разпорежданията на правителствата на такива мнимо самоуправляващи се народи, еж обусловени съ сложиата партийна борба и интриги, съ борби за честолюбие и кори-столюбие и сжщо така малко зависятъ оть волята и желанието на целия народъ, както и дМствията II разпорежданията на най деспотическитъ правител¬ства. Тъзи хора еж подобни на затворените въ тюр-мит"Б, които си въображаватъ, че еж свободни, ако иматъ правото да си подадатъ гласа при избора на тюремнигв надзиратели, които се разпоръждатъ съ вътрешното домакинство на тюрмата.
Членътъ и на най деспотическия дахомейски на¬родъ може да бжде напълно свободенъ, макаръ и да може да бжде подхвърленъ па жестоките насилия на властьта, която не той е установявалъ; членътъ пъкъ на една конституционна държава е вевкога робъ, защото, като си въобразява, че е учаетвувалъ или може да участвува въ своето правителство, той признава законностьта на вевко насилие, което се
35
извършва надъ него, покорява се на вевко распо-реждание на властьта, тъй че хората отъ консти¬туционните държави, като си въобразяватъ, че еж свободни, именно вследствие на това си въобразя¬ва ние, изгубватъ даже и понятието върху туй, че въ що се състои истинската свобода. Такива хора, въобразявайки си, че се освобождаватъ, все повече и повече се отдаватъ въ все по-големо робство иодъ своите правителства. Нищо така ясно не по¬казва това все по-големо и ио-големо поробвани е на народите, както распространението и успехътъ на социалистическите теории, т. е. стремлението кьмъ все потолемо и по-големо норобвание.
Макаръ русите и да се намиратъ въ това то-ношение въ но износни условия, тъй като те до сега никога не еж участвували въ властьта и не еж се развращавали отъ това участие, но и русите, както и другите народи, еж се подхвърляли на всичките измами за възвеличаванието на властьта, за клетвата, престижа на държавното величие, оте¬чеството, и сжщо така считатъ за своя обязаность да се покоряватъ въ всичко на правителството. Въ последне пъкъ време лекомислените хора на рус¬кото общество се стараятъ да докаратъ руския на¬родъ и до туй конституционно робство, въ което се намиратъ европейските народи.
Тъй че главното последствие отъ невъсприе-манието заиоведьта за непротивянието е било, ос-ввнъ бедствията отъ всеобщото въоржжавание и войни, но още и все пд-големото лишавание отъ свобода на хората, които изповедватъ изопачения ■законъ на Христа.
36
VI
Първата външна причина наТпрЪдстоящин
прЪвратъ.
Изопачаването на Христовото учение чрезъ неприпнаването заповедьта за непротивянето е до¬вело христиенските народи до взаимна вражда и произтичащите изъ нея бедствия и до вее по-усилва¬щото се робство, и хората отъ християнския св'втъ почватъ да чувствуватъ тяжестьта на това робство. Въ това лежи основната, общата причина на пред¬стоящия превратъ. Частните пъкъ временни при» чип и, които направиха, щото този превратъ да почне именно сега, се заключаватъ, първо, въ лъс-ванлето чрезъ японската война на безумието на все растящия милитаризмъ на народите отъ християн¬ския светъ, и второ, въ все пб-увеличаващата се сиромашия и недоволство па работния народъ и произходящите отъ това лишения на този народ, отъ законното му и естественно право да се ползууч отъ земята.
Тези две причини ех общи на всичките хрн стиянски народи, но по особенните исторически условия на живота на руския народъ, те по-ре' по-живо отколкото въ другите народи, се чувству¬ватъ отъ руския народъ, и именно сега. Бедствен -постьта на положението му, произтичаща изъ повп-новението на правителството, стана особенно ясна па руския народъ, мисля азъ, не толкова норади тази ужасна, глупава война, въ която той бе въ-влеченъ отъ правителството си} но защото руски;:
37
народъ всекога иначе се е отнасялъ къмъ властьта, не както европейските народи. Рускиятъ народъ ни¬кога не се е борияъ съ властьта, и главно, никога не е участвувалъ въ нея, не се е раввращавалъ съ участието си въ нея.
Рускиятъ народъ всекога е гледалъ на властьта н^ като на благо, къмъ което е свойственно на всеки човекъ да се стреми, както гледатъ на вла¬стьта болшинството европейски народи (и както, за жалость, .гледатъ вече некои развалени хора отъ руския народъ), но всекога е гледалъ на властьта като на зло, отъ което човекъ требва да страни. Затова именно болшинството хората отъ руския на¬родъ всекога е предпочитало да носи вс/вкакви те-неени бедствия, които произтичатъ отъ насилието, отколкото да носи духовната отговорность за уча¬стието сп въ него. Тъй че рускиятъ народъ въ своето болшинство се е подчинявалъ и подчинява на властьта не защото не може да я събори, както на това искатъ да го научатъ революционерите, и не взема въ нея участие не защото не може да достигне това участие, на което искатъ да го на¬учатъ либералите, а защото всекога въ своето бол¬шинство той е предпочиталъ и предпочита да се подчинява, отколкото да насилва и да се бори съ насилието или да участвува въ него. Заради това се и установило и държало въ Русия взекога де-спчтическото управление, т. е. простото насилие на силния и желающия да се бори надъ слабия или ннжелающия да се бори.
Легендата за повикванието на варягите, съста¬вена очевидно следъ като варягите вече завоювали славяните, тази легенда напълно изразява отноше-
38
нието на руските хора къмъ властьта още преди ноявяванието на християнството. „Ний сами по¬искаме да участвуваме въ греховете на властьта. Ако вий не считате това за грехъ, елате и влаетву-вайте". Съ това отношение къмъ влаетьТа се обя¬снява тази покорность на русите подъ най жестоките-и безумни, често даже не руски самодържци, начи-ная отъ Йоана IV и до Николая II.
Така въ старо време е гледалъ руския народъ на властьта и на своите кьмъ нея отношения. Тъй вь своето болшинство гледа той на нея и сега. На¬истина, надъ руския народъ еж извършвани, както и въ другите държави, сжщигв измами на внуше¬нието, чрйзъ които християнските хора еж били заставяни неусетно не само да се подчиняватъ, но и да се покоряватъ на властьта въ д/влата, против¬ни на християнството. Но гвзи измами обхванали само връхните, развалените слоеве на народа, а болшинството удържали този взглядъ спрямо власть¬та, при който човвкъ счита за по-добре да прина¬ся страданията на насилието, отколкото да участву¬ва въ него.
Причината за таковато отношение на руския народъ къмъ властьта се заключава, мисля азъ, въ туй, че въ руския народъ, повече отколкото въ дру¬гите народи, се е задържало истинското християн¬ство като учение за братството, равенството, сми¬рението и любовьта, туй християнство, което нрави строга разлика между подчипяванието на насилието и покоряванието (поввновението) му. Истинскиятъ христиенинъ може да се подчинява, даже не може дя се не подчинява безъ борба на вевко насилие,
39
но не може да му се покорява *), т. е. да признава че е законно. Както и да еж се етараяли и стара-ятъ правителствата въобще и особенно руското дч замъчштъ това истинско християнско отношение къмъ властьта съ православно-държавното учение, то хри-стиянскиятъ духъ и разликата между подчинявание-то и покоряванието подъ властьта продължава да живее въ руския работенъ народъ, въ неговото огромно болшинство.
Несъгласието на правителственното насилг.е съ християнството никога не е преставало да се чув¬ствува отъ болшинството руски хора. Особено пъкъ силно и определено се чувствувало това противоре¬чие отъ най чувствителните християни, отъ тъп наречените сектанти, които не принадлежатъ къмъ изкаченото православно учение. Тези, съ разни наименования християни, не признавали законностьта на нравителствепната власть. Болшинството отъ страхъ се е покорявало на признаваните отъ него на незаконни изисквания на правителството, нвкои пъкъ, ибмалката часть, съ разни хитрости еж зао¬бикаляли тези изисквания или еж ги избягвали. Когато пъкъ съ въвеждапието на общата воинска повиность държавното насилие като че ли предиз¬викваше всичките истински християни, изисквайки отъ всеки човекъ да бжде готовъ да убива, тогава много православни руски хора почнаха да разбиратъ несъгласието на християнството съ властьта. Хри¬стияните пъкъ, не православните, а тези отъ раз¬личните вероизповедания, почнаха направо да се отказватъ отъ военщината. И макаръ такива откази
*) На руски аовтовагъся. (Преводачъгь).
40
и да имаше малко (едва ли единъ на хиляда ново¬бранци), значението имъ бе гчьтвмо съ туй, че гвзи откази, които възбуждаха жестоки наказания и гонения отъ страна на правителството, отваряха очите не само вече на сектантигв, а на всички руси върху нехристяянскигв изисквания на прави¬телството, и огромното болшинство хора, които пръ1-ди не мислеха за противоречието между божия и човешки законъ, видеха това противоречие. И ср'вдъ болшинството на руския народъ се почна тази неви¬дима, тиха и неподлежаща на измКфвание работа за освобождение на съзнанието.
Такова бъчпе положението на руския народъ, когато възникна жестоката, безъ никакви оправда¬ния японска война. И ето тази война, при разви¬лата се грамотность, при всеобщото недоволство, и главно, при необходимостьта да се призоватъ за първи пжть стотина хиляди съ напреднала вече възрасть хора (запасни) разсеяни по цялата Русия и откъснати отъ семейството имъ п отъ разумния трудъ и то за едно явао безумно и жестоко дело- — тави война бе този тласъкъ, който превърна неви¬димата, глуха, вътрешна работа въ явно съзнавание незаконностьта и греховностьта на правителството. II това съзнание се изрази и се изразява сега въ най разнообразни и значителни явления: въ от-казванието на запасните да постяпятъ въ войската, ьъ иобегванията изъ войската, въ отказите да стре -лятъ и да се биятъ, особенно въ отказите да стре-лятъ въ своите при усмиряванпето на възмущения¬та, и, главно, въ все по честите откази отъ клетва и военна служба. Предъ днешните руси, предъ ог¬ромното имъ болшинство, възникна въ делото си
41
велико значение въпроса, требва ли предъ Бога, предъ съвестьта си да се покорява човекъ на пра¬вителството, което изисква отъ него дела противни на християнския законъ.
Въ този въпросъ, възникналъ въ руския народъ, лежи една отъ причините на предстоящия, а може би и наченалия се вече всемиренъ превратъ.
VII
Втората външна причина на пръдстоящия пръвратъ.
Втората външна причина на предстоящия пре¬вратъ е въ туй, че работния народъ е лишенъ отъ естественото си законно право да се ползува отъ земята, и че това лишение е довело християнските народи до бедствието на работния народъ, което се все повече увеличава, и до тази все усилваща се негова озлобеность противъ съсловията, които се пол-зуватъ отъ трудовете му. Тази причина особено живо со чувствува въ Русия, защото само въ Русия болшинството работния народъ живее още земле-делчески животъ, п русите само сега, поради уве¬личението на населението и недостатъка отъ земя. сл; поставени въ необходимостьта или да оставятъ Тови знмледелчески животъ, на който еж привик¬нали, и при който само считатъ че може да се осъ¬ществи християнското общежитие, или да преста-натъ да се покоряв 1ть на правителството, което за-
42
държа за частните владелци отнетата отъ народа земя.
Обикновено мислятъ, че най-жестокото робство е личното робство, когато единъ чов"Бкъ може да извърши надъ другиго всичко, което поиска: да го пстезава, да го осакатява или убива, и че туй, което ний даже не наричаме робство: лишаването човека отъ възможностьта да се ползува отъ земята, — е само единъ видъ не твърд* справедливо економи-ческо учреждение.
Но това мнение е съвършено несправедливо.
Туй, което Иосифъ е вършилъ съ египтяните^ което еж вършили всички завоеватели надъ завою¬ваните народи, което и сега вършатъ хора надъ хора, като ги лишаватъ отъ възможностьта да се ползуватъ отъ землта, — е най-ужасното и жестоко поробване. Личниятъ робъ е робъ на едного, човь-кътъ пъкъ, който е лишенъ отъ правото да се пол¬зува отъ земята, е робъ на всички. Но не въ това е главното бедствие на земелння робъ. Колкото и жестокъ да е билъ ступанинътъ на личния робъ, той, пръчгъ видъ на ползата си и за да се не лиши отъ роба ся, не го е принуждавалъ да работи по¬стоянно, не го е м&чилъ, не го е морилъ съ гладъ: лишениятъ пъкъ отъ земя робъ вевкога е прину-денъ да работи свръхъ силите си. да се м&чи, да гладува и никога ни минута не може да бжде на¬пълно осигуренъ, т. е свободенъ отъ цроизнола на хората и главно отъ произвола на ЛОШИТЕ И кори-< голюбиви хора. Но и въ това не е още главното нещастие на земелния робъ. Словното негово неща¬стие е въ туй, че той не може да живее нравственъ животъ. Еато не живее съ земледвлчески трудъ.

като се не бори съ природата, той требва неиз¬бежно да се бори съ хората: съ сила или съ хит-рость да се старае да взема отъ т-вхъ туй, което т"Б ех придобили отъ земята и отъ трудовете на
другите хора.
Земелното робство не е една отъ останалите форми на робството, както мислятъ даже и тези, които признаватъ лишението на хората отъ земя за робство, но то е коренното, основно робство, изъ което израства и е израетнало всеко едно робство, и което е много по-мжчително отъ личното робство. Яйчното робство е само единъ отъ частните случаи за злоупотребление съ земелното робство, тъй че освобождението на хората отъ личното робство безъ освобождението имъ отъ земелното робство е не освобождение, а само прекратяване на едно отъ злоупотребленията съ робството, и въ много случаи е една измама, която само на време скрива отъ ро¬бите положението имъ, ' тъй както това беше въ Русия при освобождението на крепостните съ малко
количество земя.
Рускиятъ народъ разбиралъ това всекога.като при крепостното право говорелъ: „ний сме ваши, а земята е наша", и при освобождението целия на¬родъ постоянно е искалъ и очаквалъ освобождени¬ето на земята. Народа го залъгаха, като му дадоха малко земя при освобождението отъ крепостничеството и топ за време затихна, но при увеличилото се на¬селение цри ежщата земя, въпросътъ възникна за него отново и то въ най-ясна и определена ф« рма. Докле народътъ билъ крепостенъ, той се пол-зувалъ отъ земята въ тази мерка, която му е била необходима за съществуванието. За разпределението
44
пъкъ на увеличилото се население сь грижило пра¬вителството и НОЛГБЩИЦНГБ, и народа не виждалъ основната несправедливость на завладеваиието зе¬мите отъ частни лица. Но щомъ като бе снето крепостното право, унищожи се грижата на пра¬вителството и на ПОМ-БЩИЦИГБ за економическото и земледелческо благосъстояние, или ио-скоро възможность за съществувание на народа. Коли¬чеството на земята, което селенигв можеха да владеятъ, бе веднажъ за винаги определено безъ възможность да се увеличи, а населението се уве¬личаваше, и народътъ все по ясно види, че не може така да се живее. И той чакаше, щото правител¬ството да отмени законите, които го лишаваха отъ земя. Чака той 10, 20, 30, 40 години, а земята все повече и повече я завладяваха частните вла¬делци, и на народа предстоеше да избере: или да гладува и да се не размножава, или съвсвмъ да зареже селския животъ и да образува поколения отъ копачи, тъкачи, железари и пр. Измина се поло-винъ векъ, положението му все се влошаваше и влошаваше и най после дойде до туй, че почна да се разрушава този строй на живота, който той счита необходимъ за християнския животъ; и правител¬ството освенъ че не му дава земя, но като я дава на слугите си и като я задържа за техъ, внушава на народа, щото да се не надее на освобождение на земята, и устроява му промишленъ животъ по европейски образецъ, съ фабрични инспектори, жи¬вотъ, който той счита за лошъ и греховенъ.
Лишението на народа отъ законното му право на земята е главната причина за бедственото поло¬жение на руския народъ. И сжщата причина лежи
45
въ основата на бедственностьта и недоволството отъ положението си на европейския и американски рабо-тенъ народъ. Разликата е само въ туй, че отнемание-то земята на европейските народи чрЯзъ признаването законностьта на частната землена собетвеность се е извършило тъй отдавна, толкова нови отношения легнаха връзъ тази несправедливость, че хората отъ-Европа и Америка не виждатъ истинската причина на положението си и я търсятъ навсекжде: въ от-сжтствието на пазари, въ тарифите, въ неправилната данъчна система, въ капитализма, въ всичко, само ни въ отнеманвето отъ народа правата му на земята. На русите пъкъ отдавна е ясна основната не¬справедливость, която още не е напълно извършена
надъ 'гЯхъ.
Русите, като живеятъ на земята, виждатъ ясно туй, което искатъ да правятъ съ техъ и не могатъ да се примирятъ съ това.
Безсмислените и гибелни въоръжения и войни и лишението на народа отъ общото право на зе¬мята, такива еж, сиоредъ менъ, причините на пред¬стоящия на целото християнско човечество пре-вратъ. А този иревратъ се почва но негде дру¬гаде, а именно въ Русия, защото нигде така кактм въ руския народъ не се е задържало въ такава сила християнското мировъзрение, и нигде, както въ Русия, не се е още запазило земледелческото състояние на по големата часть отъ народа.
46
VIII
Какво ще бяде положението на хората, които се откажатъ да се покорявать?
Рускнятъ народъ, благодарение на особеннигЬ си свойства и условия на живота, е довеценъ по-рано отъ другите народи отъ християнския СВ*БТЪ до съзнанието бедственностьта, която произлиза отъ покоряванието па насилническата, държавна власть. II въ това съзнание и стремление да се освободи отъ насилието на властьта се заключава, спор-вдъ менъ, САЩностьта на този превратъ, който пред¬стои не само на руския народъ, но и на всичките народи отъ християнския светъ.
На хората, които живеятъ въ държави, осно¬вани на насилието, струва имъ се, че унищожението властьта на правителствата, неизбежно ще повлече следъ себе си най-големи бедствия.
Но твърдението, че тави степень на безопаст-ностьта и благата, отъ които се ползуватъ хората, се обезпечаватъ отъ правителственната власть, е еъ-вършенно произволно. Ний познаваме ония бедствия и блага, ако САщеетвуватъ, и отъ които се ползу¬ватъ хората, които живеятъ въ държавното устрой¬ство, ио не знаемъ туй положение, въ което биха * се намирали хората следъ премахванието на дър¬жавата. Ако ли пъкъ вземемъ въ съображение жи¬вота на тези малки общини, които случайно ех жи¬вели и живеятъ вънъ отъ големите държави, то такива общини, ползувайки се. отъ всичките блага на общественното устройство и свободни отъ дър-
47
жавното насилие, не испитватъ и една стотна отъ тези бедствия, които испитватъ хората, що се но-коряватъ на държавната власть.
За туй че невъзможно е да се живее безъ дър¬жавно устройство въ сжщноеть говорятъ главно тези самите хора отъ управляващите класове, за които е износно това държавно устройство. Но попитайте ония хора, които носятъ само тяжестите на държав¬ната власть, попитайте земледелците, стотвхъ ми¬лиона селени въ Русия, — те чувствуватъ само те-жестьта й, и не само че се не считатъ за осигурени отъ държавната власть, но съвършено се и яе ну-ждаятъ отъ нея.
.Дзъ много ПАТИ, въ много свои книги се ста-раяхъ да покажа, че туй, съ което плашатъ. хо¬рата, — туй, че безъ правителствена власть щели да възтържествувате лошите хора, а по-добрите ще бждатъ угнетявани, — че именно туй самото отдавна се е извършило и извършва въ всичките държави, тъй като навсекжде властьта се намира въ р&цете на по-лошите хора, което и не може да бжде иначе, защото само по-лошите хора могатъ да вършатъ всичките ония хитрости, подлости и жестокости, които еж нужни за участвуването въ властьта; много ПАТИ се старахъ азъ да покажа, че всичките главни бедствия, отъ които страдатъ хората, както натруп¬ването огромни богатства у едни хора и сиромаши¬ята на болшинството, завладеването земята отъ тези, които не я работятъ, непрестанните въорАжения и войни и развратяването на хората — произлизатъ само отъ туй, че се признава законностьта на пра¬вителственото насилие; старахъ се да покажа, че за да се отговори на въпроса: по-лошо ли или по-
48
добро ще бжде положението на хората безъ прави¬телства, требва първо да се ръчни въпроса, отъ кого се състои правителството ? По лоши ли отъ средния уровенъ на хората, или по-добри еж тези, които съставляватъ правителството? Ако гвзи хора еж по-добри отъ средния уровенъ, то правител¬ството ще бжде благотворно, ако ли по-лоши, то-зловр"Бдно. А туй, че гвзи хора, — Иоановци IV*, Хевриховци VIII, Маратовци, Наполеоновци, Арак-чеевци, Метерниховци, Талейрановци и Николаевци, еж по-лоши отъ общия уровенъ, го показва исто¬рията.
Въ вевко общество вевкога се намирагъ хора властолюбиви, безсъвестни, жестоки и готови за своя изгода да извършватъ вевкакъвъ видъ насилия, гра¬бежи, убийства и пр., и въ едно общество безъ правителство гвзи хора ще бждатъ разбойници, спи¬рани въ постелките си отчасти отъ борбата съ ос¬кърбените отъ т^хъ хора (саморасправа, линчува-ние), отчасти и главно отъ общественото мнение, което е най-силното орждие за въздействие но хо¬рата. Въ обществото пъкъ, което се управлява отъ една насилническа власть, т4зи самите хора ще за-взематъ властьта и ще се ползуватъ отъ нея, безъ да бждатъ не само спирани отъ общественото мне¬ние, а напротивъ, подържани, възхвалявани и въз величавани отъ подкупеното и изкуствено възбудено обществено мнение.
Казватъ: какъ могатъ хората да жив^ятъ безъ правителства т. е. насилия. Требва напротивъ да се каже: какъ могатъ хора, разумни ежщества, да живеятъ, като признаватъ за вътрешна свръзга ни живота си насилието, а не разумното съгласие.
[49 Едно отъ двътв: разумни или неразумни сж-щества еж хората? Ако те не еж разумни сжще-ства, то всичкото между ТБХЪ може и требва да се решава съ насилие, и н^ма причина, щото едните да иматъ, а другите да яематъ право да насилватъ. Ако ли пъкъ хората еж разумни ежщества, то от¬ношенията имъ требва да бждатъ основани не на насилието, а на разума.
Изглежда, че този доводъ би требвало да бжде убедителенъ за хората, които признаватъ себе си за разумни ежщества. Но хората, които защищаватъ държавната власть, не мислятъ за човека, за него¬вите свойства, за разумната му прироца, а говорятъ за известно съединение отъ хора, на което прида-ватъ нъчкакво си свърхестествено, миетическо зна¬чение.
Какво ще стане съ Русия, Франция, Британия, Германия, говорятъ л"Б, ако хората пр-ветанатъ да се покоряватъ на правителствата?
Какво ще стане еъ Русия ли? — Русия? Що е това Русия ? Гдъ\е нейното (начало, где е краятъ й? Полша ли? Оетзейския ли край? Кавказъ съ СВОИТЕ народи ли? Казанските ли татари? Ферган-еката ли область, или Амуръ? Всичко това не само че не е Русия, но всичко това еж чужди народи, които желаятъ да се освободятъ отъ това съедине¬ние, което се нарича Русия. Туй, че тия народи се счи-татъ за часть отъ Русия, е едно случайно, вре¬менно явление, което е обусловено въ миналото съ ц-влъ редъ исторически събития, преимуществено съ насилия, несправедливости и жестокости; сега пъкъ това съединение се крепи само на властьта, която се разпространява надъ гвзи народи.
4
50
Ний помнимъ, че Ница бвше на Италия и из веднажъ стана француека, Елзаеъ бЗлне на Франция и стана прусска, Приморската область бъчпе на Китай и стана руска, Сахалинъ б^ше на Русия и стана японски. Днесъ властьта на Австрия се распростира надъ Унгария, Бохемия, Галиция, а властьта на англий¬ското правителство — надъ Ирландия, Канада, Ав¬стралия, Египетъ и мн. други; руското правителство надъ Полша, Грузия и т. н. Но утр* тази власть може да се прекрати. Единственната сила, която свързва въ едно всичките гвзи Русии, Австрии, Британии, Франций, е властьта. Властьта пъкъ е произведение на хора, които противно на разумната си природа и на закона за свободата, откритъ отъ Христа, се покоряватъ на хората, които извскватъ отъ ГБХЪ да вършатъ лоши, насилнически д^ла. Стига само щото хората да съзнаятъ свойственната пмъ като на разумна сжщества свобода и да пр4-станатъ да вършатъ дъчга, противни на гвхната съв^сть и законъ, и тогава не ще има гвзи искуственни съединения на разни Русии, Британии, Германий, Франций, които изглеждатъ така величественни, — пе ще има значи, туй самото, въ името на което хората жертвуватъ не само живота си, но и свой¬ственната нмъ като на разумни еж шества свобода.
Стига само да пр-встанатъ хората да се поко¬ряватъ на властит-в заради ония нигдъ1, освъчгь въ въображението имъ, сжществующи кумири на велика Русия, Франция, Британия, или Съединенигв Щати, н отъ само себе си ще исчезнатъ тия ужасни ку¬мири, които сега погубватъ гвлесното и душевно благо на хората.
Прието е да се говори, че образуванието го-
51
Л"Емитв държави отъ малкигв, които постоянно се борятъ помежду си, че това образувание като заме¬нява малкигв разграничения съ една външна, го¬ляма граница, намалило е самата борба и кръвопро¬литието и злото отъ борбата. Но това твърдение е съвсБмъ проивволно, тъй като никой не е пр*втег-лилъ количеството на злото отъ едното и другото положение. И трудно е да се мисли че всичкитв войни въ периода на раздроблението въ Русия, Бур-гундия, Фландрия, Нормандия, въ Франция, еж стру¬вали толкова жертви, колкото ВОЙНИТЕ на Наполео-на, Александра, колкото едва що завършената япон¬ска война.
Единственното оправдание за увеличението на една държава е да се образува една всемирна мо¬нархия, при която да станатъ войнит* невъзможни. Но веичкигв опити да се образува такава монархия, отъ Александра Македонский и Римската империя и до Наполеона, никога пе еж достигали умиротворе-нието, а папротивъ били еж причина на най голе¬ми 6'вдствия за народитр. Тъй че умиротворението на хората никакъ не може да бжде достигнато чр^зъ увеличаванието и усилванието на държавитъ\ То може да се достигне само чр^зъ обратното: чр1взъ унищожението на държавигв съ тяхната насилни¬ческа власть.
Имало е и жестоки и гибелни суеверия, чо¬вешки жертви, изгаряния за магии, войни за ввра, петезания. . . Но ето че хората се освободиха отъ тия суеверия. Суеверието пъкъ за държавата, като НБЩО св^щенно, продължава да властвува надъ хо¬рата, и на това суеверие се принасятъ едва ли не пб-жестоки и гибелни жертви, отколкото на всички
52
предишни суеверия. Схщностьта на туй държавно суеверие е въ това, че хората отъ разни местно¬сти, нрави, и интереси ги увЪряватъ, че гв всички съставляватъ едно ц*Ьло, защото едно и схщо наси¬лие се употреблява надъ всички техъ, и хората верватъ въ това и се горд^ятъ, за гдето принад-лежатъ къмъ туй съединение.
Това суеверие сжществува тъй отдавна и тъй усилено се поддържа, че не само всичките ония хора, които се ползуватъ отъ това суеверие, както кральегБ, министрите, генералите, военните, чинов¬ниците, ех уверени, че съществуването, закрЗнш-ването и увеличаването на тези искуствени единици е добро за ония хора, които ех завладени отъ тези съединения, но и самите тези завладени хора така привикватъ къмъ туй суеверие, че се гордеятъ за гдето принадлежатъ къмъ Русия, Франция или Гер¬мания, макаръ това за нищо да не имъ е нужно и нищо освенъ зло да не имъ донася.
И затова, ако се унищожатъ искуствените съе¬динения на големите държави вследствие на туй. че хората подчинявайки се покорно и безъ борба на всеко насилие, сжщеврвменно ще престанатъ да се покоряватъ на правителствата, то такова унищо¬жение ще докара само това, че между такивато хора ще има но-малко насилие, по-малко страдания, по* малко зло, и че темъ ще бжде по-лесно да живеятъ съгласно съ този виешъ законъ за взаимното служене, който още преди 2500 години е билъ откритъ на хората и иолека-лека все повече прониква въ съзна¬нието на човечеството.
А руския народъ въобще, — както градското, тъй и селското население, — требва, главно, въ та-
53
кова едно важно и решително време, както днеш¬ното, да не живее съ чуждъ опитъ, съ чужди мисли, понятия, слова, съ разни социалъ-демокрации, консти¬туции, експроприации, бюра, делегати, кандидатури, мандати и пр.; а—да мисли съ собствения си умъ, да живее съ собствения си животъ, като изъ своето минало, пзъ своите духовни основи изработва свойствените на това минало и на тези основи свои нови форми на живота.
IX
Коя дЪятелность на хората ще съдействува на предстоящия прьвратъ.
Превратътъ, който предстои сега на човечес-свото, се състои въ освобождението му отъ изма¬мата да се нодчинява на човешка власть И тъй като с&щностьта на този превратъ е съвсемъ дру¬га, отъ схщноетьта на всички по-предишни ре¬волюции въ християнския светъ, то и деятелностьта на хората, които участвуватъ въ този превратъ, не може да не бжде съвсемъ друга, а не като деятел¬ностьта на участниците Въ предишните революции.
Деятелностьта на участниците въ прежните революции се е състояла въ насилственото събаря-ние на властьта и завладеването й. Деятелностьта на участниците въ сегашния нревратъ требва и може да се състои само въ прекратяването на из¬губилото смисъль покорство на каквато и да било насилническа власть, и въ устрояването живота си независимо отъ правителството.
54
Освънъ гдето дЕятелностьта на участниците въ предстоящия превратъ е по-друга, отколкото деятелностьта на участниците въ пръжните пре¬врати, но и главните участници въ този превратъ ся съвсемъ други, и местото, гдето той требва да стане, е друго, и количеството на участниците е друго.
Участниците въ предишните революции ся били препмущественно хора отъ висшите, освобо¬дени отъ физически трудъ професии, и ръководените отъ тези хора градски работници; участниците пъкъ въ предстоящия превратъ требва да бжджтъ и ще бжджтъ главно народните земледелчески масси. Местата, въ които ся се почвали и ставали пре¬дишните революции, еж. били градовете; местото на сегашната революция требва да бжде главно се¬лото. Количеството на участниците въ прежните революции е било десеть, двайсетъ на сто отъ це¬лия народъ, а количеството на участниците въ ре¬волюцията, която сега става въ Русия, требва да бжде 80, 90%.
И затова всичката дъятелность на развълнува¬ните хора въ Русия, които по подражание на Европа се събиратъ въ сшзп, правятъ принудени стачки, демонстрации, бунтове, ИЗМЕСЛЯТЪ нови форми на управлението, — безъ да говоря повече и за ония нещастни, озверели хора, кото вършатъ убийства, като мислятъ съ това да служатъ на наченалия се превратъ, — всичката деятелность на теяи хора не само че не съотвествува на преврата, който има да се извършва, но много по-действително, откол¬кото правителството (тези хора, безъ сами да знаятъ ех най-верни помощници на правителството) спира вървежа му, криво го насочва и му препятствува.
55
Опастностьта, която заплашва сега руския на¬родъ, не е въ туй, че не ще баде съборено съ сила схществующото насилническо правителство и не ще бжде поставено на мъстото му друго, също така насилническо, па било то демократическо или даже социалистическо, а е въ туй, че тази борба съ правителството ще въвлече народа въ насилни¬ческа деятелность.
Опастностьта е тая, че рускпя народъ, който поради особеното си положение е призванъ да укаже мирния и веренъ пжть за освобождение, ще бхде вместо това въвлеченъ отъ хората, които не разбиратъ цълото значение на сегашния превратъ, въ робско подражение на прежните революции и, като наиустне този спасителенъ пъть, па който той стои, ще тръгне по оня лъжли въ ижть, по който къмъ верна погибель вървятъ останалите народи отъ християнския светъ.
За да се избавятъ отъ тази опастность, ру¬сите требва преди всичко да следватъ своята си прирота, да пе търсятъ упжтвание за постъпките си въ европейските и американски конституции, или въ социалистическите проекти, а да се допитватъ и да търсятъ съветъ само отъ своята съвесть. Ру¬сите, за да испълнятъ туй велико дело, което имъ пръдстои, требва не само да не се грижатъ за по¬литическото управление на Русия и за обезпечени¬ето свободата на гражданите на руската държава но преди всичко требва да се освободятъ отъ са¬мото понятие за руска държава, и следователно и отъ грижите за правата на гражданите на тази държава. Въ сегашната минута русите, за да до-стигнатъ освобождението си, требва не само да не
56
предприематъ каквото и да било, но напротивъ, требва да се въздържатъ отъ всвкакви предприя¬тия, както отъ тези, въ които ги въвлича прави¬телството, тъй и отъ онези, въ които ногатъ да ги въвлекатъ революционерите и либералите.
Руския народъ, неговото болшинство, селените, требва, както всекога е било, да продължаватъ да си каратъ своя 8вилед*Ьлчееки, общински, при общо владение на земята животъ, и безъ борба да пре-насятъ, т. е. да се нодчиняватъ на всеко. както правителственно, така и неправнтелственно насилие но не да се покоряватъ, когато изискватъ отъ техъ да участвуватъ въ каквото и да било правител¬ственно насилие, да не даватъ доброволно данъци да не служатъ доброволно нито въ полицията, нито въ администрацията, нито въ митниците, нито въ войската, нито въ флотата, нито въ каквото и да било насилническо учреждение. Сжщо така и още по-строго требва селените да се въздържатъ отъ насилието, къмъ което ги подтикватъ революционе¬рите. Всеко насилие на селените надъ землевла-делците ще възбуди насилнически отноръ, ще се отвори борба и въ всеки случай ще се свърши съ установяването на едно или друго, но непременно пакъ насилническо правителство. А при всеко на¬силническо правителство — както това става и въ най-свободните Американски и Европейски страни, ежщо така се обявяватъ и водятъ безсмисленни и жестоки войни и сжщо така земята продължава да е собственость на богаташите. Само когато народа не вземе участие въ никакво насилие, само тогава ногатъ да се унищожатъ всичките насилия, отъ които той страда, могатъ да станатъ невъзможни безко-
57
нечните въоржжавания и войни и може да се уни¬щожи земелната собственость.
Така требва да иостжпватъ сечените земле-делци, за да може днешния превратъ да принесе добри последствия.
Хората пъкъ отъ градските съсловия: дворя-ните, търговците, лекарите, учителите, писателите, техниците и пр., които еж сега заняти съ револю¬цията, требва и реди всичко да разбератъ своето нищожество, поне само своето численно нищожество
— единъ противъ сто — въ сравнение съ зедледЪл-ческия народъ; да разбератъ, че цвльта на сегаш¬ния превратъ не може и не требва да се състои въ учредяването на новъ политически, насилниче¬ски строй съ каквито п да било усъвършенствувани социалистически учреждения, а тази цвль може и требва да се състои само ^ъ освобождението на целия, особено на болшинството стомилионенъ зем-леделчески народъ отъ всекакъвъ видъ насилия, отъ военното насилие — военщината, отъ данъчното на¬силие — налози и данъци, и отъ земелното насилие
— завземането земята отъ землевладелците, и че за¬това съвсемъ не е нужна тази суетлива, неразумна и недобра деятелность, съ която сега еж заняти руските либерали и революционери, а нужно е съ¬всемъ друго. Тези хора требва да разбератъ, че ре¬волюцията не се прави нарочно: „хайдете да напра вимъ революция*, че революцията не требва да се прави по готови образци, като се подражава на туй, което се е вършило преди сто години, при съвсемъ други условия. — Главното пъкъ, тези хора требва да разбератъ, че революцията само тогава подобрява положението на хората, когато хората, като съзнаятъ
58
неоснователпостьта и бедственостьта на прежните основи на живота, стремятъ се да устроятъ живота си на нови основи, които да могатъ да имъ дадатъ истинско благо, — когато у хората има идеали за новъ по добъръ животъ.
У тези пъкъ хора, които се стремятъ да из-вършатъ въ Русия политическа революция по обра¬зеца на европейските революции, н-вма никакви нови основи, нито никакви пови идеали. Те се стремятъ само къмъ туй, щото да заменятъ една стара форма на насилието съ друга, която сжщо така се осжще-ствява чрвзъ насилие и съ себе си носи ежщо та¬кива бедствия, както и тези, които тегли сега ру-скиятъ народъ, — както това виждаме въ Европа и Америка, гдето има сжщия милитаризмъ, сжщите да¬нъци и сжщото завладяване на земята отъ земле-владелците.
Туй пъкъ, гдето болшинството революционери истъкватъ за свой идеалъ социалистическото устрой¬ство, което може да бжде достигнато само съ най-жестоко насилие и което, ако нгвкога се достигне, би лишило хората отъ последните остатъци на сво¬бодата, — показва само туй, че гвзи хора н-вматъ никакви нови идеали.
Идеалътъ на днешното време не може да бжде изменението формата на насилието, а само премах¬ването му, което се достига чрезъ непокоряването на човешка власть.
За да настане освобождението на работните хора отъ всички злини, които ги притискатъ, гвмъ е нужно безъ борба, безъ насилие, да престанатъ да се иокоряватъ на властьта. II туй самото — кроткото пргвнасяние на насилието и ненокорявание-
|то на властьта — е пужно и за испълнението на този законъ, когото исповедватъ християнските на¬роди. Хрвстиянинътъ, като християнинъ, не може да слуша и да се покорява на властьта, а като й. се покорява, той неволно участвува въ тази власть, която целата е основана на насилие, крепи се на насилието и непрестано извършва най противните на християнския законъ насилия, както солдатлъка, войните, затворите, наказанията, лишаванието на на¬рода отъ възможностьта да се ползува отъ земята и пр. Тъй че, както телесното благо на хората, тъй и висшето, духовно, се постига само съ едно: съ нре-насянието безъ борба на всеко насилие, но съ неучаст-вуванието въ него, съ непокоряванието на властьта. Тъй че, ако хората отъ градските съсловия искатъ действително да служатъ на великия пре-вратъ, който се сега извършва, то първото нещо, което требва да наиравятъ, е, да оставятъ тази жестока революционна, неестественна и измислена деятелность, съ ксято те еж сега заети, после да се поселятъ на село, гдето като взематъ участие въ труда на народа, като се учатъ на неговото търпе¬ние, равнодушие и презрение къмъ ползуванието отъ I властьта, и, главно, като се учатъ на трудолюбие, да се стараятъ при това не само да не възбуждатъ хората къмъ насилие, както те това сега вършатъ, а на-противъ да ги вгепиратъ отъ всеко участие въ на¬силническата деятелность, отъ всеко покорявание на каквато и да била насилническа власть и, ако това потребва, да служатъ ва хората съ своите книжовни знания, като имъ разясняватъ ония въ¬проси, които неизбежно ще възникнатъ при отстра¬нението на правителството.
(50
X
Устройство на обществото, което се е осво¬бодило отъ насилническото правителство.
Но какъ, въ какви форми могатъ да живйятъ хората отъ християнския светъ, ако не ще живеятъ въ държавната форма, като се нокоряватъ на пра-вителственната власть ?
Отговорътъ на този вънросъ го даватъ тези самите свойства на руския народъ, вследствие на които азъ мисля, че предстоящия нревратъ требва да се почне и требва да се извърше именно въ Ру¬сия, а не другаде.
Отсъствието на власть въ Русия никога не е пречило на общественното устройство на земледел-ческигв общини, нам^сванието пъкъ на правител-ственната власть, напротивъ, всвкога е пречило на това вътрешно, свойственно на руския народъ устрой¬ство. Рускиятъ народъ, както и болшинството зем-лед/влчески народи, естественно, като пчели въ ко¬шара, се настанява въ опръмгвленни общественни отношения, които напълно удовлетворя в атъ изисква¬нията на задружния животъ на хората. Навсвкад-в, гдето рускит^ хора еж се настанявали безъ наме¬сата на правителството, гв уреждали помежду си не насилническо, а едно основано на взаимно съгласие общинско управление, при общинно (комунно) вла¬дение на земята*), което напълно удовлетворявало
*) На руски: мгрекое, съ общиннимъ владп-нгемъ землей, управленге. Общяиното владение на земята е нФщо специално руско. При него не сжшествува частна собственность на земята.
01
требванията на мирния задруженъ животъ. Такива общини безъ номощьта на правителството СА засе¬лили всичките неточни крайнини на Русия. Таки¬ва общини еж ходили въ Турция, както Некрасов-ците, и като запазвали християнското си общинно устройство, спокойно еж живели и живеятъ тамъ подъ властьта на турекия султанъ. Такива общини, безъ да знаятъ, еж преминавали въ Китай, въ сред-ня Азия, и живея ли еж тамъ дълго време, безъ да се нуждаятъ отъ никакво друго правителство, освенъ отъ своето вътрешно управление. И сжщо така жи¬веятъ руските вемледелци, огромното болшинство на населението въ Русия, като се не нуждаятъ отъ правителството, а само го търпятъ Правителството за руския народъ никога не е било необходимость^' а всекога е било тягость.
Отсжтствието на правителството, — на туй сж-щото правителство, което съ сила задържа заради неработящите ззмлевладелци правото да се ползуватъ отъ земята, — снмо ше съдействува на този об-шиненъ земледелчески животъ, който руския народъ счита като необходимо условие за добрия животъ, ще съдъйствува съ туй, че като унищожи власть¬та, която поддържа земелната собственность, ще освободи яемята и ще даде на всички хора еднакви и равни нрава на нея.
И затова при унразванието на правителството русите не требва да измислятъ нови форми за об¬щежитие, които да заменятъ прежните. Такива фор-
а вевки работи тази земя, която му е оор-вделена отъ тъй на¬речената гсходка" (селско събрание). Схоцката пр^зъ извъхтенъ иериодъ врЬме разпределя наново земигв между селеннть- отъ своята община. (Пръводачътъ).
•62
ми на общежитие сжществуватъ срйдъ руския народъ, всякога еж му били свойствени и еж удовлетворя¬вали нуждите на обществения му животъ
Тези форми еж общинското управление при равенството на всичките членове отъ общината, по¬сле артелното устройство (задруги, тайфз, дружини) при промишлените предприятия, и общинното вла¬дение на земята. Прввратътъ, който предстои на християнския светъ и който се почва сега въ ру¬ския народъ, съ това се и отличава отъ прежните революции, че прежните разрушаваха, безъ нищо да ноставятъ на местото на разрушеното, или вме¬сто една форма на насилие поставяли еж друга. Въ предстоящия пъкъ нр-ввратъ нищо не требва да се разрушава, требва само да пр"встанатъ хората да участвуватъ въ насилието, да не истръгватъ расте¬нието, като турятъ на местото му нещо искуствен-но в не живо, а само да отстраняватъ всичко туй, което му е пречило да расте. И затова ще съдей-ствуватъ на великия пр^вратъ, който се днесъ из¬вършва, не онези припрени, дързки и самоуверени хора, които — като не разбиратъ. че причината на злото, съ което се борятъ, е въ насилието, и като не могатъ да си прКщставятъ никаква форма на жи¬вота вънъ отъ насилието, — слЪпо и необмислено разрушаватъ сжществующото насилие, за да го за-м^нятъ съ ново. Ще съдейетвуватъ на настжпилата революция само гвзи хора, които безъ нищо да раз¬рушаватъ или чупятъ, ще устройватъ живота си независимо отъ правителството, безъ борба ще пръ1-насятъ вевко извършвано надъ гвхъ насилие, но не ще участвуватъ въ правителството, не ще му се покоряватъ.
63
Руския народъ, земледъчческия народъ, огром¬ното болшинство, требва само да продължава да си живее, както то живее сега съ своя земледвлчески, общиненъ животъ, но само да не участвува въ дгь-лата на правителството и да не му са покорява.
Колкото повече ще се придържа руския народъ отъ това свойствено нему общежитие, толкова по-малко ще може да се м-вси въ живота му правител-ственната, насилническа власть, и толкова по-лесно ще бжде упразднена тази власть, като ще намира все по-малко и по-малко поводи за намеса и вее по-малко помощници за попълнение на насилничес¬ките си дела.
И затова, на въпроса, до какви последствия ще доведе хората пр-вкратяванието имъ да се поко¬ряватъ на правителството, на този въпросъ може в^рно да се отговори, че последствията отъ това ще бждатъ тия, че ще се унищожи туй насилие, което е заставлявало хората да воюватъ единъ съ други и ги е лишавало отъ правото имъ да се нол-зуватъ отъ земята. Освободените пъкъ отъ насилие хора, като се не готвятъ вече за война, като не воюватъ единъ съ други и като иматъ достжпъ до земята, естественно ще се върнатъ къмъ този, свой¬ствения въобще на хората, най радостния, здравъ и нраветвенъ земледелчески трудъ, при който уси¬лията на човека еж насочени къмъ борба съ при¬родата, а не съ хорага, къмъ този трудъ, на който се строятъ всички други клонове на труда и който може да бжде оставенъ само отъ хора, които живе-ятъ съ насилие.
Преставането да се покоряватъ на правител¬ствата требва да доведе хората до земледелческия
64:
животъ. Земледелческия пъь;ъ животъ ще доведе до най-естествената при такъвъ животъ общинна уредба на малките общества, които се намиратъ въ еднакви земледелчески условия.
Твърде е за вярване, че гвзи общини не ще живеятъ съвсвмъ по отделно, а вследствие един¬ството на економическигв имъ, племенни или рели¬гиозни условия, ще вл-взатъ въ нови, свободни съе¬динения, но съвсвмъ други, не като прежните дър¬жавни, основани на насилието.
Отрицанието на насилието не лишава хората отъ възможноетьта да се съединяватъ; ко съедине¬нията, основани на взаимно съгласие, могатъ да се образуватъ само тогава, когато се разрушатъ съеди¬ненията, основани на насилието.
За да се построи единъ новъ и здравъ домъ на местото на този, който се разваля, требва ста¬рите стени камъкъ по камъкъ да се развалятъ и тогава да се строи наново.
Схщото е и съ ония съединения, които могатъ да се образуватъ между хората сл-вдъ разрушението на съединението основано на насилие.
XI
Какво ще стане съ цивилизацията ?
Но какво ще стане съ всичко туй, което ех изработили хората, какво ще стане съ цивилиза¬цията?
„Възвръщане къмъ маймуните" (писмото на
65
Волтера до Руссо върху туй, че да се научи да ходи на четири крака), възвръщане къмъ н'Ькакъвъ-си „естественъ животъ", ще кажатъ хората, които ех така уверени, че тази цивилизация, отъ която се ние ползуваме, е велико благо, че не даватъ даже и да се помисли за туй, че да се изгуби нещо отъ това, което е изработено отъ цивилизацията.
„Какъ, нима грубата, отдавна преживена отъ човечеството земледъмческа община въ селската за-тънтеность, да поставпмъ вместо нашите градища, съ подземните си и надземни пхтища, съ електри¬ческите слънца, съ музеите, театрите си и памят-ниците? — ще кажатъ тия хора. Да, и съ просеш-ките си квартали, съ 81ит§'овете на Лондонъ, Нн>-Иоркъ и на големите градове, съ публичните си домове, банки, взривъчни бомби противъ външните и вжтрешпи врагове, съ затворите си, ешафотите и съ милионите си войска, ще южа азъ.
„Цивилизацията нашата цивилизация е велико щастие", казватъ хората. Но тези хора, които ех така уверени въ това, те ех ония малцина хора, които не само че живеятъ въ тази цивилизация, но живгъятъ отъ нея, живеятъ въ пълно доволство, живеятъ почти праздно, въ сравнение съ труда на работния народъ и то само защото има тази циви¬лизация.
Всичките тези хора — кральете, императо¬рите, президентите, князете, министрите, чиновни¬ците, военните, землевладелците, търговците, тех¬ниците, лекарите, учените, художниците, учителите, священнпците, писателите — знаятъ, добре знаятъ, че нашата цивилизация е такова велико благо, чн не бива и да се помисли, че тя би могла не само
5
66
да изчезне, но и да се измени. Но попитайте огромната масса земледелчески народъ — славян¬ския, китайския, индийския, руския, деветьгвхъ де¬сети отъ человечеството — благо ли е или не е благо тази цивилизация, която е така драгоцвнна за незеадледгвлческигБ професии? И, чудно нещо, — деветъ десети отъ человЪчеството ще отговорятъ съвсвмъ иначе. Те знаятъ, че имъ е нужна земя, торъ, вода за ноливание, слънце, дъждъ, гори, плодородие, няколко прости сечива за работа, които могатъ да се направятъ, безъ да се оставя земле-д^лческия животъ; но за цивилизацията те или не знаятъ, или, когато тя имъ се предетава въ видъ на градския развратъ или въ видъ на несправед¬ливите съдилища съ своите тюрмн и затвори, или въ видъ на данъци и построяване на ненужни дворци, музеи, памятници, или въ видъ на митници, които пр"вчатъ на св<>б едната размина на произве¬денията, или въ видъ на топове, броненоеци и вой¬ски, които разграбватъ цели страни, — гв ще ка-жатъ, че ако РЪ това е цивилизацията, то тя не само че не е нужна, но е твърде вредителна за т^хъ.
Хората, които се ползуватъ отъ благата на цивилизацията, говорятъ, че тя е благо за цвлото човечество, но въ този въпросъ гв не еж. еждии, не ех и свидетели, а еж заинтересувана страна.
Не може да се оспори туй, че ний сме да-лечъ отишли по пжтя на техническия ирогресъ, но кой е отишълъ по този пжть ? Туй малко меншество, което живее на гърба на народа; работниятъ нъкъ народъ, този, който служи на всички хора, които се ползуватъ отъ цивилизацията, продължава въ
67
целия християнски свътъ да живее тъй, както е живЗзлъ преди 5, 6 вика, като само изр-Ьдко се ползува отъ остатъците на цивилизацията. Ако той и да живее по-добре, то растоянието, което отделя положението му отъ положението на богатите клаеси, не е пб-малко, а е даже по-големо отъ онуй, което го е отделяло отъ богатите преди 6 века. Не каз-вамъ, че като разберемъ, какво цивилизацията не е абсолютно благо, кчкто мнелятъ мнозина, да захвър-лимъ всичко, к^ето еж изработили хората за бор¬бата си съ природата; но казвамъ, че за да знаемъ, че изработеното отъ хората действително служи за техното благо, требва, щото всичките хора да биха се ползували отъ тези блага, а не едно малко чп<:ло, требва щото хората да не бжджтъ прину¬дени да се лишаватъ отъ своето благо заради дру¬гите хора, съ надежда че отъ тези блага кога-да е ще се ползуватъ потомците имъ.
Ний гледаме египетските пирамиди и се чу-димъ на жестокостьта и безобразието на ония хора, които еж заповедвали да ги строятъ, както и на ония, които еж изпълнявали техните заповеди. Но колко по-жектоки и безобразни еж ония 10 и 36 етажни кжщи, които хората отъ днешния светъ строятъ по градовете и се гордеятъ съ техъ. Око¬ло имъ е земята съ своите треви, гори, чисти води, чистъ въздухт, слънце, птици, зверове, а хората съ страшни усилия, кати заграждатъ отъ другите слън¬цето, въвдигатъ 36 етажни кжщи, които се люле-ятъ отъ ветъра, въздигатъ ги въ место, гдето нема ни треви, ни дървета, и гдето всичко, и водата, и въздухътъ еж умърсени, всичката храна подправена и развалена, и животътъ труденъ и нездравъ. Нима
68
това не е признакъ на явно умопобърквание на-ВСИЧКИТЕ тия хора, които не само че вършатъ та¬кива безумия, но се и гордъятъ съ тъхъ. Но това не е единственния примъръ. Погледнете около си. и вий на вейка крачка ще видите такива също 36 етажни къщи, които могатъ да се равняватъ на еги¬петските пирамиди.
Защитниците на цивилизацията казватъ: „ний сме готови да ноправимъ лошото, но само щото всичко туй, което човечеството е изработило, да си остане непокътнато." Но ето че същото това го говори на доктора развратникътъ, който съ лошия си животъ е погубилъ всичкото си положение и здраве, и който е готовъ да се съгласи на всичко, което го съвътва докторътъ, но само съ условие, щото да продължава да живЪе също така развратни. На такъвъ човъкъ ний казваме, че за да си подобри положението, той тръбва да престане да живъе тъй, както е живълъ. Връме е вече, щото същото това да се каже на християнското човечество и да го то разбере.
Безсъзнателната, а понъвга и съзнателна гръшка, която вършатъ хората, които защищаватъ цивили¬зацията, се състои въ туй, че тъ цивилизацията, която е само средство, я признаватъ за цель или рузултатъ и вевкога я считатъ за благо. Но тя ще бъде благо само когато владеюшите въ обществото сили ще бъдътъ добри. Твърде ех полезни взривъч-ните газове за прокарванието на пътища, но те еж. гибелни въ бомбите. Полезно е железото за плуго¬вете, но гибелно е за гюлетата и ключалките на затворите.
Печатътъ може да распространява добри чув-
69
ства и мъдри мисли, но съ още поголемъ успехъ развратни и лъжливи. Вънросътъ, полезна иди вредна е цивилизацията, се решава съ туй, че кое прео¬бладава въ дадено общество, — доброто или злото. Въ днешното пъкъ общество, гдето малцинството потиска болшинството, тя е велико зло. Тя е само едно лишно оръдие за угнетението па малцинството отъ страна на властвуващото болшинство.
Време е вече, щото хората отъ висшите клас¬ен да разбератъ, че туй, което те наричатъ циви¬лизация, култура, е и средство и последствие отъ туй робство, въ което малката часть неработящи хора държатъ огромното болшинство работящи.
Връме е вече да се разбере, че нашето спасе¬ние не е въ туй, чь да продължаваме по пътя по който сме вървели, не е и въ туй, щото да задър¬жаме всичко онова, което сме изработили, а е въ това, щото да признаемъ, че сме вървели по лъж-ливъ пъть и сме загазили въ батака, изъ който требва да излеземъ, и че требва не да се грижимъ щото да удържимъ туй, което имаме, а напротивъ, емею да захвърлимъ всичко туй, което ни е най-малко нужно и което сме мъкнали връхъ себе си — за да можемъ само и само некакси (макаръ даже и на четири крака) да излезнемъ на твърдия брътъ.
Въ същность, разумния и добъръ животъ само въ това се и състои, че човъкъ или хората изъ многото постъпки или пътища, които вевкога имъ предетоятъ, избиратъ този. който е най разуменъ и добъръ. И на християнското човечеетво въ сегаш¬ното му положение е необходимо да избере едно отъ двете: или да продължава този пъть, при който съществующата цивилизация ще даде най-големо
70
благо за малцинството, като оставя въ нужда и роб¬ство болшинството, или сегичка, безъ да отлага това за въ далечното бжджще, да ее откаже отъ една часть или даже отъ всички ония блага, които е из¬работила цивилизацията за малцинството, ако ТБЗИ блага пр^чатъ на освобождението на болшинството хора отъ техните нужди и робство.
XII
Заключение.
Животътъ на човечеството е едно все по-го-лЗшо и по годъчио уяснение на съзнанието, оставяне на прежните лъжливи основи на живота и установя¬ване на нови и слъ-дванието имъ. Живота на чове¬чеството, сжщо кпкто и на отделния човът, е ед¬но израствание изъ прежното състояние въ ново.
Това израствание неЕзбъчкно се придружава съ съзнаванието на своите грешки и съ освобождава-нието си отъ ГБХЪ. НО биватъ времена, когато въ живота както на отделния човт>къ, така и на ця¬лото човечество, изведнъжъ се открива ясно тази грешка, която е била направена въ посоката на ми¬налото, и уяснява се тази деятедность, която требва да поправи тази грешка. Това еж времената на ре¬волюциите. И въ такова положение се намйратъ се¬га християнските народи.
Человечеството е живело по закона на наси¬лието и не е знаяло други. Дошло време и напред¬ничавите хора на човечеството провъзгласили новъ,
71
общъ на целото човечество, законъ за взаимното служене. Хората приели този законъ, но не въ це¬лото му значение и, макаръ и да се стараяли да го приложатъ, продължавали да живеятъ по закона на насилието. Явило се християнството, ко^то по¬твърдило на хората истината върху туй, че има само единъ общъ на всичките хора законъ, който имъ дава най-големо благо, — законътъ за взаим¬ното служене, и указало причината, поради която този законъ не билъ оежществ^нъ въ живота. Той не билъ оежщественъ, защото хората .считали за необходимо и благотворно да унотребляватъ наси¬лието заради добри цели и считали за сираведливъ закона за отплащането на злото съ зло (възмездието). Християнството показало, че насилието е всекога гибелно и възмездието не може да бжде приложено отъ хората. Но християнското човечество, като не приело това разяснение на общия за всички хора законъ за взаимното служене, макаръ и да желаяло да живее по този законъ, неволно продължавало да живее по езическия законъ на насилието. Този иро-тиворечивъ животъ все повече и повече увелича-валъ престжпностьта въ живота и външните удоб¬ства и разкоша на малцинството, увеличавалъ и роб¬ството и бедствията на болшинството въ християн¬ските народи. Въ последно време прветжпностьта и разкоша въ живота на едната часть и бедствията и робството на другата часть хора отъ християн¬ския светъ дойдоха до най-високата си стеиень, което особено се забелезва всредъ народите, що отдавна еж оставили естествения земледелчески жи¬вотъ и еж подпаднали подъ измамата на мнимото самоуправление.
72
Вследствие на земледелческия си животъ, вслед¬ствие на отсжтствието измамата за самоуправление, и главно вследствие на запазилото се въ него християнско отношение къмъ насилието, руския народъ слъдъ жестоката, ненужна и нещастна война, въ която беше въвлеченъ отъ правителството си, и слъдъ не¬удовлетворяването исканията му да върнатъ отне¬тата му земя, — рускиятъ народъ преди другите народи почувствува главните причини на бедствията на днешното християнско човечество, и затова имено всредъ него ще се почне онзи великъ превратъ, който предстои на целото човечество и който единъ може да го спаси отъ ненужните му страдания.
Въ това се състои значението на революцията, която сега се почва въ Русия. Тази революция не се е почнала още всредъ народите отъ Европа и Америка, но причините, които предизвикаха рево¬люцията въ Русия, еж сжщите за целия християн¬ски светъ: сжщата японска война, която показа на целия светъ, че въ военното дело езическите на¬роди неизбежно ще испредятъ християнските, сж-пцггв дошли до последнята степень на напряжението въоржжения, които не могатъ никога да се свър-шатъ, и еж щото бедствено положение и всеобщо недоволство на работния народъ, вследствие отне¬тото му естествено право на земята.
Повечето руси ясно виждатъ, че причината на воички бедствия, които те теглять, е покоряването имъ на властьта и че темъ предстои едно отъ двете." или да престанатъ да бждатъ разумни, свободни сж-щества, или да престанатъ да се покоряватъ на правителството. И сжщото нещо, ако и да го не виждатъ сега поради суетливостьта на живота си и
73
измамата на самоуправлението си, то твърде скоро ще го видятъ европейските и американски народи. Участието въ насилията на правителствата, което те наричатъ свобода, довело ги е и ги води къмъ все по-големо робство. Тези нъкъ бедствия, които се увеличаватъ, неизбвжно ще ги доведатъ до един¬ственото средство за избавление отъ техъ, а имено: до прекратяването да се покоряватъ на правител¬ствата. За да се извърши тоза великъ превратъ, требва само щото хората да разбератъ, че те еж свободни, иматъ право и требва да бжджтъ свободни.
Стига само за минутка да се отречемъ отъ установените обичаи, привички, суеверия и да пб-гледнемъ на положението на всеки човекъ отъ хри¬стиянския светъ, къмъ каквато деспотическа или демократическа държава да принадлежи той, за да изпаднемъ въ ужисъ прЪдъ тази степень на роб¬ството, въ което живеятъ сега хората, като си въ-ображаватъ, че еж свободни.
Надъ всеки човекъ, гдето той и да се е ро-дилъ, ежществува едно събрание отъ хора, съвър¬шено нему неизвестни, които устпновяватъ законите на живота му: какво той требва и не требва да прави; и колкото по-съвършено е държавното устрой¬ство, толкова но-тесна е мрежата на тези закони. Опръх1иено е кому и какъ той требва да се кълне, т. е. да се обещава да изпълнява всичките ония закони, които ще се съетавляватъ и нровъзгласяватъ. Опрвд-влено е, какъ и кога тон може да се жени (той може да се жени само за една жена. но може да се ползува и отъ публичните домове). Определено е, какъ може да се разведе съ жена си, какъ да от-гледва децата си, кои отъ техъ да счита за законни и
74
кои за незаконни, и кому и какъ да насл-Ьдва и да при¬дава имуществото си. Определено е, за какви наруше¬ния на законите и какъ и отъ кого ще се сжди и на¬казва. Определено е, кога той самъ требва да се явява въ сяда, въ качеството на сждебенъ засвдатечь или свид^тель, определена е възрастьта, при която може да се ползува отъ трудовете на помощници или работници и даже по колко часа въ день може да работи помощникътъ му, храната която требва да имъ дава; определено е, кога и какъ тръбва да присажда на децата си предпазителни болести. Опръдълени еж мъркигв, които той тръбва да взе¬ме и на които требва да се подхвърли при такава и такава болъсть, която е хванала него или него¬вите семейни и животни. Опръдълени еж училища¬та, въ които той тръбва да праща дъцата си, опръ¬дълени еж размерите и здравината на кжщата, която той може да строи. Опръделено е какъ да гледа животните си: конете, кучетата, какъ може да се ползува отъ водата и где може да ходи безъ пжть. Опръдълени еж наказанията за неиспълнението на всички гвзи и още много други закони. Невъзможно е да се пресмътнатъ всичките закони на законите и правила на правилата, на които той тръбва да се подчинява и съ незнанието на които (макаръ че е и невъзможно да се знаятъ) не може да се оправ¬дава единъ човекъ и отъ най либералната дьржава. При това този човекъ е поставенъ въ такива по¬ложение, че при всъчео купувание на нужните му предмети, като соль, бира, вино, сукно, желязо, газъ, чай, захарь и много друго, той тръбва да от¬дава пб голъмата часть отъ труда си за никакви неизвестни нему д*вла и за исплащанието проценти
75
за дългове, направени отъ нвкого си въ времето на дедите и прадедите му. Требва да отдава сжщо една часть отъ труда си и при вевко спазарувание съ ближния си. Освенъ това, за тази часть земя, която той заема съ кжщата или нивата си, отъ него искатъ още пб-голема часть отъ труда му. Тъй че пд-големата часть отъ труда му, ако той живее съ свой трудъ, а не съ чуждъ, вместо да се употреби за облекчение и подобрение на положението му и положението на семейството му, отива за тези да¬нъци, налози, акцизи и монополи.
Но не е само това: на този човекъ въ пове¬чето държави му заповедватъ, щомъ като стане на възраеть, да постжпи за неколко години въ воен¬ното, най жестоко робство и да иде да воюва; въ други пъкъ държави: въ Англия и Америка, той требва да наема хора за тази работа. И ето че хората, поставени въ такова положение, не само че не виждатъ робството си, но се гордеятъ съ него, като се считатъ за свободни граждани на великите държави: Британия, Франция, Германия, и се гор¬деятъ съ това, сжщо както лакеите се гордеятъ съ важностьта на господарите, на които служатъ.
Изглежда, че би било естественно, щото единъ човекъ съ неизвратени и неразслабени духовни сили, като завари себе си въ такова ужасно и унизително положение, да си каже: „но защо ще испълнявамъ всичко това? Азъ искамъ да преживея по най до-бъръ начинъ живота си, искамъ самъ да решавамъ, кое ми е приятно, полезно и кое съмъ длъженъ да нравя. Оставете ме на спокойствие съ вашата Ру¬сия, Франция и Британия. Комуто требватъ, нека той пази тези Франций, Британия и пр., а менъ
76
те не еж нужни. Съ сила вий можете да вземете отъ менъ всичко, щото искате, можете и да ме убийте, но азъ самъ не искамъ и не ще участву-вамъ въ поробванието си". Изглежда че би било естественно така да се постжпи, но никой така не поетжпва.
Едни, градските хора, не постжпватъ тъй, ■защото интересите имъ ож така преплетени съ ин¬тересите на управляващите клаесове, че поробва¬нието, въ което се гв нампратъ, е износно за гвхъ. Г. Рокфеллеръ не може да желае да се откаже отъ да се покорява на законите на страната, защото тези закони му наватъ възможность да печели и пази своите милиони въ ущърбъ на интересигв на народната маеса; не могатъ да желаятъ да се от-кажатъ и директорите на предприятията на г. Рокфел-лера и служащите на тези директори и служащите на тези служащи. Тъй е това за градските жители. Това еж предишните дворници поставени сравни¬телно селените на по-изгодни длъжности при госпо¬дарите си: техното поробвание имъ е полезно.
Но това заблуждение е особенно странно у хората, които сами удовлетворяватъ потребностите си, както земледелческите населения въ Германия, Австрия, Индия, Китай, Австралия и др. и осо¬бенно въ Русия. Тези хора нйнатъ никаква нито нужда, нито изгода отъ това робство, на което те доброволно се подчиняватъ.
Тези хора, като поддържатъ робството си, съ това напълно се уподобяватъ на ония птици, които, въпреки че вратата на клетката имъ е отворена, пакъ продължаватъ да стоятъ вжтре, отчасти по навикъ, отчасти като не разбиратъ, че еж свободни.
77
Въ такова положение се намира особенно рус¬кия народъ, огромното болшинство на руския на-родъ. За да се избавятъ отъ всичките ония бед¬ствия, войни, и гладове, които все повече се уве-личаватъ, отъ които страдатъ, и на които края се не вижда — руските хора, огромното имъ болшин¬ство, всичките селени, не требва нищо да пред-приематъ, а просто да излезатъ презъ отворената врата на клетката, т. е. да престанатъ да мислятъ за некаква си въображаема Русия и нейното вели¬чие и единство, а да си жив*Ьятъ, като искарватъ отъ земята препитанието си, да си каратъ евоя естественъ, отъ Бога установенъ, добъръ и разу-МРВЪ животъ, безъ никому да се покоряватъ, освенъ на съвестьта си.
И русите почнаха да разбиратъ това. Като разбератъ пъкъ това, те ще го и направятъ, и еж щото това ще требва да направятъ и ония на¬роди, болшинството на които е оставило земледел-ческия животъ. На тези хора трудно ще имъ бжде да престанатъ да се покоряватъ на правителствата, но колкото и трудно да бжде това, те неизбежно ще бжджтъ доведени до него отъ бедствията, които неизбежно все повече и повече ще се усилватъ, до като тези хора ще се покоряватъ на правителства¬та. До като хората ще се покоряватъ на правител¬ствата, до тогава ще ежществуватъ искуственните съединения на велики Франций, Британии, Съеди¬нени Щати и пр. А има ли тези съединения, ще има и милитаризмъ, ще има войни, данъци, моно¬поли, тръстове, и въпреки всевъзможните измене¬ния въ управлението (въ това число и изменението споредъ социалистическата програма), робството на
78
работния народъ все повече и повече ще се у-силва.
Въ сжщность, има само едно основно, външно зло, отъ което страдатъ хората. Това ало е разеди¬нението имъ: туй, че има господари и роби. Въ Индия това се нарича шатрии и парии, а въ хри¬стиянския свътъ макаръ и никакъ да се не нарича, но е сжщото. Има хора обезпечени, които жив^ятъ въ разкошь и праздность, като чр^зъ правителствен-ни или парични средства управляватъ другигв, и има хора, това еж болшинството, които не еж обез¬печени, надъ които вевкога виси нуждата, гладътъ, хора забравени, които в-вчно пр-вкарватъ въ тежъкъ трудъ и се подчиняватъ или на властьта или на богатството. Това зло всички го чувствуватъ. И затова ясно е, че за да се поправи положението на хората, требва да се поправи това зло, като се уни¬щожи това външно раздвление на хората. Пр^жни-1"Б революции мислили да развързатъ този възелъ съ насилие, но вредата отъ това средство отдавна стана ясна: никакви изменения па политическия и економи-чески строй не могатъ да унищожатъ неравенството.
Това зло може да го исправи само свободата, но не лъжовната свобода, състояща се въ фиктив¬ното участие въ управлението, а истинската, проста свобода, състояща се въ туй, че чов^къ да се не покорява на други човът или на събрание отъ хора.
Наистина, че не вевки човът може да не се покорява на хората.
Не може чов^къ да си каже: хайде азъ нъчиа да СА покорявамъ на хората. Чов"Вкъ може се не по¬корява на хората само тогава, когато се покорява на висшия, общъ на всичкигв хора, законъ на Бога.
79
Невъзможно е за чов-вкъ да бжде свободенъ, като нарушава висшия, общия законъ за взаимното служе-ние, както го нарушаватъ съ цЪлия си животъ хо¬рата отъ богатигв, градски съсловия, които живъ\ятъ отъ труда на работницигБ, особенно на земледвл-ЦИГБ. Свободенъ може да бжде човът само до тол¬кова, до колкото той испълнява висшия законъ. Иепълнениетс пъкъ на този законъ не само че е трудно, но е почти невъзможно при градското, фа¬брично устройство на обществото, гдКзто уенвхътъ на човека е основанъ на борбата му съ хората. То е възможно и леко само при земледЪлческия животъ, гдъто всичките усилия на човека еж насочени къмъ борбата съ природата.
И затова освобождението на хората отъ покор¬ството имъ подъ правителствата и отъ вярата имъ въ искуственнитъ' съединения на държави и отече¬ства требва да ги доведе до естественния, радо-стенъ и най-нравственъ животъ въ земледвлчески общини, които се подчиняватъ не на закони осно¬вани на насилия и заплашвания, а на висшия, при-знаванъ отъ всички, религвозенъ християнски законъ за взаимното служение, основанъ на любовьта къмъ Бога и ближния и исключващъ вевко насилие.
Въ това се състои сжщностьта на предстоящия на християнските народи великъ превратъ.
Какъ ще стане този превратъ, пр*взъ какви стж-пала ще мине, — намъ не е дадено да знаемъ, но ний знаемъ, че той е неизбвженъ, защото се извършва и от¬части вече се е извършилъ въ съзнанието на хората.
Ясная Поляна. Ноемврий 1905 г.
-----*®*----
Съдържание:
Стр.
I. Краятъ на въка, унищожение на стария : при-
знацитъ и причинитъ..........11
II. Значението на победата на японцитъ . . .16
III. С.ж.щноетьта на революционното движение въ Русия.................22
IV. Основната причина на пр-вдетоящия пръврать 26 V. Последствията отъ невъеприеманието запо-
въдьта за непротивянието ......30
VI. Първата външна причина на пръдстоящия
пръвратъ................36
VII. Втората външна причина на пръдстоящия
ир-ввратъ................41
VIII. Какво ще бжде положението на хората, които
се откажатъ да се покоряватъ ?......46
IX. Коя дъятелноеть на хората ще еъдъйствува на
пръдстоящия пръврать..........53
X. Устройство на обществото, което се е осво¬бодило отъ насилническото правителство . . 60 XI. Какво ще стане еъ цивилизацията? .... 64 XII. Заключение...............70
Правото за пръпечатване си запазва издателя.

Няма коментари: