Реклама

вторник, 7 октомври 2008 г.

Робертъ Оуенъ (книга)




Робертъ Оуенъ

Настоящиятъ биографски очеркъ е взетъ огь прекрасния колектиненъ трудъ „В е л к ь 1 е л га¬ди", излЪзълъ подъ перото на най-вещитЪ учени-специалисти въ разнитв области науката, изку¬ството, философията и религията, подъ редакци¬ята на В. Витнеръ, М. Туганъ-Барановски и др.
Робертъ Оуенъ произхождалъ отъ се¬мейството на единъ небогатъ занаятчия. Той се е родилъ въ 1771 г. въ малкия английски градецъ Нютаунъ. Освенъ него родителитъ му имали още шесть деца.
Още въ ранното си детство Робертъ Оуенъ проявявалъ забележителни дарби. Той н"Бмалъ още и петь години, когато е почналъ да посещава училището и се е смъталъ за единъ отъ най-прилежнитЪ ученици. Любознателностьта]му не е имала граници. Къмъ седмата си година той не само че завършилъ училището, ноусвоилъ и всички ония знания, които учительтъ е мо-гълъ да сподели съ него. Седемгодишниятъ Робертъ билъ назначенъ за помощникъ на учителя и се занимавалъ съ децата, които еж били значително по-възрастни оть него.
Ала любознателностьта у Роберта не се намалила и отпосле. Той съ жадность
се е нахвърлялъ на книгитъ и си ги е цоставялъ гдето и както му е било въз¬можно. Той четълъ и детски разкази и научни дебели книги. Всички книги, които било възможно да се доставятъ въ мал¬кото градче, въ скоро време бивали про¬читани отъ любознателния Робертъ. Треб¬ва, обаче, да се отбележи, че тая страсть къмъ книгитъ съвсемъ не е бъркала на Роберта да си остане той едно трезво дете: той охотно е вземалъ участие въ всички шумни игри на своитъ връстници, научилъ се да танцува и да свири на духовъ инструментъ весели пЪсни. Той винаги е търсилъ обществото на хората и се е отличавалъ съ голЪма общителность. Когато Робертъ навършилъ десеть го¬дини, родителитъ му решили да го из-пратятъ въ Лондонъ, гдето е билъ единъ тъхенъ по-възрастенъ синъ — сжщо за¬наятчия. Малкиятъ Оуенъ е тр-вбвало да пропжтува Ц-БЛИЯ ПЖТЪ ДО ЛОНДОНЪ на покрива на пощенската кола, защото така е било по-евтино пжтуването. При
ь
юва ^пжтуването е тръбвало да бжде нощно време и момчето, поради лекото си и тънко облъкло, съвсемъ замръзнало. Пощенскиятъ куриеръ се съжалилъ надъ детето и поискалъ да го ВМ-БСТИ вжтре въ колата, обаче на това се противо-поставилъ и не го позволилъ нЪкакъвъ сър-дитъ господинъ—пасажеръ. „Б-вше тъмно
— разказвалъ после за това самъ Оуенъ,
— така че азъ не можехъ да разгледамъ ни самия пасажеръ, ни колко души еж били вжтре въ колата. . . Азъ бъхь ра-достенъ отъ това, че не го видъхъ, за¬щото не искахъ да се сърдя на единъ такъвъ човвкъ, който така жестоко се от¬несе къмъ едно дете". Този случай пре¬красно рисува доброто сърдце на Роберта.
Братътъ посрещналъ малкия Робертъ твърде радушно, но недълго време му се удало да остане подъ покрива на своя братъ, защото той е тръбвало да постжпи като чиракъ въ магазина на единъ тър-говецъ на платове и вълнени стоки въ другъ единъ градъ. Първата година тукъ
7Робертъ служйлъ безъ заплата, на вто¬рата година господарьтъ му опредЬлилъ заплата 22 лева, а на третата година му олредълилъ 270 лева годишно. Робертъ останалъ на служба у тоя търговецъ около четири години и прекаралъ това време съ голъма полза за себе си, понеже магазина билъ посещаванъ отъ много купувачи.
Господарьтъ на Роберта-човЪкъ самъ излъзалъ и издигналъ се отъ бедно се¬мейство -се е отнасялъ добре съ своя слу-жащъ. Той ималъ сравнително не много работа: къмъ четири часа следъ объдъ обикновено Робертъ бивалъ свободенъ. Оказало се, че господарьтъ му ималъ добра библиотека и малкиятъ Робертъ съ жедность се нахвърлилъ на книгитъ.
Когато се завършило времето на уче¬ничеството въ тоя магазинъ, гдето Ро¬бертъ придобилъ много такива дълоаи знания, които впоследствие еж му били полезни, той решилъ да отиде на друго мЪсто, макаръ господарьтъ и да го е обикналъ много, а и самъ Робертъ го е
8
обичалъ. Но на младия Робертъ се е ис¬кало да узнае и види повечко живота съ собственитъ си очи.
И нему се е удало да постжпи въ единъ голъмъ ангросистски складъ за въл¬нени издълия^въ Лондонъ. Това е било едно отъ най-известнитв въ града тър¬говски предприятия. Складътъ се нами-ралъ на една отъ най-виднитъ и много¬людни мъста въ столицата, гдето посто¬янно се струпвали купувачи. Тукъ на мла¬дия Робертъ опредълили изведнъжъ за¬плата 400 лева годишно, включително квар¬тира и др., и той се е смъталь просто за богатъ. Ала работата тукъ била крайно тежка. Още въ 8 ч. сутриньта служащитЪ били длъжни да се намиратъ по мъстата си въ магазина, а продажбата се приключ¬вала пон-вкога въ 10 ч. вечерьта и при гова презъ всичкото време служащитъ еж били въ движение, на крака. Когато мага-зинътъ се заключвалъ, служащитъ били длъжни да поставятъ въ радъ и да поста-вятъ по мъстата имь всички парчета, мате-
9рий, които презъ деня бивали измъквани й представяни на купувачите. По такъвъ начинъ често момчето е бивало принудено да лъга и да спи едва около 2 часа презъ цълата нощь. „Прекарвайки цълъ день на крака — разказва Оуенъ за това време — азъ едва бъхъ въ състояние, придър¬жайки се о перилото на стълбата, да се добера до кревата си". И никога не му се е удавало, разбира се, да се наспи добре. Въ 8 ч. сутриньта — както вече казахме —- той е тръбвало да се на¬мира въ магазина. Но освенъ това, госпо¬дарите изисквали, щото всъки служащъ да се явява въ пъленъ, моденъ за вре¬мето костюмъ. Я модата тогава била крайно капризна и странна; особено много време изисквало приготозлението на при¬ческата. „Прическата въ онова време не бъчпе една шеговита и праздна работа — казва той. Случвало ми се е да чакамъ редъ отъ ранно утро, догдето фризьорътъ ми постави помадата, пудрата, догдето ми завърже и завие влакната и приведе въ
10
редъ косага. А въ други видъ ние не смаехме да се появимъ предъ купува ЧИГБ". Я четиринадесетгодишниятъ Ро-бертъ прекрасно се е справялъ съ всички изисквания, които службата му налагала, и когато следъ известно време той решилъ да отиде въ единъ другъ складъ за въл¬нени издвлия въ Манчестеръ, то старитъ-му господари съ всички сили се старали да го задържатъ на служба при себе си. Въобще къмъ Роберта, който ималъ от¬крита и благородна душа, лесно еж се привързвали всички хора, съ които той е ималъ работа.
Отиването на Робартъ въ Манчестеръ е имало голъмо значение въ неговия жи-вотъ. Тукъ той ималъ по-добра заплата и по-малко работа. Въ свободното си време Робертъ, както по-рано, жедно е четълъ книги и внимателно се вгледвалъ въ хо¬рата и въ ГБХНИГБ дъла. Тукъ той се за-позналъ съ единъ занаятчия, който му разправилъ, че въ предачното дъло сега еж изобретени нъкакви си чудни нови
11машини, и ако се построи фабрика за при¬готовление на такива машини, то могатъ да се спечелятъ много пари. Робертъ, безъ да гледа на своитъ 18 години, билъ вече единъ опитенъ човъкъ въ търговския и промишленъ свътъ. Той разбралъ, че тия машини действително се явяватъ едно важно придобитие въ промишленостьта и охотно се съгласилъ да вземе участие въ постройката на такава фабрика заедно съ своя новъ приятель. Той взелъ на заемъ и вложилъ 2700 лева и напустналъ по та-къвъ начинъ своята добре заплащана служба при магазина, за да прояви СВО¬ИТЕ сили въ новата] малко позната, но за-това пъкъ самостоятелна работа.
Оуенъ наскоро открилъ съ своя дру-гарь една фабрика, въ която работили 40 души. Материалите, отъ които се при¬готовлявали машинитъ, тъ еж ги получа¬вали въ кредигъ; а пазарътъ, търсенето на предачнигв машини въ онова време били твърде голъми. Д-БЛОТО се поставило и заздравило солидно. Яла Робертъ се убе-
12
дилъ, че неговиятъ другарь не е дълови човъкъ и при това последниятъ възла-галъ всичкитъ свои надежди на паригв, а » не на изкуството, не на'.[сржчностьта. Ето защо, когато неговиятъ другарь потър-силъ за себе си другъ съдружникъ вмъс то Роберта, съ повече пари, и предложилъ на Оуена да се отдъчпи отъ"предприятието, последниятъ се съгласилъ на това съ голъма охота. И деветнадесетгодишниятъ Робертъ Оуенъ решилъ^да почие само¬стоятелно своята собствена работа.
Получилъ своята часть отъ машинитъ, Робертъ Оуенъ решилъ да открие самъ една неголъма предачница въ сжщия градъ — Манчестеръ. Той купувалъ груба прежда и я преработвалъ на тънки*конци, които охотно се купували отъ фабрикитъ, въ които се обработвали муселинови пла¬тове. Неговата стока победоносно конку¬рирала другитъ, благодарение на изку¬ството, съ което тая стока се изготовля-вала въ предачницата на^ Робертъ Оуена. При три работници Робертъ печелилъ го-
|3дишно чисти 8000—8100 лева. Той би мо-гълъ да разшири постепенно тая своя собствена работа, обаче нему се поискало да попробва СВОИТЕ СИЛИ И способности въ нъкое крупно предприятие, каквито въ онова време почнали да се появяватъ въ голъмо количество въ Манчестеръ.
За щастие, Робертъ прочелъ въ мъст-ния вестникъ едно обявление, чрезъ което единъ крупенъ манчестерски фабрикантъ на памучни прежди търсълъ управитель за фабриката си. Робертъ веднага се от¬правил ъ за фабриканта. Фабрикантътъ попиталъ Роберта на колко години е и каква заплата би искалъ.
— Осемь хиляди лева — отговорилъ мла-диятъ човъкъ.
— Осемь хиляди леваГ? — възкликналъ фабрикантътъ. — Тая сутринь при менъ дойдоха много хора съ предложения и, моля ти се, ВСИЧКИТЕ, заедно взето, не искаха толкова, колкото Вие самичекъ искате.
— Мзъ не мога да се ржководя отъ
14
онова, което искатъ другитв — отговорилъ Робертъ. — Лзъ не мога да взема по-малко : тая сума азъ я печаля на своята частна работа.
И той предложилъ на фабриканта да разгледа неговата предачница. Фабрикан¬тътъ живо се заинтересувалъ отъ мла¬дия предприемачъ и охотно се съгласилъ на неговото предложение да разгледа пре-дачницата на Оуена. Когато фабрикантътъ отишелъ и видълъ предачницата на Ро¬берта, когато разбралъ какъ сржчно и съ какви малки сръдства умъе Робертъ да води своята работа, той бързо се съ¬гласилъ на предложението на младия чо-в-Ькъ, и Оуенъ на 19 годишна възрасть станалъ управитель на една фабрика, въ която работъли до 500 души работници. Работата тукъ не.била лесна поради това, че фабриката, въ която попадналъ, се сла¬вила съ изработката на най-тънка прежда, каквато е съществувала въ онова време; а! на Оуена било възложено не само на¬блюдението за вървежа на работата, но 15и покупката на суровия материалъ, и про¬дажбата на изработената стока, и приспо-собението на нови машини, — съ една дума, ц-влата работа била възложена вър¬ху младия Робертъ. Но Робертъ не се смутилъ и объркалъ — неговиятъ голъмъ и практиченъ умъ го извелъ отъ всички затруднения.
Едва се изминало и половина година откакто Робертъ билъ заелъ управи-телското мъхто въ тая фабрика, когато пресмътливиятъ и съобразителенъ стопа-нинъ се обърналъ къмъ него съ следното предложение: „Азъ следихъ вашитв дей¬ствия и съмъ твърде доволенъ отъ всичко онова, което Вие направихте. Сега азъ искамъ, щото Вие да се съгласите и за4 винаги да останете при мене. Азъ ще Ви дамъ 8,000 лева за тая година; и ако Вие. се решите да останете, то на следната година ще Ви дамъ 10,800 лева, а на третата година 13,500 лева. Къмъ това време ще порастнатъ двамата ми синове и на четвъртата година Вие ще встжпите
16
въ съдружие съ т-вхъ и съ менъ й ще получавате четвърть отъ чистата печалба; а вие сами знаете, каква може да до¬стигне тая четвърть"... Робертъ, разбира се, се съгласилъ на това предложение и договорътъ билъ сключенъ. Подъ вещото управление на Роберта фабриката въ едно скоро време станала едно отъ първите предприятия въ Англия. Но независимиятъ Оуенъ подиръ няколко години съ соб-ственитъ- си ржце изгорилъ тоя изгоденъ за него договоръ и напустналъ своя го¬спод арь.
Когато Робертъ Оуенъ напустналъ сво¬ето първо мЪсто като управляващъ пре-дачната фабрика, неговото име се ползу¬вало вече съ голяма известность между компетентните търговски и фабрични крж-гове на Манчестеръ. При многобройните предложения, които сега му се правили отъ всички страни да постжпи като съ-дружникъ въ едно или друго фабрично-предачно предприятие, нему не е било трудно да си избере най-подходящето за
Я 3него. Той се установилъ въ една фабрика, която подъ неговото вещо управление бързо достигнала единъ забележителенъ разцвътъ.
•Така, синътъ на бившия занаятчия още на млади години, благодарение само на своя талантъ и трудолюбие, станалъ единъ известенъ фабрикантъ. Но богатството само по себе си малко е привличало Ро-бертъ Оуена — човъка, който е облада-валъ чиста и благородна душа. Изучилъ така добре целата работа и механизма за добиване на богатството, той е знаелъ отгде иде това богатство и какъ то се изплъзва и не дохожда до народа.
По туй време въ предачната и тъкачна индустрия въ Англия станали крупни про-мъни. И въ едната, и въ другата область на производството бъха изобретени ма¬шини, които направили възможно устрой¬ството на крупни тъкачни и предачни фабрики. По-рано конците се предели и тъканьта се приготовлявала отъ отделни дребни стопани, които били пръснати по-

целата страна. Не е било по силите на дребните тъкачи и предачи да се борятъ съ ^богатите предприемачи, когато тия последните еж се възползували за своите фабрики отначало отъ силата на водата, а после и отъ парната сила. Новитъ ма¬шини, освенъ това, еж били отъ такъвъ родъ, че за роботене надъ твхъ не се е изисквало голяма сила и поради това фабрикантитв предпочитали да наематъ за много работи жени и деца. По това време работниците били разпокжсани, не разбирали своите общи интереси и не умеяли да се защищаватъ и грижатъ за себе си. Затова фабрикантитв лесно под¬тискали работниците, и злоупотребленията за сметка на работниците били ужасни. Особено страдали нещастните деца. Жи¬лищата на работниците при тия фабрики били набързо сглобени бараки; храната е била недостатъчна въ количество и ло-шокачествена; работело се день и нощь съ две емвни, и ония, които си приключ¬вали работата, лъгали да спятъ на кре-
19 г*ватите, които току що бивали освобож¬давани отъ смъната, отиваща да работи. Обръщението и отношението къмъ ра¬ботниците било крайно жестоко. Децата, като работели въ такива фабрики, уми¬рали като мухи, ала трудътъ имъ билъ полезенъ за фабрикантите; И НИКОЙ не се решавалъ да се застжпи за тия стра¬далци на тъкачната и предачна индустрия. А пъкъ възрастните работници търсели забрава и утеха отъ тоя ужасенъ животъ въ масовото пиянство.
Честната и чиста душа на Оуена, про-излезълъ отъ срвдата на простия народъ, не е могла да се примири съ всички тия ужаси на фабричния животъ. Вече отдавна той билъ почналъ да мисли върху това съ какви средства би могло да се дойде на помощь на фабричния трудещъ се на¬родъ. Въ Манчестеръ той билъ влезълъ въ кръговете на високообразовани хора, запознанството съ които още повече раз¬вило ума на младия фабрикантъ, още по¬вече задълбочило неговите знания. Убеж-
20
дението му въ необходимостьта да се облекчи по единъ или другъ начинъ участьта на фабричния работенъ народъ, увереностьта му въ възможностьта на та¬кава помощь растели всеки день. Въ главата му зреелъ некакъвъ планъ, за който той, прочее, не обичалъ отначало да приказва съ никого. Но мисъльта му за тоя плань каточели никога не го на¬пущала. Веднъжъ нему се случило да разглежда една памучна предарска фа¬брика въ Шотландия, която се намирала въ една прекрасна местность на водо¬пада на една красива река. Подъ влия¬нието на разкошната картина, която тукъ се разкрила предъ Оуена, той възклик-налъ: „Отъ всичко видено досега отъ мене, това МБСТО ми се вижда най-под¬ходящо за осъществяването на единъ опитъ, който азъ вече отдавна съмъ за-мислилъ". . .
Тази местность била Ню-Ленаркъ.
Какъвъ е билъ този опитъ, този планъ, замисленъ отъ Оуенъ ? — Той искалъ да 21устрои едиа фабрика на нови начала. Той искалъ да поведе своята работа така, щото неговите работници да живея гъ въ пълно доволство. Той билъ увЪренъ, че едно такова устройство на фабриката ще бжде много по-доходно, отколкото онзи адъ, който представлявали тогавашните английски фабрики. Най-после той дъл¬боко е в"Брвалъ, че ако неговиятъ опитъ излезе сполучливъ, то и другите фабри¬канти доброволно, отъ лични сметки, ще последватъ неговия примеръ, и по такъвъ начинъ животътъ на фабричните работ¬ници ще се подобри навсекжде. Ето, про¬чее, въ що се е състояль неговиятъ опитъ, но тогава още той не е знаелъ, че сжд-бата наистина определила за него сжщия онзи Ню-Ленаркъ, който сь своята кра¬сота произвелъ върху него такова силно впечатление.
Опитното око на Оуена изведнъжъ определило и преценило какви изгоди може да даде Ню-Ленаркската фабрика при едно разумно нейно управление. Оу-
22
ейъ по това време ^е е ползувалъ съ огромно доверие и известность измежду търговските и промишлени кржгове на Ннглия. Нему не е било трудно да на¬мери съдружникъ, съ когото да купятъ Ню-Ленаркската фабрика. Сжщо така не е било трудно да се убеди и стопанинътъ на Ню-Ленаркската фабрика да я про¬даде, тъй като тя не му е давала доста¬тъчно големи печалби. Най-после фабри* ката била продадена на съдружието Ро-бертъ Оуенъ за 1,600,000 лева.
Новото съдружие, купило Ню-Ленарк^ ската фабрика, напълно се доверявало на Робертъ Оуена и му предоставило да води той целата работа така, както той намиралъ за нуждно. Така че на Оуена действително се представилъ случай да пристжпи къмъ осъществяването на своя отдавна замисленъ планъ, който сега той е могълъ да го развие изведнъжъ въ широкъ масщабъ.
Но за Оуена не е било лесно да почне и пристжпи къмъ това. Ню-Ленаркската
23фабрика се намирала въ една област ь, която въ онова време била дива, некул¬турна и малко населена. Главната маса отъ работницитъ се състояла отъ ир¬ландци и шодландци — една маса невежа и груба. ВСИЧКИГБ работници въ фабри¬ката били повече отъ 2000 души; много измежду ТБХЪ били бездомни босяци, при¬викнали къмъ ленивъ и безгриженъ жи-вотъ. Пиянството, кражбата, свадитъ и побоищата били широко разпространени между фабричнитъ работници. Никой никому не се довЪрявалъ; семейства не еж се сгарали да създаватъ и ако нъкои еж създавали, то такива семейства, по¬ради мизерията и цълата неуредица, еж се оказвали тежко бреме. По-раншниятъ стопанинъ на фабриката се е борилъ срещу работницигБ съ обикновените, поз¬нати ср-вдетва: глоби, удръжки, намале¬ние на заплати и пр., обаче съ тия сръд-ства не имало никакъвъ тласъкъ, ника* къвъ напредъкъ въ работата. Така че, когато робертъ Оуенъ — който тогава из-
24
пьлнилъ двадесеть и седемь години—при -стжпилъ къмъ своя великъ опйтъ, предъ него се намирало едно огромно*мало-доходно фабрично предприятия и н-вколко хиляди лоши въ ВСБКО отношение работ¬ници, които при това гледали на гос¬под аритъ съ дълбока ненависть и не-довърие, тъй като отъ ТБХЪ ТЪ нищо добро не еж видъли. Но Оуенъ така дълбоко вървалъ въ справедливостьта на своитъ планове, че нищо не е могло да го спре.
Той започналъ съ това, че избралъ из¬между работниците нъколко души, най-разумнитъ и най-добросъвъстнигв, които лесно могли да спечелятъ доверие всрЪдъ другарите си, и имъ обяснилъ СВОИГБ пла¬нове. Той особено се поетаралъ да внуши на тия работници, че всички подобрения въ живота на работницитъ ще бждатъ изгодни за самата фабрика, тъй като само съ помощьта на добри работници могатъ да се приготовляватъ добри продукти. Отъ друга страна, ако се увеЛичатъ дохо*
25дигЬ на фабриката, то ще може още по¬вече да се подобри положението на ра¬ботниците. По такъвъ начинъ интересите на работниците и интересите на самата фабрика требва да съвпадатъ.
Една оть първите работи на Оуена по управлението на фабриката се заключа¬вала въ това, че той построилъ единъ обширенъ домъ при фабриката, въ който били устроени удобни квартири за работ¬ниците на изгодни за Т~БХЪ условия, но при такъвъ планъ, щото фабриката да нвма загуби отъ това. Отначало работни¬ците се отнесли съ големо недоверие къмъ тия кроежи на младия фабрикантъ, но отпосле се убедили, че тукъ нема за техъ никакво подмамване и почнали охотно да взематъ квартирите. Добре устроените, евтини квартири се отразили благоприятно на здравето на фабричното население, особено на децата, и приучили работниците къмъ единъ редовенъ жи» вотъ и приятна семейна обстановка. Следъ това Оуенъ обзавелъ свои мага-
26
зини, отъ които продавал ъ на работниците — и тукъ безъ печалба и безъ загуби за фабриката — всички предмети отъ първа необходимость: брашно, захарь, зеленчукъ, топливо, млеко, дрехи и предмети за до¬машни нужди. По такъвъ начинъ работ¬ниците сега могли да получатъ на евтина цена доброкачествени стоки, когато по-рано всичко това го доставяли дребните търговци много по-скжпо и при това стоката често била съвсемъ негодна. Бла¬годарение на тия магазини на Оуена, работ¬ниците сега могли вече да водятъ единъ по-здравъ животъ, отколкото по-рано, като при това туй имъ е струвало значително по-евтино.

Ала особено трудно е било на Оуена да се бори съ пиянството на работниците. Но и тука този забележителенъ деецъ из-лезълъ победитель. Той построилъ много свои фабрични кръчми, въ които прода-валъ виски (една особно силна ракия, ко¬ято англичаните обичатъ) почти двойно по-евтино и много по-доброкачествена от*
27колкото при частнигв кръчми. При тия условия всички частни кръчмари били при¬нудени въ скоро време да затворятъ сво-ИГБ кръчмарници. Но ако въ кръчмитъ на Оуена всвки билъ свободенъ да пие колкото си иска, то тукъ, отъ друга страна, въ тия кръчми не се давало и подтиквало народътъ да се напива нарочно, не еж го обирали, не еж задържали слабосилнитъ и слабохарактернитъ съ разни средства съ цель да го обиратъ, както е билъ слу-чаятъ при частнитъ кръчми. И, благодаре¬ние на тия мърки, пиянството значително се намалило. Яла пиянството повече се на¬малило, когато Оуенъ открилъ при фа¬бриката гостилница, гдето работницитъ на евтини цени могли да получаватъ ху¬бава и здрава храна и гдето ТБ могли да прекарватъ часть отъ свободното си време. По-рано много работници се съби¬рали обикновено въ кръчмигв затова, защото у дома имъ било неприветливо, нечисто, хладно и поради това не могли да се свъртатъ у домовете си. Така тая
28
Тръбва при това да се знае, че Оуенъ е билъ единъ отъ най-забележителнит в оратори и единъ отъ най-приятнитв въ личнитъ си отношения хора на своето време, за да се разбере онова огромно влияние, което е могла да окаже върху работницигв такава една пропаганда. И наистина, постигнали се твърде важни резултати. „Тия принципи — разказва самъ въ висша степень правдивиятъ и скроменъ Оуенъ (въ „Образуване на характера") — прилагани непринудено въ Ню-Ленаркската община въ продължение на 16 години при най-неблагоприятни об¬стоятелства, направили пълна промъна въ общия характеръ на населението, което е броело повече отъ 2000 души и числото на което постоянно се е увеличавало отъ нови преселеници. Но въ нашето време вече не се сръщатъ чудеса. Ние не искаме да твърдимъ, че при тия условия всички хора безъ изключение еж станали разумни и добри, или че ТБ никога не правъха не-върни стжпки. Обаче, не противоречейки
33 3на истината, ние можемъ да кажемъ, че тия хора представляватъ отъ себе си вече едно значително подобрено общество, че у тъхъ еж изчезнали ЛОШИТЕ пороци и че ТЕХНИТЕ по-малки пороци скоро ще изчезнатъ подъ влиянието на сжщитъ ТИЯ принципи. Въ продължение на ЦЕЛИТЕ тия 16 години почти не се е дошло до това, да се прибътне до наказания, нала¬гани отъ законитБ, и ни единъ работникъ не се е обърналъ за помощь отъ фонда за взаимнопомагане. На улицитЕ никога не се виждаха пияни, а децата се учеха и възпитаваха въ учебното заведение, при което никога не ги наказваха. Въ цЕлата община се виждаше единъ отпечатъкъ на трудолюбие, умъретость, доволство здраве и щастие".
Ето откжде се е появило дълбокото убеждение у Оуена, че „характерътъна чо¬века, безъ вевкакви изключения, се ИЗМЕНЯ подъ ВЪНШНИТЕ влияния"; ето онзи източ-никъ, който му е давалъ сила да води една непрестанна проповъдь за НОВИТЕ начала
34
всръдъ свъта, който СВЕТЪ, обаче, е билъ равнодушенъ къмъ тая му пропов-вдь.
Яла грижитъ на Оуена не се изчер¬пвали само въ средата на възрастните работници. Още ПО-ГОЛБМО значение той е придавалъ на възпитанието на човъка още отъ най-раннитъ- години на неговия животъ. Споредъ неговото мнение, ЧОВБКЪ става глупавъ и лошъ не затова, че той се е родилъ глупавъ или лошъ, а затова, защото такъвъ еж го направили окржжа-ващитЕ го условия, окржжаващата го сръда. Измънете тия условия, измънете къмъ по-добро тая сръда — и вие нима да имате глупави и лоши хора. Яко ние желаемъ дрброто на човечеството, ако искаме да направимъ хората по-добри, отколкото еж ТЕ сега, ние тръбва да се заемемъ съ правилното възпитание на човъка още отъ най-раннитъ му години. Така мислилъ Робертъ Оуенъ и затова решилъ да устрои при Ню-Ленаркската фабрика обширни просв-втителни учреж¬дения, гдето на децата да се дава пра-
35 3*вилно възпитание още отъ двегодишната имъ възрасть. За тая цель требвало е да се разходватъ 135—140,000 лева. Обаче неговигБ съдружници-фабриканти не се съгласили на това, макаръ че те презъ времето, презъ което управлявалъ фа-брикантътъ Оуенъ, и да турили въ джоба си чиста печалба 16,200,000 лева, вънъ отъ 5 на стотъ, които тъ1 раздали на вло¬жения отъ ТБХЪ капиталъ. Фабрикантитъ еж се помирявали съ „фантазиигв" на Оуена дотогава, докогато всичкитъ- раз¬ходи, правени за подобрение живота на работницитъ, веднага се възвръщали въ джобоветъ имъ. И сега, когато Оуенъ поискалъ 135 — 140,000 лева за възпита¬ние на децата, тЪ смЪтали подобенъ раз ходъ за безумие, макаръ Оуенъ и да имъ доказвалъ, че когато тия деца подрастнатъ и станатъ работници, т"Б съ своята лична работа ще възвърнатъ на фабриката сто¬кратно ония суми, които еж отишли за ГБХНОТО възпитание. Обаче фабрикантите държали на своето и неотстжпно отказ-
36
вали на Оуена тия 135—140хилядч лева, които той искалъ па похарчи за устрой¬ството на просвътителни учреждения за децата. Ала настой чивостьта на Оуена въ това отношение била безпредълна. Два пжти се см"внялъ съставътъ на неговигт* съдружници и най-после нему се удало да подбере такива съдружници, които вече не еж прЪчили на широкигв му планове.
И Оуенъ пристжпилъ къмъ ГБХНОТО изпълнение.
ПосрЪдъ фабричното селище било по¬строено едно обширно здание съ просто-ренъ вжтрешенъ дворъ. Тукъ се съби¬рали сьвсемъ малки деца, които едва еж се научили да ходятъ. Къмъ тоя вжтрешенъ дворъ се присъединявало ед-ю помъчдение за младенческата школа, гдето се приемали деца до 4-годишна възрасть. Възпитателки на тия малки деца еж били три млади момичета, които били задължени да се отнасятъ съ децата въз¬можно ласкаво и кротко; тъ били задъл-

37жени да се стараятъ да внушаватъ на тия малчугани, че не бива да се обиж-датъ едни други, а, напротивъ, необхо¬димо е да се отнасятъ къмъ всичко и къмъ ВСЕКИГО съ пълно благожелател-ство. Въ сжщото това време се почвало и умственото развитие на малчуганигв: ГБМЪ се разказвали достжпни за тьхното разбиране историйки, показвало имъ се многочислени картини съ изображение на птици, звърове и други предмети на^при. родата. Лътно време учителкитъ водили малкитъ на разходка въ околностьта и по всвкакъвъ начинъ се стараели да ги заинтересуватъ съ окржжаващата ги при¬рода. Въ тая детска школа децата пре¬карвали до шестгодишната ,си възрасть. До това време у твхъ вече значително се е пробуждала любознателностьта. и т"Б вече научавали азбуката. После след¬вали класоветъ за деца отъ шесть до осемгодишна възрасть. На горния етажъ на зданието се намирали класнитъ стаи за по-възрастнитЪ деца, които изучавали
38
вече писане, аритметика и география. Въ цълия домъ, '.който се наричалъ „Ново учреждение", ежедневно се събирали до 3000 деца. Отъ десетгодишната си въз¬расть децата постжпвали въ фабриката, — нъщо, което Оуенъ смъталъ за голъмо зло, но съ което той не е могълъ да се бори самъ, поради икономическитъ усло¬вия на производството въ това време1). За ония деца, които искали да продъл-жатъ своето образование, били устроени вечерни курсове. Освенъ това, била устро¬ена и една прекрасна библиотека, чи¬талня и голъма зала за танци и обще¬ствени събрания, гдето неръдко пЪелъ единъ огроменъ фабриченъ хоръ, който прекрасно изпълнявалъ любими народни пъсни. Всичко това еж били такива учреж¬дения, за които никой дори и не е по-мислялъ.
*) Нека се има предъ видъ, че това е било въ едно време (края на XVIII и началото на XIX столътия), когато предачнитъ и тъкачни фабрики въ Янглия еж били напълнени съ десетки хиля¬ди 7—6, даже 5 и 4 годишни деца! Пр.
39И така, Робертъ Оуенъ пръвъ е посо-чилъ двата пж тя, по които като се върви, може веднага да се принесе полза на трудещитъ се класи: тръбва да се осво-бодятъ тия класи отъ игото на разнигБ посредници, които ги обирать, като имъ доставятъ лошокачествени стоки, топливо и пр. на високи цени; отъ друга страна, требва сжщо да се облагороди животътъ на трудещия се човъкъ, да се разшири неговиятъ кржгозоръ, да се омекоти сърд-цето му, като му се даде възможность разумно и приятно да прекарва своето свободно време. Всичко това, безспорно» еж в-врни мисли, които за пръвъ пжть еж били изказани отъ Робертъ Оуена преди повече отъ сто години и които днесъ все повече се съзнаватъ и възприематъ отъ ЦБЛИЯ трудещъ се народъ.
Но кой тр-вбва да прокара въ живота всички тия мврки? — Самитъ фабриканти и промишленици по своя добра воля, мислЪлъ благородниятъ Оуенъ първона¬чално. Защото нали преди всичко ТБ, са-
40
МИГБ фабриканти и промишленици, ще спечелять отъ това, понеже ще иматъ изкусни и обучени работници, които [ще имъ даватъ доброкачествена работа!
И Оуенъ насочвалъ всичкитъ си сили къмъ това, да докаже справедливостьта на своитъ мисли. И Ню-Ленаркската фа¬брика, действително, била не само едне образцово заведение въ това отношение, но сжщевременно тя била и едно доходно предприятие. Славата на Робертъ Оуена широко се разнасяла по всички страни. При него еж се стичали отъ всички страни хора отъ разни звания и положения, за да се поучатъ отъ неговото изкуство и ержчность да завеждатъ и ржководятъ едно такова трудно дъло, каквото е било фабриката на онова време. Въ продъл¬жение на десеть години при него еж до¬шли съ тая цель около 20,009 души. Струвало се е, каточели опитътъ на Робертъ Оуена не отишелъ напраздно; сякашъ благородниятъ и опитенъ прия-тель на народа е съумълъ да затрогне
41даже сърдцата на фабрикантите. Яла скоро животътъ разпръсналъ тия мечти. Животътъ показалъ, че Робертъ Оуенъ, наистина, съум%лъ да набележи правил¬ните пжтища за облекчение на трудовия народъ, обаче съ своите апели той се обръщалъ не къмъ ония хора, които до¬броволно би тръгнали по тия пжтища.
Дотогава, докогато Робертъ Оуенъ искалъ да подействува на фабрикантите само съ своя благороденъ примеръ, фа¬брикантите се отнасяли спокойно къмъ неговата работа и даже, както посочихме по-горе, мнозина му изказали своето ис¬крено удивление, което самите техъ съ нищо не обвързвало. Робертъ Оуенъ малко по малко разбралъ, че само съ единъ добъръ примеръ не ще се отиде надалечъ. А положението на работниците въ предачната индустрия, която съста¬влявала главното богатство на страната» не само че не се подобрявало, но ставало все по-ужасно. И, разбира се, най-много еж страдали децата-работници.
42
Най-после Оуенъ дошелъ до съзна¬нието, че повече да се чака не бива, че фабрикантите требва съ сила да се при-нудятъ да прекратятъ тия ужасни усло¬вия на фабричния животъ. Но где треб¬вало да се намери тая сила? Самите ра¬ботници въ онова време не представля¬вали отъ себе си сила: те били твърде невежи и разединени. Наистина, тукъ-тамъ избухвали бунтове въ фабриките, но те бивали потушавани съ военна сила и не принасяли полза за работниците.
Оставало да се отправи апелъ къмъ правителството и чрезъ него да се до-биятъ такива закони, които би облекчили ужасното положение на трудовия народъ. И Оуенъ сега направилъ именно така. Той почналъ да събира многочислени митинги, на които говорилъ за ужасното положение на работниците и за необходимостьта да се дойде веднага на помощь на работниците. Въ сжщия духъ той сжщо пишелъ и печа-талъ статии и позиви и ги разпространя-валъ въ десетки хиляди екземпляри. Името
43на Робертъ Оуена се ползувало съ твърде голяма известность и почить, и затова не¬говите усилия не отишли напраздно. Бла¬годарение на неговите и тия на другарите му усилия, действително, се достигнало до това, да се издаде отъ правителството единъ законъ, съ който донвкжде се огра-ничавалъ произволътъ на фабрикантите надъ децата-работници.
!Наистина, този законъ билъ много огра-ниченъ и жалъкъ, защото правителството било въ ржцетъ- на богати хора, и той принесълъ малко полза на работниците. Но затова пъкъ това е билъ първиятъ законъ, който се е намъхилъ въ отноше¬нията между фабриканти и работници. Я по-рано подобно вмешателство се считало за недопустимо и вредно за промишле¬ниците. И какъвъ е билъ гневътъ на фа¬брикантите къмъ Робертъ Оуена, когато, благодарение усилията на тоя последния, се е сполучило, иай-после, да бжде за¬ставена държавата да се занимае съ по¬ложението на работниците и да се огра-
44
ничи отчасти алчностьта и произволътъ на фабрикантите! Оттова време1; името н» Робуртъ" Оуена станало омразно-за бол¬шинството богати въ Янглия. Върху му се изсипвали всекакъвъ видъ клевети и хули. Огорчавали еж го съ всички сили и еж се опитвали да го представятъ като опасенъ и глупавъ мечтатель и даже като човекъ недобросъвестенъ. Къмъ тия ху-лители и недоброжелатели еж се при¬съединили още и разни фалшиви набож-ници, които виждали едничкото спасение на човечеството въ изпълнение на из¬вестни обряди и поради това негодували противъ Робертъ Оуена за това, че той се е отнасялъ еднакво къмъ всички ре¬лигии и не се интересувалъ, кой и какъ почита Бога и въ каква вера се придържа. Най-после на враговете на Оуена се удало да внесатъ раздоръ и въ самото сдружение, на което принадлежало Нк> Ленаркъ и по този начинъ благородното дело на Оуена било прекженато, спрено. И така, на фабрикантите не могло да
45се разчита по никой начинъ, а правител¬ството, отъ своя страна, било сжщо много скжперническо по отношение реформите въ полза на работническата класа. Оста¬вало само самите работнически маси,— Ето гЬ требва да се призоватъ къмъ са-модейность! — решилъ Оуенъ. „Надявай¬те се и се уповавайте на самитгь васъ"! — почналъ сега да учи Робертъ Оуенъ, обръщайки се къмъ работниците. Защи¬щавайте се сами срещу алчностьта на търговците, кръчмаритЪ и домопритежате-ЛИТБ: образувайте сдружения, които да ви доставятъ всичко необходимо за вашите домашни нужди, и то по възможность отъ първа необходимость, като се избътва всЪкакъвъ родъ закупничество и посред¬ничество. По такъвъ начинъ Оуенъ дошелъ до идеята за кооперативните сдружения. Тая мисъль той изложилъ въ многобройни статии, брошури и хвърчащи листове. Около Оуена се събрала и образувала една група отъ ученици и последователи, които твърде много му помагали въ дъ-
46
лото за пропагандата на кооперативните идеи. Малко пб малко тая пропов^вдь за¬почнала да дава плодове, и въ различ¬ните части на Янглия почнали да се по-явяватъ кооперативни сдружения.
Робертъ Оуенъ мечтаелъ да подобри чрезъ кооперативните сдружения живота не само на фабричните работници, но въобще на целия трудещъ се народъ. Най-забележителниятъ опитъ на Оуена въ областьта на кооперативните пред¬приятия, требва да се признае, е опитътъ му да устрои на кооперативни начала земле-делческата колония въ Северна Америка.
Още по-рано Оуенъ се билъ заинте-ресувалъ по въпроса за безработните. Човекътъ притежава здраве и сила; чо-векътъ проявява горещо желание да се отдаде на трудъ, за да прехранва и себе си и своето семейство. И този човекъ е принуденъ да седи съ скръстени ржце, принуденъ е да гладува и да гледа какъ страдатъ отъ гладъ и неговите близки поради това, че за него никжде не се на-
47мира работа! Може ли да има НБЩО по-ужасно отъ такова едно положение? Може ли да има нЪщо по-недостойно за човеш¬кото общество ? Не — мисл-влъ Оуенъ — човъчеството не бива да допуща въ сво¬ята сръда безработни; то требва да се устрои така, че въ него за всички да има работа и мъхто. . . Нима еж малко не¬обработените земи? Нима еж. малко съ¬кровищата, скрити въ недрата на земята и въ морскитв води? Нима всички до¬толкова еж облъчени, обути, нахранени, обзаведени, устроени, че да нвма вече нужда да се добива още храна, облъкло, строителенъ материалъ ?... Най-после, ако вие се страхувате, че, като се устрой-ватъ и настаняватъ безработнитъ въ фа брикитъ, заводитв или ателиетата, съ това вие ще затрудните дейностьта на оста¬налата промишленость, ако вие се стра¬хувате отъ това, тогава въ такъвъ случай устройте отдълни общини на безра¬ботнитъ, които сами биха си доставяли всичко необходимо за себе си, •— така го-
ворълъ Оуенъ. Така, по този пжть, Оуенъ дошелъ до мисъльта, че държавата е длъжна да устрои общини на безработ¬ните и да имъ предаде земя и др. нъща за стопанисване на кооперативни начала. Но, разбира се, Оуенъ въ това отноше¬ние не е могълъ да добие нищо отъ дър¬жавата, която се е намирала въ ржцетъ на богатите класи на страната. И тогава Оуенъ решилъ самъ да направи подо-
бенъ опитъ.
Въ 1825 г. Оуенъ купилъ въ Северна Америка, въ щата Индияна, едно имение» което обхващало около 100-110 хиляди декара и за което той е требвало да плати 800,000 лева. Това имение се каз¬вало „Хармония" и принадлежало на една секта, която го обработвала на коопера¬тивни начала. Привържениците на тая секта неизвестно по какви съображения решили да изпитатъ своите сили на друго место и затова съ удоволствие продали своето имение на Оуена. „Хармонията" въ това време се намирала въ цветущо 49 4състояние. Въ нея имало едно селище съ правилно разположени улици, обширенъ паркъ, няколко крупни каменни постройки, многобройни домове, фабрики и заводи. Наистина, тукъ била обработвана само една неголяма часть земя, около 11,000 декара, на които имало 19ферми (чифлици), обкржжени съ овощни градини и лозя. Но по такъвъ начинъ замислената отъ Оуена кооперативна община изведнъжъ била поставена при твърде добри усло¬вия. Освенъ това въ състава на общи¬ната влезли няколко бележити личности на онова време, които еж се били просла¬вили въ една или друга область на об¬ществената дейность и въ науката. Всичко е предвещавало успЪхъ на замисленото предприятие. И Оуенъ вече замечталъ какъ ще бждатъ основани, по образеца на неговата земледЬлческа община, нови сжщо такива кооперативни общини, и какъ малко по малко цЪлата земя ще се прекрои отъ такива цвътущи и свободни кооперации, и какъ по такъвъ начинъ ще
50
настжпи царството на мира и на труда. Изпълненъ съ най-хубави надежди, той призовалъ да дойдатъ въ „Новата хар мония" (както било наречено новото за¬селище) всички „работещи, всички добро¬желателни хора отъ всички нации".
На апела на Оуена се отзовали въ първите шесть седмици около 800 души и после придошли къмъ ГБХЪ още сто¬тина. По такъвъ начинъ въ „Новата хар¬мония" се събрали до 900 души. Обаче хората, които еж се отзовали на апела на Робертъ Оуена, представлявали отъ себе си една крайно пъстра тълпа. Тукъ имало не малко такива хора, които горещо вярвали въ справедливостьта на Оуенови-ГБ таланти и искрено искали да поработятъ за новия животъ. г\ла покрай тия имало не малко недобросъвестни, корумпирани хора, които гледали на Оуена като на смахнатъ богаташъ и мислили само да си поживЪятъ весело въ цветущата колония. Оуенъ приемалъ всички желаещи, безъ изключение. Но именно тази непридир-
51 А*чивость, тази безразборность при прие¬мане на членоветв е довела бързо къмъ разпадане на колонията. „Новата хармо-ния"просжществувала всичко на всичко само две години и въ продължение на това кратко време тя промънила седемь пжти системата на своето вътрешно упра¬вление. Още следъ изтичането на нъколко месеца отъ основаването на „Новата хар> мония", Оуенъ се убедилъ, че подобни кооперативни общини не бива да се със тавятъ отъ случайни разнокалибрени хора, отъ които единъ тегли на една страна, а другъ — на друга. „Осемнадесетмесеч-ниятъ опитъ — писалъ Оуенъ въ своя вестникъ — ни убеди въ това, че единъ постояненъ членъ на такова едно сдруже¬ние (кооперация) требва да притежава след¬ни ГБ качества: частность въ намеренията; трезвость, прилежание, грижливость за об¬щото благо, спретнатость, стргмежъ къмъ знание и убеждение въ това, че характе-рътъ на чочовъка се създава не отъ самия него, а отъ окржжаващитъ го условия".
Оуенъ не сполучилъ също така и въ друго едно крупно кооперативно пред¬приятие — именно, образуването отъ него на единъ кооперативенъ магазинъ за
продажба на ИЗДЕЛИЯ. ГЪЧТИ всички ко¬оперативни организации, изникнали при живота на Оуена и намиращи се подъ 53


неговото непосредствено влияние, завър¬шили съ крах ъ.
Робертъ Оуенъ умр-Ьлъ на 17 ноемврий 1858 год., на 88 годишна възрасть, въ Нютаунъ (Монхомеришеръ) — тамъ, гдето и се родилъ. Неговото желание било да се раздали съ живота въ слшдия онзи домъ и въ сжщата стая, гдзто той се явилъ на животъ. Обаче столанинътъ на този домъ не искалъ да го отстжпи на Оуена, и той се заселилъ близко до сжщия домъ, гдето му се искало да пре¬кара последнитъ" дни на своя животъ. Когато умръ\лъ, тържествено го погре¬бали въ гроба на баща му.
X
Като правимъ една равносметка за жи¬вота и дейностьта на великия Оуенъ, който непрестанно и съ слово, и съ д-Ьло се е стараелъ да приучи хората къмъ мисъльта: „Който иска да постигне лично щастие, той трЪбва да способствува за щастието на цялото общество" — като правимъ тая равносмътка, ние тр-вбва
54
преди всичко да признаемъ, че въ прак¬тическо отношение всички г обществени предприятия на Оуена не еж намерили почва за себе си въ условията на онова
време, когато той е живЪлъ и действу-валъ. Пропаднало Ню-Ленаркското образ¬цово селище съ неговите обширни про-55Св^тителни учреждения, пропаднала „Но¬вата хармония", закрилъ се магазинът ь за продажба на издЪлия, несполучливъ и недостатъченъ излъзълъ законътъ за държавната защита на фабричнитъ ра¬ботници. Яла би било прибързано и не¬обмислено да се сжди за значението на Р. Оуена по тия практически неудачи. Оуенъ остави едно огромно обществено наследство отъ идеи, които еж се въпло-тили въ живота въ по-голяма или по-малка степень въ течение на последнитЬ десетилетия.
При откриването на прекрасния памет-никъ, въздигнатъ на Оуена отъ коопера¬торите на Шотландия и Англия, на 24 юлий 1902 год., непоср"вдствениятъ ученикъ на Оуена и знаменитиятъ аглийски коопера-торъ Голиокъ въ своята прекрасна речь е посочилъ, между другото, че пръвъ Оуенъ е провъзгласилъ идеята за коопе ративното единение; и тая идея въ днешно време се е реализирала и въплотила въ здравите форми на едни могжщч коопе-
56
ратйвни предприятия; че пръвъ Оуенъ е започналъ да настоява за важностьта отъ едно широко поставяне на въпроса за общественото образование на народа
и пръвъ е положилъ практическия пжть въ тая посока, и днесъ тая идея изцъло се е въплотила въ разнообразните и сложни организации и учреждения, дей-
57

ностьта на които всецяло е посветена на народното образование; че пръвъ Оуенъ е заговорилъ за необходимостьта да се защитятъ децата срещу алчностьта на фабрикантите и да се спаси съ това на¬цията отъ израждане, и тая идея все по¬вече и повече се въплощава въ законо¬дателните постановления на съвремен¬ните културни държави; че пръвъ Оуенъ е изказалъ необходимостьта и искането за осемчасовъ работенъ день, и това искане е възприето днесъ и е влязло въ законодателствата на нъжои държави и, вероятно, близъкъ е деньтъ, когато то ще бжде възприето и въ другите дър¬жави. Ето това еж идеите, които еж били изказани и хвърлени отъ Оуена, които еж се реализирали въ живота и предъ които неговите практически несполуки бледнеятъ и съвършено изчезватъ, по¬неже тия несполуки показватъ само едно — че Оуенъ е предварилъ своето време съ едно столетие1
58
Такъвъ човекъ, разбира се, е до-стоенъ за името великъ.
Родниятъ градъ е въздигналъ въ па-меть на Оуена една величествена пу¬блична библиотека срещу дома, гдето се е родилъ този великъ човекъ. За по. стройката на този домъ английските и шотландски кооператори пожертвували 30,000 лева (предивоенна валута. — Пр.) Една часть отъ тая библиотека е наре¬чена „Отделъ на Оуена".
И, разбира се, такъвъ начинъ на по¬читане паметьта най-добре съответствува на учението на Робертъ Оуена, който училъ: „ония сили, които управляватъ вселената, еж образували човека така, че той требва да премине отъ състоя¬нието на невежество къмъ умствено раз¬витие, границите на което развитие той самъ не може да определи".
59

Няма коментари: