Реклама

вторник, 7 октомври 2008 г.

За Творенията на великнтЪ умове — класиците.


За Творенията на великнтЪ умове — класиците.



Добригв книги еж като най-върни наши дру¬гари — винаги весели, приятни, приветливи, крайно полезни и всъкогажъ неизмънни.
Добригв книги еж съкровища на безценни думи и мисли; тъ еж сжщо и като благодатенъ дъждъ, който оросява и напоява цълата земя.
Добригв книги ни забавляватъ, занимаватъ и поучаватъ на младини, а раздумватъ, ободряватъ и окрилятъ на старини
Чрезъ добригв книги, независимо отъ знания¬та, що придобиваме, ние свикваме и се научваме: да разбираме сложния човешки животъ въ цялото му развитие и въ всичкитъ му възможни прояви; да съзерцаваме природата и да обобщаваме нъ-щата, които ни занимаватъ; да наблюдаваме, да схващаме и ца рисуваме предметитъ и веществата, що ни заобикалятъ и да отбелязваме и излагаме явленията на природата, а въ живота—събитията, които ставатъ или се извършватъ около насъ — тъй, както непосредствено, разумно и върно еж мислили и разсжждавали тъхнитъ творци; както действител¬но и върно еж разбирали, съзерцавали, обобщава¬ли, наблюдавали, долавяли, рисували, отбелязвали и излагали всичко самитъ тъхни съчинители.
Добритъ книги, вънъ отъ сбширнитъ познания, що ни набавятъ въ вевко отношение, ТБ ни оше сродяватъ и по духъ, идеи, възпитание и благород¬ство съ авторитъ имъ.





— 4 —___________________



Всъки писатель — гений сдобива свои привър¬женици (поклонници), които почватъ да жив-Ъятъ духовно съ него и той съ тт=хъ, Оттукъ следва... че както нашити живи другари, тъй и книгитЪ указ-ватъ голЪмо и всестранно влияние върху насъ людетЪ.
Каквито книги четемъ и съ каквито другари дружимъ, таквизъ ще станемъ.
Като тъй, ние требва да избираме нз само другаритъ си, но и книгитЪ за четене; тъ* тръбгз да бткдатъ добри, поучителни, морални, полезни, научни и предимно произведения ь?а първостепени3 велики, гениални, безсмъртни творци, изречени дру¬го яче класици\ защото ттзхнитъ1 съчинения никога не умиратъ, нито пъкъ изгубаатъ значението си за чоз-^чеството, а, наяротивъ, винаги служзтъ катс-образци на художество, висо.^ъ умъ} гъвкавъ раз-сждъкъ, плодовити идеи и необикновени дарби.
Класически автсрь, споредъ Сенъ Бьовъ> е тся писатель, който е обогатилъ човешкия: умъ, който е притурилъ действително цечни богатства въ неговата съкровишница, който е далъ възг*о>#-ность на ума да крачи нзпре^ъ; писатель, койтс е открилъ ьт^коя несъмнена нравствена истина, У-ГМ. е проникналъ до дълбочината на нъксе нов-:., не въчко чуетзо въ това човешко сърдие и та^ чо¬вешка душа, гдето се е струвало, като че ли всич¬ко е издирено и изучено
Класикъ — споредъ сжшия Бьовъ, е гении (та-яантъ, духъ), който е облЪкълъ езоям оригинали» мисъль, наблюдение или изобретение, БЪ всичкиттл
____________________— 5 —_____________________
прояви на живота, въ облгетьта на наукигв и ис-куствата, въ каквато ще и да било форма, стига да е тя само велика, обширна, внушителна и раз¬умна — здрава и хубава само по себе си; класикъ — продължава сжщ^я, е писатель, който говори на всички съ единъ своеобразенъ (особенъ) стилъ, ала, отъ друга страна, такъвъ, що се чини на всъкиго като неговъ собственъ — такъвъ стилъ, който едно¬временно е и новъ, и цревекъ (античенъ), и съвре-мененъ на всички епохи. Това е вкратце определе¬нието, споредъ Сенъ Бьовъ, какао нЪщо е класикъ. Духътъ на таквизъ даровити и безсмъртни умо¬ве (класици) е заключенъ въ книгитъ- имъ, отдето, пренасяйки се, като магическа сила, въ насъ чет-цит-Ь, той (духътъ имъ) започва да буди и движи чувствата ни, да насажда и връзва (гравира) отпе¬чатъци и върху нашия умъ, душа и сърдие Ние, чрезъ книгитъ- (творенията) на подобни писатели, които еж преминали живота си преди нашия изгр-ьвъ, започваме да мислимъ, разсъждаваме и трептимъ подъ могжщето влияние на тъхнитЪ мисли, идеи, умъ и разс^дъкъ,
Въчка истина ше си остане, че великитъ умове (класицитъ) принадлежатъ на аълата земя: тЪ раз-кжеватъ и срутватъ прегради на отечества и народ¬ности; тъхниттз велики, вЪчни ^исли и идеи ширатъ по ц*клото земно кжлбо, за ла озаряватъ съ потоци езътлина ЕСИЧКИ земни кжтове, защото, чрезъ стра¬ниците на тъхкить творения, ЕСБКИ човтзкъ може да съзре и опознае езеята душа и гърдце, а така -сжщо ла проследи цобритъ -и лошитъ страни на
___________________— 6 —____________________
своя земенъ животъ. Техните могжщи умове про-никватъ въ всички съсловия на обществата, за да завържатъ вечна дружба съ гюсъ. Великите умове, чрезъ произведенията си (библиотеките) образуватъ-най-благородното общество, въ което и най-бедни-ятъ, и най смирениятъ човЪчецъ може да влезе като равноправенъ членъ и да беседва съ гЪхъ до насита. Всеки четецъ, презъ странииите на произ¬веденията имъ, ще се весели, ще плаче или ще се :мее заедно съ ГБХЪ всеки часъ, щомъ се обърне къмъ творенията имъ било за поука или утеха въ гжга и злочестина, въ радость и доброчестина Спо¬делената съ тъхъ радость се удвоява, а скръбьта— «половина намалява.
Книги, въ които истината, правдата, доброто, 1естностьта, великодушието, поуката и знанията еж 13ложени и запазени чюги и непорочни като бисе-)и и горски кристали, а порокътъ съ лъжата, изма-1ата, злобата, коварството и неправдата еж изобра¬зени въ грозния имъ и ужасаващъ видъ. всякога югатъ живо да ни интересуватъ и крайно да ни [олзуватъ. Чрезъ подобни книги чегецътъ ще съзре I разпознае пороците отъ добродетелите и ще [ривикне умътъ си да другарува и се разговаря съ ия чудни и славни мждреци, отбегвайки дружбата [а хора — роби на заблудите, пороците и разврата.
„Книжнината, която е съвъкупность на всички ловестни произведения, съдържа различни елемен-и: тя е летописъ на човешкото сърдпе и душа,. 1а човешките радости и скърби, на човешкитЬ* трасти; тя е още безкрайна галерия отъ характери»,-
скжпоценна сбирка отъ типове, умове и, изобщо, типични хора отъ всички векове и народи*.
Не всички книги, съдържащи се въ книжни¬ната, еж добри и полезни за четене; поради туй, требва да се прави добъръ изборъ и да се четатъ само добри криги, т. е. — творенията на най-про¬чутите и даровити творци, а на първо место про¬изведенията на класиците. Съчиненията на тия ав¬тори изпълватъ душата съ светли и полезни мисли, съ високи и благоропни чувства, съ ценни и солидни знания; те хранятъ ума, гиздятъ сърдцето и труфятъ душата, насаждайки въ техъ сжщеаременно добро¬детели: презъ очите на добродетелите ние ще мо-жемъ да съзремъ пороците.
Какво по«възвишено и по-ценно благо отъ доб¬родетелите! Те приличатъ на благородни метали, на безценни камъни и перли, които никога не си губятъ блесъка; нито цената, за да намалятъ на¬шето вжтрешно достойнство и богатство.
Нека желаемъ и се стараемъ, отъ всичко най-вече да сме добродетелни, макаръ никой да не знае това; да сме чисти духовно и сърдечно, макаръ ни¬кой да не вижда това.
Добродетелите ни правятъ честити, а поро¬ците—нещастни.
Знания безъ добродетели, вместо да просве-татъ човека, те го повече заслепяватъ.
Опитътъ ни учи, какво всичкото знание на света не е кадърно да ни закриля отъ пороци, нито да ни предпазва отъ престжпления.
___________________— 8 —___________________
Човъкъ, който е добилъ само никакво обра¬зование, е поопасенъ отъ честното невежество, което е безобидно: то може да бжде дори и доб¬родетелно.
Свътътъ е свидетель на много героични и въз¬вишени дЪла, извършени отъ хора, които не еж. знаели нито да четатъ, нито да пишатъ.
„Днесъ се смЪта, че образованието е добро нЪщо—това е истина; ала възпитанието струва по¬вече отъ него. особено за нашата страна, гдето живота има тепърва да се реди и съвършенствува.
За всъка държаза, особенно пъкъ за младигв таквизъ, нравственостьта е първата нужда-условие за твхното дори сжществувание.
Едно семейство, което не е нищо друго, ос-венъ едно малко общество—образъ и съставна часть отъ голъмото общество, не би могло да съществува безъ нравегвенъ законъ, но то може да живъе безъ образование.
Образованието заема второ мъсто, а първото принадлежи на възпитанието Т*Б СЖ длъжни взаим¬но да се подпомагатъ; обаче, гвхъ ги дкпи тая дълбока разлика: възпитаниего може, въ краенъ случай, безъ образование, когато последното има необходима нужда отъ първото
Животътъ ни учи, че е възможно да се съз-даватъ честни хора посрЪдствомъ разума и съвестьта.
Всвки човъкъ може да си въобрази едно об¬щество, съставено отъ честни хора, лишени отъ образование. Яла може ли да си въобразимъ так-
_________________- 3 -
возъ едно общество, съставено отъ обрвзовани хо¬ра, лишени отъ честь?
Никой нъма право да твърди, че образова¬нието е вредно за възпитанието. Напротивъ, то е цененъ неговъ помошникъ.
Образованието, просвещавайки духа, създава за свободната воля нови и могжши двигатели. Об¬разованието рма сила да промъня въ ясна и съз¬нателна воля тъмнитъ1 и инегиктивнитъ' прояви на съвестьта.
Чрезъ творенията на великигъ умове ние по¬степенно уголЪмявгме властьта на волята надъ вла-стьта на страститъ и инстинкта: тъ- постанятъ воля¬та подъ влиянието на причистения разумъ и обла-родявзтъ съвесть, за да може тя (волята) да ни неси на крилетв на високи и великодушни идеи, на н^жни и висши чувства.
Книги, които могатъ да развълнуватъ нашити сьрдца, да раздаижатъ нашата нравствена чутстви-телность, могатъ успъшно да просвЪщавьтъ наши-ятъ рззумъ".
Добритъ книги още създаватъ, прераждатъ и оформяватъ чозъка; т-в му израбзтватъ същевре¬менно ясенъ мирогледъ.
Чоз-вкъ безъ мирогледъ въ живота е като корабъ безъ кормило вср-вдъ бурния океанъ.
Мирогледъ (сяътогледъ) — това е ожководната нишка въ нашия разуменъ живогь. Човъкъ безъ ясенъ и офгрменъ мирогледъ издребкявз, изражда се и се обезличава като цълостио и разумно същество съ собствена воля и разумъ.
н__________________— 10 —____________________
Всеки човЪкъ, който н-Ьма опред^ленъ миро-гледъ, за да му дава правилни схващания, ясни и правилни възгледи за живота, нещата и събитията, и за да му служи като ржководна нишка въ лаби¬ринта на самия животъ, е чозекъ на старата кул¬тура, на старото непросветено човечество. Такъвъ ЧОВ^БКЪ пада въ отчаяние, въ писимизъмъ и почва да се страхува и отъ живота и отъ смърьта,—той не знае що е и какво иска. Скръбьта и нещастието на таквизъ хора ги кара, често пжти, да правятъ глупости. Намиратъ се межау ТЕХЪ, за жалъ, и та¬кива, въ които се напластява всичко лошо, каквото може да се намъри въ човешкия родъ.
„Въ книги съ историческо четиво, а така сжщо при изучванието и на самата История, ние требва да се спираме предъ живота и делата на великите хора, за да проникнемъ ьъ техните души, да от-криемъ чувствата, които еж ги движили и крепили въ ГБХНИГБ изпитания и въ т-вхнитъ" предприятия; нека си сторимъ трудъ да осветляваме качествата и добродетелите, що еж създали отъ ГБХЪ благоде¬тели, герои и мжченици за човечеството.
Лко ние, често пжти, цлъжимъ признателность на хора, които еж ни лично услужили, то колко по-дълбоко чувство на признателность требва да хра-нимъ къмъ ония люде, които еж разпрострели свои¬те славни услуги надъ отечество, общество или надъ ц-влото човечество!
Отвратителна е непризнателностьтв; добрите книги по 1агатъ всички усилия, за да ни предпазятъ отъ нея.
_________-м-_________
Предъ нашите духовни погледи нека минава историческия животъ на родината и ние ще пре¬живяваме нейните издигания, нейните победи и поражения, нейните възторзи и униния, нейните полети и надежди, та да можемъ да поддържаме въ себе си жара на чувството за любовь и пре-даность къмъ родина, племе и родна история.
Я тая любовь къмъ родината и верата въ жизненостьта на племето ни, както и надеждата въ неговото трайно бждеще, ще има, чрезъ изучвание-то на родната география., да ни свърже съ матери¬алните хубости на родината ни,
Сигурниятъ способъ да обичаме отечеството си се състои не само въ това—да знаемъ неговата исторря, но да познаваме и неговата земя.
Може ли, когато некой отъ насъ броди по брега на тоя белъ Дунавъ, макаръ и мислено, да не изпитва трепетите, що будятъ въ душата съби¬тията, на които е била свидетелка великата река? Може ли сжщо, когато крачимъ презъ широката дунавска равнина, да не долавяме — каква благо-датъ криятъ нейните гънки, какъ коравите народни мишци я обръщатъ въ чудесна градина, и колко мила требва да е родената ни, която лупи въ свои¬те недра не само спомените на славно и тежко минало, но и надеждите за цветуще и безпечно бждеще? Накъдето да се обърнатъ погледите ни, не вижцатт-. ли вежде, покрай чаровните хубости на родните кжтове, не намиратъ ли и толкова причини за любовь къмъ родната земя — майка и кърмил-ница на младо, здраво и жизнено племе, което. ________________-12-* __________
при всичкит^ превратности на сждбата, все ще спо¬лучи нъкой день да стане пъленъ господарь на сждбината си и да доизгради своето свътло духовно и национално благополучие".....
Добритъ книги не еж никакъ товаръ на па-метьта, а еж, напротивъ, храна за духа, подбуда за въображението, упражнение на сжждението и еж оше едно отъ могжщитъ сръ\цства за възпитание — найвече на младежитъ; тв ^книгитъ) тръбва само да съответст^узатъ на възрастьта, да еж споредъ природата на тъхния духъ и на тъхния характеръ, да подхождатъ на степеньта и нуждитъ на тяхното нравствено развитие, като сжщеЕременно ги пред пазватъ не само отъ оласнеститтз, които ги заплаш-ватъ въ настоящето, но и да ги въоржжатъ про-тивъ опасностит-Ъ на бждещето. Не отъ малка пол¬за еж за младежитъ още и ония книги, които на-саждатъ въ тъхъ познания по отечествената История и География — за влиянието на които познания върху нравственото възпитание на мласежитъ току-що споменахме, въ тая лекция, по горе.
Нравственит-в беседи, слушани или четени отъ младежьта толкозъ по-жадно, колкото пзвече не¬предвидени нъща бихз т"В съдържали, ще внесатъ промъна въ еднообразните училишни упражнения.
Тъй че клаощитъ: Омиръ, Шекспиръ, Пуш-кинъ, Тасъ; Хораций, Вергилий, Данте; Шилеръ, Волтеръ, Гьо е и цъла плевда (върволица) подобни велики и гениални умове, отъ всички народности и въкове, ще престанатъ ли нтзргашъ да пЪятъ на поколънията, ще спратъ ли да будятъ чуаствата и
-13-____ ....
ума имъ? Чрезъ страницитъ на произведенията си вепикитъ мислители не възкръсватъ ли като живи предъ насъ, за да сподълятъ нашите радости и тжги, напжтвайки ни, съ закалената си опитность, въ правия и истински пжть, който ние смътно или никакъ не познаваме?
Да, Шекспиръ, когато споменахме току ей-сега, кой не знае името му? — Той е залъзълъ преди 300 и повече години, ала неговиятъ гениаленъ духъ витае всъгда надъ поколенията, а мждръстьта, мис¬лите и идеите му неспирно отлитатъ и се насаж-датъ въ далнините, гдето постоянно цъвтятъ по-ертздъ В-БЧНО кр.:сно лтзто, гдето хубостьта имъ нивга не повтзхза, нито пъкъ смърть ги завлича въ мрака свой; неговите драми (пиеси), както и него¬вото име еж обречени да не ззгиватъ нивгашъ, дуръ свътъ светува, въ който люде дишатъ и очи гледатъ.
Мимоходомъ нека забележимъ, че драмата е най-висшата поезия въ книжнината, а поезията пъкъ е най-великата книга за човешкото развитие.
Шекспиръ въ драматическото искуство нъма равенъ на себе си: той е създалъ най-дълбокото по идея и зртзлость драматическо произведение. — Хамлетъ е оре-ла (венеца) не само на Шекспира, но и на цтзлата най-ноза всесвътска книжнина. Той стана предметъ да се очудва ц'Ьлъ образованъ свътъ: Хамлетъ изобразява типъ на човтзкъ, когато окржжаващата среда го стеснява и мжчи. Той, като представитель на новото време, което едва току-що настжпало, се борилъ за идеи, които не_________________—16 -_________________
Шекспиръ е гениаленъ и великъ тълкователь на чов-Ьшката душа и сърдце: той е добре позна-вапъ хората и виждалъ пронизно презъ тЪхъ както лошигв, така и дсбритъ1 имъ страни.
Въ творенията си той е изобразявалъ хората таквизъ, каквито се явяватъ въ действителния жи-во1ъ, позовавайки се на едно, или друго житейско обстоятелство, досущъ съгласно съ това психоло¬гично вещество, стъ което е изтъкано тяхното нравствено сжщество, т. е, както съ ЛОШИТБ, така сжщо и съ хубавитъ1 имъ качества.
Шекспиръ, подобно на всички велики худож¬ници, е творилъ безъ измислени отъ по-рано идеи; и ако ние четемъ въ съчиненията му велики уро¬ци за себе си, то е само затуй, че, необикнове¬ния блтьсъкъ, правотата и силата на неговигЬ об¬рази, прави ги равни съ творенията на самия жи-вотъ — тази единствена велика школа, изъ която черпимъ цялата наша премждросчь.
Шекспиръ, за поддържка интереса въ съчи¬ненията си, ималъ неизчерпаемъ изворъ, а този изворъ билъ човешкото сърдце.
Шекспиръ, нахождайки се въ пъпеьъ раз-цвтзтъ на силитъ- и таланта си, е написалъ НБЙ ве-пикитъ- си творби: Отело, Макбеть, Хамлетъ, Кралъ Пиръ, Ромео Жулиета и още много други^фанта-:тични и исторични пиеси.
ВсЬко художествено произведение, каквито :ж току-що изброенигв, е нищо друго, освенъ из зазъ на живота въ най-обшитъ- му прояви; ето за цо, понятно е, че подобно произведение требва да
___________________— 17 —___________________
завършва съ факти, които да не противоречатъ и на основнитъ* природни закони.
Ако пъкъ произведението, каквото е Хамлетъ, се явява провъзгласитель на нови идеи и възре-ния, които заменятъ старитъ\ то тържеството на последнитъ- (старитъ1 идеи) и безследната погибель на първигв (новит-Ъ) би било доказъ за ттьхчото нищожество. Завършъка (финала) на таквозъ про¬изведение би билъ пълна разруха и отрицание на основната му мисъль.
Доброто е сжщностьта на човешкия духъ, то е неговото естество. Злото е една само необходи-мость, та стълкновението (сблъскванието) съ него има реална полза, за да може човЪшкиятъ умъ да се развие, сърдцето му да се облагороди и волята му да се кали; затуй, тамъ гдето злото взема връхъ {има надмощие), неизбежни еж противоречията и заблудитъч
Доброто и злото, сиречъ истината и лъжата, честьта и безчестието, които понятия (думи) въ раз¬ни съчинения често пжти се зам-встятъ едни вм-Ьсто други, винаги се явяватъ въ свЪта като два проти¬воположни фактори, които вЪчно водятъ борба за надмощие; а въ тази именно борба чов-вшката душа израства и се преражда
Доброто, истината, правдата и честьта тр-Ьбва да се назоватъ науки, защото тъ- ни учатъ какви требва да бждатъ между хората взаимните имъ ра¬зумни отношения, които не противоречатъ и на основниттз природни закони.
_________________— 18_________________
Д-клата на човека — това е мерилото за пра¬вотата и истината на неговит-в възгледи, а това именно ни рисуватъ и изобразяватъ великитЪ умо¬ве — класицит-Ь.
Ето още нЪкои по-важни и кратки характери¬стики, направени отъ даровити критици върху дру¬ги нЪкои Шекспирови творения:
Краль Лиръ — това е симфония на грамаденъ оркестъръ: всички инструменти на земния животъ звучатъ въ нея и всъки отъ тЪхъ си има свой соб-свенъ гласъ.
Отело, отъ гледище на общо съзвучие на фа¬булата (баснята), откждето е билъ заетъ отъ Шек-спира, отъ гледище на искусното сценознание и майсторско съзвучно сливане на събитията отъ стра¬на на автора на пиесата, не безъ основание се смЪ-та, отъ много Шекспирови критици, сжщо като най-велико отъ неговигв фантастични творения.
„Картина, написана съ кръвь и съристъ огънь на фонъ отъ адска тъмота"—така била оха-рактеризирана Шекспировата пиеса Макбетъ отъ единъ нейнъ талантливъ критикъ. Това творение, следъ прочита му, поразява съ пълнотата си общо¬то впечатление и, заедно съ това, възбужда чув¬ство на ужасъ, смръзващъ душата дотолкозъ, че умътъ дълго време не може отъ тоя ужасъ да се поправи".
Другъ Шекспировъ критикъ Кампбелъ е изка-?алъ мнение, че между Есхиловия1) Прометей2)
1) Есхилъ— старъ гръцки поетъ; 2) Прометей—написана зтъ него трагедия.
___________________— 19 —____________________
и Шекспировия Макбетъ, въ драматическата книж¬нина, била заседнала една празднота, въ течение на-което време не било създадено нищо подобно на тия две произведения. — Това върно отбелязано съпоставяне на Макбета съ древнитъ трагедии се оправдава не само съ поетичните хубости на пие¬сата (на Макбета), но и съ външния й характеръ.
Ами изчезналъ ли е, згбравенъ ли е Омиръ? Неговитъ пъсни не еж ли тъй нови и пръсни, как¬то нъвгажъ преди въкове?
Кои знаменити философи надминаха, по вели¬чината на ума си, Платона, Аристотеля и Сократа?
Сократъ е проповЪдвалъ истина и справедли-вость и пожертвува живота си за добродетельта.
Сократъ прозрЪ единъ благосклоненъ и лю-бящъ Богъ и запечата взрат а си съ жиЕОта си.
Сократъ се смъта като езически предтеча на Христа.
Сократъ б"вше и си остана великъ философъ» защото той не посочваше добродетельта само съ думи, но съ примъръ, на дъло.
Франклинъ е американски философъ, който най-много е съдействувадъ да се разпространи сво¬бодата и мячдростьта по цвлата земя.
Изучвайки биографиитъ на великигЬ мжже, ние черпимъ поучителни уроци за себе си.
А кой бе Христосъ? — Свътътъ не познава по-кротъкъ, по-смиренъ служитель на правдата, на истината, на свободата, на равенството, на братство¬то и на обичьта между хората. ___________________— 20 —___________________
Яко човечеството бе следвало Христовото уче> «ие, то СВ-БТЪТЪ би билъ най-щастливъ и доволенъ.
„Наистена", каза Самуилъ Смаилсъ, „книгитЪ •еж най-добрите и верни наши другари Възвиша¬вайки нашите мисли и стремежи, добрите книги ни запазватъ отъ лошо другаруване и връзки. Една добра книга предпазва и възвръща отъ нрав¬ствена развала ония хора, които на младини не еж имали таквизъ интелигентни и просветени родители, възпитатели или наставници, за да ги ржководятъ.
Нека се не забравя, че знанието, въ свръзка съ нравственото и религиозно възпитание, е най-могж-щата сила за всеки човекъ, който иска да минава за просв-втенъ, културенъ, добродетеленъ и свобо-денъ.
Най гол-вмото благо (добро,) на света за все¬ки човекъ е — да насажда въ себе си постоянно добри и полезни знания, а пъкъ най-голъмо зло е «евежеството.
Не само тЬлеснитЪ слепци еж за съжаление, но и духовнит^ слепци.
Ако вс^ки отъ насъ би се грижилъ наполовина за душата си, както се грижи за тялото си, наши-■ятъ животъ би билъ най-щастливъ и честитъ.
Да се показватъ на време грешките ни, да се оежждатъ, бичуватъ и жигосватъ е тъй сжщо пло¬дотворно, както и кога се оре и копае некоя нива дълбоко.
Философите еж оргинални наши приятели: тЬ «и мъмратъ и изобличаватъ, но безъ никаква злоба.
_____________________— 21 — •___________________я
Да се оскърбяваме отъ техъ, когато се трудятъ да? ни изправляватъ, е смешно и неразумно.
Човекъ, колкото повече чете добри и полезни книги, по-ученъ става, колкото повече разсжждава, все павече признава, че добре и достатъчно не знае; след., права е поговорката, която твърди, че никому не е се пробила шапката отъ много умъ.
Човекъ се учи до де е живъ и пакъ ненаученъ-умира.
Душевните сили у човека бързо упадатъ, ако постояно не се упражняватъ и опресняватъ.
Каквото немаме вжтре въ себе си, ьъ душата си, то не е наше притежание и богатство.
Величието, славата и богатството еж неща случайни и нетрайни — само добродетельта, осно¬вана на зрелия умъ, солидно образование и ос* мисленъ животъ. еж постоянни, сигурни и нетленни.
Здравето украшавателото, доброто учение—ума, добродетелите- душата и сърдцето: нека се потрудимъ да сдобиемъ и трите: здраве, умъ и добродетели.
Невежеството е мракъ, слепота: то ражда за¬блуди и предразеждъци.
Всички пороци, злини и нещастия вървятъ спедъ невежеството.
Както слънцето разсева мрака, така сжщо и науката (знанието), почерпена отъ добрите книги и отъ живота, отстранява невежеството и тъмотата, предразеждъците и заблудите.
Да си избавимъ душата отъ заблуди, предраз¬еждъци и мракъ е много по-важно, отколкото да излекуваме телотоси отъ болесть0
___________________— 22 —__________________
Само бухалите и нечистата съвесть обичатъ тъмнината; само грешниците и злите духове изувгватъ светлината.
Невежеството и мрака на душата еж извори «а всички почти страдания; затуй, ако тъхъ отстра-нимъ. страданията ще прекратимъ.
Учениятъ холандецъ Еразъмъ билъ на мнение, че книгите еж първа необходимость на човека спедъ хлЪба, и че понапредъ човекъ требва т-Ьхъ да достави, та после дрехи Действително, каква полза отъ изящна и позлатена клетка, ако птичка¬та, която обитава и живее вжтре. е престанала да пЪе? Каква полза отъ богато и превзето облекло, отъ разкошно жилище, отъ пищни обеди и вече¬ри, отъ разкошна (конфортна) обстановка, па ако речемъ дори насмешка— отъ яка колосана, ако гла¬вата е халосана? отъ ро*ля и блузка копринена, ако главата е копривена? Ще има ли н-вкакво раз¬личие между такзазъ човешка глава и оная на обикновените и безсловесни животни?
Нека се помни, че човекъ, като в-Ьнецъ на природата, се различава отъ животните главно по развитъ умъ, по разумъ, чувство, воля. характеръ, съзнание, предприемчивость и изобритателность. Тия могжщи сили, тия духовни дарби, дадени чо-в-Ьку свише, но не затжпени, а развити и облаго¬родени чрезъ просвета и възпитание, еж най-важ¬ното, найсжщественото и най-великото; а пъкъ тия сили, безспорно е, вирЪятъ и зрЪятъ само въ бла¬годатното поле на знанията (науките), събрани въ книгите; затуй—да обичаме добрите и полезни кни-
-______________-23-___________________
ги, като най-верни наши другари, защото отъ т-Ьхъ можемъ да почерпимъ най-добре необходимите знания, поуки, добродетели, радости, наслади и ще си подготвимъ доброчестина, изучвайки ума, идеи¬те и делата на великите люде въ различните об¬ласти на живота.
Нека, пОвтарямъ, се запомни и усвои отъ всич¬ки ни, че добрит-Ь книги еж, които разсяватъ мра¬ка и раждатъ духовно озарение, че те еж, които поддържатъ и хранятъ ума. който, нЪма съмнение, е по-ценно и гиздаво качество отъ всички други суетни човешки труфила и гиздилки. Като тъй, нека всички се постараемъ да сдобиваме знания и да разработваме ума и паметьта си постоянно, за¬щото те ще ни еж нуждни презъ целия животъ.
Знанията еж бисерите, които ни гиздятъ и украшаватъ, а паметьта е техчатя вложница (съ¬кровищница).
Който желае да умножи знанията си, да разра¬боти и възвиси ума си, да разсее заблудите си, да укрепи добродетелите си, нека си намали суетни¬те потреби и удоволствия.
Който прави икономия за сметка на своето саморазвитие и духовно самосъвършенствуване, за сметка на семейното образование и просвета, той сече клона, на който седи.
Бащи и майки, отворете въ жилищата си, по¬край многото други прозорци за въздухъ, слънце и светлина, и по едно мънзарко прозорче, презъ което да проникватъ сжщо зари и на просвета, за да озаряватъ умътъ и душата на целото ви__________________— 24 —__________________
семейство: чрезъ книгитЬ то (семейството) ще до¬бива ценни знания, за да следва истинсния пжть на просв-нтата и културата, безъ които въ днешно време не може вече да се върви къмъ умствено, духовно и нравствено озарение.
Янгличанинътъ Уотсуортъ се е произнесълъ, че книгитЪ (семейните библиотеки) еж особенъ свътъ, който е много приятенъ и много полезенъ, и около който се обвкватъ семейните радости и семейните доброчестини.
А Самуилъ Смаилсъ пъкъ съ непоколеби-мость пише: — „че книгите еж безсмъртни, че те еж най-трайни отъ всички човешки произведения: храмове се съсипватъ, статуи и картини се изгуб-ватъ и развалятъ — книгите постоянно живтзятъ. Казаното преди много време, днесъ се повтаря въ страниците имъ съ сжщата сила.
„Нема нужда да се говори", продължава пакъ сжщия Смаилсъ, и за безкрайното влияние на кни¬гите върху умственото развитие на човечеството, което развитие е могълъ да придобие човешкия родъ. Въ книгите се нахождатъ разкази за всички трудове, подвизи, стремежи, сполуки и несполуки въ областьта на науките, въ вЪрата и въ нравст-веностьта. Книгите еж тласкали човечеството на-предъ въ всички времена; отъ ттзхъ еж произлезли всички подобрения и умствени преврати. И наисти¬на, едно велико съчинение стои много пжти по-горе отъ вевка голяма военна победа", заключава сжщиятъ Смаилсъ.

Няма коментари: